Решение № 113 от 14.02.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Добрич, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230101096 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от „Виста Ойл“ ЕООД, ЕИК 124140887, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Иван Хадживълков“ № 6 срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000, 00 лева (частично от общо дължимата сума в размер на 30 000, 00 лева), представляваща обезщетение за настъпилите на 08.10.2023 г. имуществени вреди, изразяващи се в тотално увреждане на бензиноколонка „Gilbarco Veeder Root“ SK 700, сериен № 653476, причинени от П. Д. при управление на лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № *****, застрахован при ответника със застрахователна полица № 118292977, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.10.2023 г., до окончателно изплащане на сумата.

С Протоколно определение от 13.01.2025 г. е допуснато изменение на размера на претенцията от 5000, 00 лева на 12 884, 45 лева.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на бензиностанция в с. Стожер. Сочи се, че на 08.10.2023 г. П. Д. е спрял автомобила си - „***“, модел „****“, с рег. № *****, на бензиностанцията, за да зареди гориво. Казал е на служител в бензиностанцията какво количество гориво да зареди и е влязъл да плати. След това е излязъл и се е качил в автомобила си без да се увери, че зареждането е приключило. Потеглил докато маркучът на бензиноколонката е бил в гърловината на автомобила и така я 1 изкъртил от мястото .

Заявява се, че за лек автомобил „***“, модел „****“, с рег. № ***** има сключена застраховка „гражданска отговорност“ при ответника.

Ответното дружество е уведомено за щетата, като е изплатило обезщетение в размер на 1132, 21 лева. Според ищеца, бензиновата колонка е напълно увредена и платената сума е недостатъчна за покриване на причинените щети.

Ищецът се представлява от адвокат Н. В., който пледира за уважаване на претенцията в изменения размер от 12 884, 45 лева.

В законоустановения срок ответното дружество e депозирало отговор на исковата молба, в който се твърди, че претенцията е неоснователна.

Ответното дружество потвърждава, че по заявление на ищеца е образувана щета № 2401-5000-23-000221, като е платено обезщетение в размер на 1132, 21 лева. Счита, че платеното обезщетение отговаря на действителния размер на претърпените вреди. В тази връзка се сочи, че служителят в бензиностанцията не е изпълнил трудовите си задължения по осигуряване на необходимите условия за безопасност на работната площадка.

Следвало е да уведоми водача на процесния автомобил, че зареждането не е приключило. Според ответника, служителят е допринесъл за настъпването на вредите.

В отговора се релевира възражение относно механизма на настъпване на вредата, описан в исковата молба. Изтъква се, че водачът не може да плати преди зареждането на гориво да е преустановено.

Прави се искане за отхвърляне на претенцията.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид искането на ищцата за постановяване на неприсъствено решение, намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

В тежест на ищеца е да докаже елементите от правопораждащия фактически състав: деликтната отговорност – виновно противоправно поведение от застрахования по отношение на ищеца при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат; вид и размер на претърпените вреди; наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

Ответникът е релевирал възражение с правно основание по чл. 51, ал.

2 от ЗЗД. Негова е тежестта да докаже наличието на причинна връзка между настъпилото увреждане и поведението на ищеца.

Ответникът не изпълни указанията на съда и не представи застрахователната полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „***“, модел „****“, с рег. № *****. Представената полица е за друг автомобил „****“, с рег. № ****, поради което не е относима към настоящия спор. Съдът е предупредил застрахователя, че при неизпълнение на 2 указанията ще бъдат приложени последиците по чл. 161 от ГПК. На това основание и с оглед признанието на ответника от отговора на исковата молба следва да бъде прието, че към 08.10.2023 г. лек автомобил „***“, модел „****“, с рег. № ***** е бил застрахован при ЗК „Лев Инс“ АД с полица № BG/22/123002878679.

Eлементите на деликтната отговорност се установяват от показанията на свидетелите П. Д. – водача причинил имуществените вреди и П. Т. – служител в бензиностанцията на ищеца. Двамата разказаха, че през месец октомври 2023 г. П. Д. е спрял в бензиностация в с. Стожер, за да зареди гориво в автомобила си „***“, модел „****“, с рег. № *****. Свидетелят Д. казал на служителя на бензиностанцията – П. Т., че иска да зареди гориво за 100, 00 лева. Последният вкарал пистолета на бензиновата колонка в гърловината на резервоара, а в това време свидетелят Д. отишъл до касата.

Там си купил един сладолед, след което се върнал при автомобила. Видял, че П. Т. продължава да стои до автомобила, но въпреки това се е качил и потеглил. Същевременно пистолетът продължавал да зарежда и се е намирал в гърловината на резервоара, като бил достигнал зареждане за около 98 лева.

При отдалечаване на автомобила маркучът се опънал силно. Свидетелят Т. се отдръпнал, а бензиновата колонка паднала на земята.

Показанията на свидетелите са еднопосочни. Кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствата по делото, поради което съдът ги възприема за достоверни.

Страните не спорят относно механизма на настъпилото увреждане на бензиновата колонка, наличието на имуществени вреди и причинноследствената връзка между вредите и противоправното поведение на свидетеля П. Д.. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Доколкото липсват доказателства за оборване на презумпцията, следва да бъде направен извод, че П. Д. е причинил процесните имуществени вреди виновно.

Не се събраха доказателства, от които да се установи, че служителят на ответното дружество – П. Т., по някакъв начин е създал условия или е допринесъл за настъпване на имуществените вреди. Затова възражението за съпричиняване се явява неоснователно.

Като спорен се очерта единствено въпросът за размера на настъпилите имуществени вреди. В тази връзка се установи, че на 09.10.2023 г. ищецът е подал до ответника искане за оценка на щети по застраховка. Последният е изплатил сума в размер на 1132, 21 лева – извлечение от интернет банкиране на ищеца на л. 12.

В хода на производството бе изготвено заключение по съдебнооценителна експертиза. Вещото лице е посочило, че отремонтирането на бензиновата колонка не е икономически оправдано. Освен това не е възможно извършването на ремонт на бензиновата колонка, предвид усукването на конструкцията и извеждането от функционално състояние. Според

3 експерта, действителната стойност на бензиновата колонка „Gilbarco Veeder Root“ SK 700 към датата на застрахователното събитие – 08.10.2023 г., възлиза на 13 920, 00 лева с ДДС. В съобразителната част на експертизата е посочено, че стойността на монтаж на колонката, свързване към ел. и компютърна система, замерване и регулиране, възлиза на 500, 00 лева без ДДС или 600, 00 лева с ДДС.

Заключението е обективно. Изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го приема в цялост.

Настоящият състав счита, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 14 520, 00 лева с ДДС. Същото е формирано от сбора на действителната стойност на бензиновата колонка - 13 920, 00 лева с ДДС и стойността на монтажа – 600, 00 лева с ДДС. От пълния размер следва да бъде извадена сумата, която ответникът е превел на ищеца преди образуване на делото – 1132, 21 лева. Така се получава размерът на дължимата от ответника сума за възстановяване на имуществените вреди, причинени от П. Д., а именно – 13 387, 79 лева с ДДС. Доколкото ищецът претендира сума в понисък размер – 12 884, 45 лева с ДДС, искът следва да бъде уважен в пълен размер.

Сумата се дължи с включен ДДС. Този извод е съобразен с разпоредбите на ЗДДС, според които правото на приспадане на данъчен кредит от купувача е поставено в зависимост от действията на трети лица и други условия. При това положение приспадането на данъчен кредит от ищеца за покупката на бензиновата колонка не е сигурно. Затова обезщетението се дължи ведно с включен ДДС. В този смисъл е Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г., по описа на ВКС, II т.о.

Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ „Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.

430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.“ Установи се, че ищецът е уведомил застрахователя за застрахователното събитие на 09.10.2023 г. с искането за оценка на щети на л. 7. Това е и найранният момент, от който започва да тече лихвата за забава.

Въз основа на всичко изложено може да бъде заключено, че претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 884, 45 лева с ДДС, представляваща обезщетение за настъпилите на 08.10.2023 г. имуществени вреди, изразяващи се в тотално увреждане на бензиноколонка „Gilbarco Veeder Root“ SK 700, сериен № 653476, причинени от П. Д. при управление на лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № *****, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от 09.10.2023 г. до 4 окончателно изплащане на сумата.

По разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.

Представен е списък по чл. 80 от ГПК, с който се претендират разноски в размер на 1875, 38 лева (960, 00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение; 515, 38 лева държавна такса; 400, 00 лева възнаграждение за вещо лице).

Ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на адвокат Н. В..

Същото е неоснователно, тъй като платеният хонорар е в минимален размер – чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 1875, 38 лева – разноски в исковото производство.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на „Виста Ойл“ ЕООД, ЕИК 124140887, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Иван Хадживълков“ № 6, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 12 884, 45 лева с ДДС, представляваща обезщетение за настъпилите на 08.10.2023 г. имуществени вреди, изразяващи се в тотално увреждане на бензиноколонка „Gilbarco Veeder Root“ SK 700, сериен № 653476, причинени от П. Д. при управление на лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № *****, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от 09.10.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на „Виста Ойл“ ЕООД, ЕИК 124140887, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Иван Хадживълков“ № 6, сумата от 1875, 38 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 1096 по описа на Районен съд – Добрич за 2024 г.