Решение № 1719 от 22.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1719 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20231100512265 по описа за 2023 година

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба на А. К. П.-длъжник по изп.д. № 20238600401481 по описа на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, против отказ от 10.10.2023г. да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК и да върне на жалбоподателя събраната по делото сума от 669.79лв.

Жалбоподателят сочи, че още на 24.03.2023г. заплатил по банков път на взискателя сумата от 1081.60лв., която покрива изцяло задълженията му по издадения срещу него изпълнителен лист. По тази причина образуваното на 13.09.2023г. изпълнително дело е следвало да бъде прекратено при липса на други дължими за плащане суми. Поддържа, че съдебният изпълнител няма право да събира вземания извън тези по издаден изпълнителен титул. Тъй като материалното право е било погасено преди образуване на делото, длъжникът не следва да отговаря и за разноските в производството. Моли съдът да отмени обжалвания отказ на съдебния изпълнител и да му присъди разноските по жалбата.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД счита жалбата за неоснователна, тъй като представеното платежно нареждане не отговаря на изискванията на чл.433, ал.1, т.1 ГПК за получаване на дължимата сума, а посоченият в него размер не покрива целия дълг по изпълнителния лист, състоящ се от главница, лихви и разноскипоследните без посочен конкретен размер. Така към датата на плащането и след съобразяване на правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД част от задължението за главница останало непогасено, за която именно е било инициирано принудителното изпълнение.

В мотивите си съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, а по същество за неоснователна по съображения, че твърдяното от длъжника плащане е било 1 оспорено от взискателя, защото не е покривало изцяло задължението по изпълнителния лист. Изпълнителното дело било образувано именно за част от вземането за главница.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл.435, ал.2, т.6 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Производството по изпълнителното дело № 20238600401481 е образувано на 13.09.2023г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД с представен изпълнителен лист от 10.04.2023г., издаден по гр.д.№ 48584/2021г. на СРС, 79 състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с който А. П. е осъден да заплати на взискателя сумата от 770.68лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот в гр.София за периода 01.07.2018г.-30.04.2019г., сумата 10.55лв., представляваща стойност на услуга за дялово разпределение в посочения имот за същия период от време; сумата от 167.91лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г.-10.08.2021г., ведно със законна лихва върху главниците от 23.08.2021г. до изплащането. В молбата е посочил, че към 26.07.2023г. остатъкът от дължимата сума е главница в размер на 128.21лв. и законна лихва към 24.03.2023г и за събирането им е поискал принудително изпълнение.

На 29.09.2023г. на длъжника е изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело, в което посочено, че общото му задължение възлиза на сумата от 669.18лв. На 25.09.2023г. в изпълнение на наложения запор върху вземанията на длъжника от „УниКредит Булбанк“ АД по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 669.79лв.

С молби от 29.09.2023г. и 05.10.2023г. длъжникът поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, като е представил платежно нареждане от 24.03.2023г. /стр.33/ за плащане в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на сумата 1081.60лв., с посочено основание присъдени суми по гр.д. № 73754/2021г. на СРС, 79 състав. С обжалваното постановление от 10.10.2023г. съдебният изпълнител отказал да прекрати делото.

Съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство е погасяване на дълга преди неговото образуване, който факт следва да се удостовери или със заверена от взискателя разписка, или с квитанция от пощенска станция, съответно с извлечение от банкова сметка.

В случая предмет на изпълнението е парично задължение за главници и лихви за забава върху тях, размерът на които е определен или определяем, без в изпълнителния лист да са присъдени разноски. В молбата за образуване на делото взискателят изрично е посочил, че вземанията представляват остатък от дължимата по изпълнителния лист сума, поради което съдът намира, че е налице потвърждаване на извършеното от длъжника плащане на сумата от 1081.60лв.

Към датата на плащането 24.03.2023г. общият размер на задължението на длъжника по издадения изпълнителен лист е възлизал на сумата от 1077.34лв., формирана от главница за топлинна енергия от 770.68лв., лихва за забава върху тази главница за периода 15.09.2018г.-10.08.2021г. от 167.91лв., главница за дялово разпределение от 10.55лв., и законна лихва върху двете главници за периода 23.08.2021г.-24.03.2023г. съответно от 126.47лв. и 1.73лв. В издадения изпълнителен 2 лист е посочено, че е издаден въз основа влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по гр.д.№ 48584/2021г. на СРС, и на решение от 25.10.2022г. по гр.д. № 73754/2021г на СРС, 79 състав. С това решение е уважен предявеният от заявителя иск по чл.422 ГПК за установяване на вземанията по посочената заповед, като в диспозитива му в полза на ищеца са присъдени и разноски в заповедното и исковото производство. По изпълнителното дело обаче няма данни за тези разноски да е бил издаван изпълнителен лист и същият да е бил представен на съдебния изпълнител, съответно вземането за разноски не следва да бъде съобразявано при преценка относно наличието на основание за прекратяване на изпълнителното производство в процесната хипотеза.

Тъй като платената сума надвишава размера на задължението по изпълнителния лист от 10.04.2023г., съдът приема, че не са били налице предпоставките за извършване на прихващане на изпълнението от взискателя по чл.76, ал.2 ЗЗД, а съдебният изпълнител незаконосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Задължението е изпълнено изцяло преди сезирането на органа по изпълнение и липсва основание за принудително събиране на каквито и да е суми срещу длъжника и за понасяне от негова страна на разноските във връзка с образуваното принудително изпълнение.

В настоящото контролно-отменително производство въззивният съд не е компетентен да се произнася по искания за връщане на принудително събрани суми.

Жалбоподателят може да поиска връщането им от съдебния изпълнител, респ. на ангажира отговорността му за вреди по чл. 441 ГПК.

Ето защо, като е отказал да прекрати изпълнителното производство, съдебният изпълнител е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.

Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство, поради което общият ред за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК е неприложим.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника А. К. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул******* постановление от 10.10.2023г. на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, за отказ от прекратяване на изпълнителното дело, вместо което постановява:

ПРЕКРАТЯВА изпълнително дело № 20238600401481 по описа на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4