Решение № 234 от 14.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Пазарджик, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220201767 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № ... от 09.08.2023 г. на Началник група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на П. Р. Н. с ЕГН:

********** от гр. Пазарджик, ул. „Д. Д.“ № 21, ет.6, ап.18 за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Срещу НП е подадена в срок жалба от П. Р. Н., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановлението, издаването му при съществени процесуални нарушения. Счита НП за незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалният си представител поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Счита, че атакуваното НП е незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като излага доводи, включително и в писмена защита. Претендира разноски.

1

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител се иска потвърждаване на постановлението като законосъобразно и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ...г. вечерта около ... ч. свидетелят А. М. с колегата му Х.А. били дежурен автопатрул при РУ на МВР Пазарджик и се намирали на ул. „Н.Ц.“ когато чули по радиостанцията, че дежурният ОДЧ съобщава за л.а. „М.“ с пазарджишка регистрация, който е причинил ПТП на ул. „Д.Г.“ и напуснал местопроизшествието в посока ул. „Г.“. Тъй като се намирали в района, те решил да го обходят. Извършвали обход и се намирали на бул. „Б.“, като на пресечка с ул. „К.А.“ от ляво внезапно на платното за движение изскочил л.а.

„М.“, който бил блъснат отпред от двете страни. Полицейските служители незабавно подали звуков и светлинен сигнал на л.а. с цел да спре, но той не спрял и продължил посока кръговото движение на моста на река М.. След това направил завой на дясно и продължил движението си по бул. „Ц. О.“.

Полицейските служители го последвали и след около 360 метра лекият автомобил спрял. Полицейските служители пристъпили към проверка на документи и установили водача като П. Р. Н., а в л.а. имало още 2 лица от мъжки пол - на предна дясна седалка и отзад в дясно. На въпрос на полицаите защо не спира, жалбоподателят заявил, че спирачките му са отказали.

Непосредствено след като спрели на място, пристигнал и втори екип на РУ на МВР Пазарджик. Повикали за съдействие и служители от сектор „Пътна полиция“ да тестват водача за алкохол и наркотици. На място пристигнал свидетелят В. Р., който носил със себе си два дрегера за тестване – за алкохол и за наркотични вещества. Поканили жалбоподателя да се тества, но той отказал и заявил, че няма да се тества. Свидетелят Р. съставил АУАН на жалбоподателя за отказа да се тества за наркотични вещества, който му предявил и последният подписал и получил. На жалбоподателя е бил издаден и талон за изследване с № ..., който последният също подписал и получил.

Били съставени и други АУАН на жалбоподателя, включително и за отказа му 2 да бъде тестван за употреба на алкохол. Впоследствие жалбоподателят не дал кръв за изследване. Той пристигнал в МБАЛ Пазарджик във времето за изследване, но така и не влязъл да се изследва в Спешния кабинет. Там се явило неизвестно по делото лице, което представило на свидетелката д-р Д.

Ч. личната карта на жалбоподателя. Тъй като Ч. видяла, че лицето пред нея не е същото, което е на снимката на личната карта, тя заявила на намиращата се там медицинска сестра, че това е друго лице. Мъжът извадил телефона си и написал нещо, като след малко в кабинета влязъл жалбоподателя, издърпал личната си карта от ръцете на Ч. и двамата с другото лице напуснали кабинета. Ч. сигнализирала полицейските органи за случилото се.

Пристигналите на място полицай установили жалбоподателя, който бил отвън, като изявили желание да му съдействат да даде кръв, но жалбоподателят отказал. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, събрани по делото – гласни и писмени. Показанията на свидетелите Р., М. и Ч. са категорични, ясни, последователни и взаимнодопълващи се по отношение на съставомерните признаци, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те се потвърждават и от писмените доказателства по делото. Показанията на полицейските служители и на дежурния лекар са дадени и от лица, които не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото. В крайна сметка по отношение на съставомерните признаци на извършеното нарушение – управление от страна на жалбоподателя на автомобил и отказ за извършване на проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство, изнесеното от полицейските служители е ясно, категорично и потвърждава гореизложената фактическа обстановка. Жалбоподателят не е дал и кръв за изследване. Показанията на свидетелите Й. и П. по никакъв начин не внасят различни изводи по отношение на съставомерните признаци и по-скоро касаят личността на жалбоподателя. П. въобще не е сигурен дали жалбоподателят е дал кръв за изследване, а Й. счита, че не е дал кръв, защото имало проблем с документите от полицаите, каквито проблеми по делото не са констатирани.

При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до 3 следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС на посоченото място в НП. Категорично се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества при извършена от контролните органи проверка на процесната дата. На санкционираното лице е бил издаден талон за изследване с № ..., който последният подписал и получил, но не е дал и кръв за изследване.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Водачът няма право да избира и начина, по който да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Предпоставките, установени от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози за издаване на талон за изследване на кръвта не включват избор на водача на начина, по който да му бъде извършена проверка.

Задължението на контролните органи за издаване на талон за изследване, установено от чл.3, ал.2 от Наредбата възниква, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Видно е, че законодателят е приравнил като последици както отказа за тестване, така и например некачествените проби. Нещо повече – в редица разпоредби на Наредбата изрично е записано, че поведението на лицето по време на проверката, вследствие на което не може да бъде извършена проба, се приравнява на отказ. Така например съгласно чл. 2, ал.1 от Наредбата: „При извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за 4 движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве“, като съгласно втората алинея на същия член: „Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава“. В тази насока е и разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата: „В случай че не приема показанията на техническото средство за установяване употребата на алкохол, лицето избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство“.

Следователно, като са издали талон за изследване, контролните органи са спазили реда на Наредбата. На основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП водачът може да бъде санкциониран и за неизпълнение на направлението за изследване на кръвта, което в конкретния случай жалбоподателят също не е изпълнил. Съставянето на талон за изследване е доказателство на първо място за заявения от водача отказ, който наред с установеното управление на МПС изпълва административно-наказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Този законов текст съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на наказващия орган да упражни компетентността си. В тази посока е налице многобройна съдебна практика, като например Решение от 8.04.2014 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 62/2014 г., Решение № 732 от 12.12.2015 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. х. д. № 838/2015 г. и други.

Установи се, че жалбоподателят, макар и да се е явил в МБАЛ Пазарджик в дадения му срок за даване на кръвна проба, не е дал такава, като според съда в случая не е налице неправомерно поведение на медицинските служители, както твърди процесуалния представител на жалбоподателя. Дори и да приемем, че лицето, което се е явило първоначално в кабинета да не е бил жалбоподателят, последният е бил отвън (това потвърждават и П., и Й.) и ако е имал желание, е можел да даде кръв за изследване. На място според Р. са били и негови колеги, полицейски служители при РУ на МВР Пазарджик, който са били готови да окажат съдействие на жалбоподателя да даде кръв, ако желае, но в крайна сметка последният не е дал кръв за изследване, 5 очевидно по лично усмотрение. Това, в крайна сметка, се явява и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.

Следователно НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Наложените санкции - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца - са твърдо определени от закона и не следва да бъдат коригирани.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен, а и съгласно чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.): „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“, визиращи неналагане на наказание, а само предупреждаване на нарушителя при деяние, представляващо маловажен случай.

В заключение - обжалваното НП съдържа всички изискуеми в чл.57 от ЗАНН реквизити, издадено е от компетентен орган. При извършената служебна проверка съдът не констатира каквито и да е процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.