Решение № 257 от 29.07.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Сливен, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна К. Д.а при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Д.а Административно наказателно дело № 20242230200522 по описа за 2024 година

Производството е по повод жалба от Л. Г. К. против НП № 23-0804005689/30.11.2023г., издадено от началника на сектор в ОДМВР-Сливен, РУСливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призована, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

Възз. страна, редовно призована, не изпраща свой представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с подаден пореден сигнал от св. Д. А. до органите на МВРСливен за шофиране през тротоар актосъставителят П. в качеството му полицейски инспектор извършил проверка по образувана преписка № 34300010416/2023г. Подаващият сигнала, св. Д. А. предоставил на актосъставителя П.

1 бр. диск със запис от 17.08.2023 г. със съдържащ се на него видеоматериал, за което бил съставен Протокол за доброволно предаване. От сигнала и от 1 прегледа на видео клип, актосъставителят П. установил, че на 17.08.2023г. в 08,09 часа лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №...реминава през самия тротоар пред имот №2в на бул. „Панайот Хитов“.

За констатираното на 06.11.2023 г. актосъставителят П. съставил на жалбоподателката АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП.

При съставяне на акта като свидетел се подписал подаващият сигнала Д. А..

Актът бил подписан и от жалбоподателката, която отразила като възражение, че разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП не отговаря на фактическата обстановка описана в АУАН.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление и на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателката й било наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

В настоящия случай, в обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган е описал в обстоятелствената част, че жалбоподателката управлява лек автомобил „Мазда“ с рег. №...., собственост на Т.А.С., като минава по тротоара пред адрес ***В, като не използва най-дясната лента на платното за движение, очертана с пътна маркировка и това е подведено под нормата на чл.15, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.

Съгласно пар.6, т.1 от допълнителните разпоредби на закона „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците, а съгласно т.6 от пар.6 „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща 2 платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В този смисъл ако автомобилът се е движел по тротоара, както е описано в обстоятелствената част и на АУАН и на НП, то разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП не се отнася за движение от автомобил по тротоара. За нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП може да се санкционира водач, който се движи в насрещната лента или в лявата лента при двулентово пътно платно ако това не е позволено, както в случаите на ал.2 от чл.15 от ЗДвП. Санкцията, която е наложена също е за нарушаване на правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение. В закона не е предвидено като нарушение движение по тротоар, нито санкция за това. Тази забрана е заложена в Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен в чл.45, ал.1 т.7. Също в тази Наредба е и санкцията за преминаване на МПС по тротоар.

Отделно от това съдът следва да посочи, че от събраните по делото доказателства не е установено дали жалбоподателката К. е извършила каквото и да е нарушение на ЗДвП или Наредбата.

От показанията на подалия сигнала до МВР-Сливен, св. Д. А. не може да бъде установено с категоричност, че той е бил очевидец на преминаването през тротоара на 17.08.2023г. Той посочва единствено, че е видял от запис на камерите си, че посоченият автомобил „Мазда“ преминава през тротоара. От така дадените показания не може с категоричност да се установи, че именно жалбоподателката е управлявала посочения лек автомобил на тази дата и час, както и това, че изобщо посоченият лек автомобил е преминал през тротоара.

Видно е, че полицейският служител П. П. не е възприел лично действията на жалбоподателката, а посоченият като свидетел очевидец не заявява, че изобщо е присъствал на извършено нарушение, както и че това нарушение е било извършено конкретно от жалбоподателката. Този автомобил не е нейна собственост и е следвало да се даде възможност собственика на лекия автомобил да декларира кой е управлявал автомобила на посочената дата 17.08.2023г. в 08,09 часа.

Производството от административнонаказателен характер, изисква да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни като тежестта 3 на доказване лежи върху наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Отговорността на санкционирания не може да бъде ангажирана въз основа на предположения, съмнения и догадки, а следва да се установи несъмнено. Отговорност за едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е извършено именно визираното в акта за установяване на административно нарушение от лицето, сочено като нарушител. Закона допуска възможност да се състави акт и на собственика на автомобила, но това следва да се направи като първо се даде възможност на собственика да декларира кой е управлявал моторното превозно средство. Въз основа на всичко описано, съдът намира че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение, както и поради недоказаност, поради което счита че следва да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от оспорващата страна за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, въз основа на представения договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ извършеното заплащане в брой.

Ето защо ОД на МВР- Сливен следва да се осъди да заплати на Л. Г. К. сума в размер на 400 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №23 ***/30.11.2023 г. на началника на сектор в ОДМВР Сливен, РУ на МВР- Сливен, с което на Л. Г. К. с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Сливен да заплати на Л. Г. К. с ЕГН ********** 4 направените по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5