Решение № 214 от 17.06.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. П., 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230101430 по описа за 2023 годИ. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са първоначални искове по чл. 59, ал. 9 и по чл.

127а, ал. 2 СК, както и насрещен такъв по чл. 150 от същия кодекс.

Ищецът – И. М. М., с адрес в с. Б., общ. П., ул. „М.“ № 3, ЕГН **********, твърди, че с ответницата са бивши съпрузи и са родители на детето М. И. М., ЕГН **********. Поддържа, че въз основа на бракоразводния съдебен акт (Решение № 105/13.04.2018 г. по гр. д. № 365/18 г. на Районен съд – гр. П.) майката упражнява родителските права спрямо детето и местоживеенето му е при нея, а на него е формиран режим на лични контакти и той е задължен да заплаща месечна издръжка за бъдеще време. Пояснява, че сегашната издръжка на детето е 300 лв. (съобразно Решение № 416/23.06.2020 г. по гр. д. № 163/20 г. на Районен съд – гр. П.). Счита, че е необходимо мерките, отнасящи се до режима му на лични контакти с детето, да бъдат изменени, в предложен вариант. Заявява, че с цел почивки и екскурзии детето има нуждата многократно да напуска пределите на страната (за пътувания до държавите от Европейския съюз и до Република Северна Македония), за което му е необходим и задграничен паспорт. Смята, че нуждите на самото дете и неговите материални възможности предполагат увеличаване на издръжката на не повече от 470 лв. Иска постановяване на съдебно решение, с което визираните въпроси да бъдат разрешени.

Претендира съдебни разноски.

Ответницата – Л. М. М., с адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 108, ет. 1, ап. 1, ЕГН 1

**********, сочи, че няма причини за промяна в действащия режим на лични отношения на ищеца с детето и не е в интерес на последното да пътува извън пределите на страната само с бащата. Ответницата, действаща като майка и съответно като законен представител на малолетното дете, изтъква, че задоволяването на текущите нужди на същото изисква заплащане на месечна издръжка от 800 лв., а материалните възможности на бащата позволяват нейното предоставяне. Настоява за присъждане на такъв размер на издръжката и на съдебно-деловодни разходи.

Съдът приема следното:

1. Относно увеличаването на настоящата издръжка, дължима от бащата на детето (чл. 150 СК):

По повод преценката за основателността на тази искова претенция е необходимо да бъдат отчетени някои основополагащи положения, които са значими в принципен порядък за изменението на по-рано определена издръжка на дете, а именно:

- За да бъде изменен размерът на вече присъдена издръжка, е необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при които тя е била формирана (чл.

150 СК).

- В тази насока релевантни са нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал. 1 СК).

- Нуждите на оправомощения да получи издръжката се предопределят от неговата възраст, образование, както и от всички други обстоятелства, относими към случая, а възможностите на задълженото лице – от неговите доходи, имотно състояние и квалификация (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС).

- Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, на изследване подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката, като се отчитат и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС).

- Относно възможностите за даване на издръжка е необходимо да се преценяват още и задълженията на родителите за издържане и на други правоимащи, измежду онези, попадащи в редовете, разписани в чл. 141 СК.

- При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната (чл. 142, ал. 2 СК).

Правилното съобразяване на така очертаните принципни постановки в контекста на конкретния казус предполага отчитането им на фона на фактите, съдържащи се в събраната доказателствена съвкупност. В нея се включват гласните доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели И. М.а, В. С., Б. М., Б. В. и Л. М.), немалкият обем от писмени доказателства, социалният доклад, представен от 2

Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., и изслушването на самото дете по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. В тези доказателствени източници не се наблюдават съществени противоречия по обстоятелствата, които имат значение за предмета на доказване, и от анализа им става ясно, че:

- Касае се за дете, което към момента на приключване на съдебното дирене е на 10 години. То живее в гр. П. при своята майка, която полага непосредствените грижи по отглеждането му. Учи в четвърти клас на основно училище, намиращо се в същото населено място. Посещава извънучилищни занимания (по футбол и тенис), но без ясни сведения за конкретните разходи, които възникват в тази насока. По времето на лятната ученическа ваканция на 2023 г. и по-точно за периода от средата на месец юни 2023 г. до 02.08.2023 г. детето е участвало в образователна програма, организирана от „Образователен център „Д.““ ЕООД – гр. П.. В тази връзка майката е заплащала седмична такса от 115 лв., както и допълнителни разходи (за обяд, за транспорт, за вход за плувни басейни и за екскурзии), чиято точна величИ. не ясна, но седмичният вход за басейн е бил около 15 лв., а екскурзиите са били поне 4 на брой, със средна допълнителна такса от по 50 лв. за всяка от тях. Липсват доказателства за необходимостта от посрещането на някакви по-особени разноски във връзка с отглеждането на детето.

- От първоначалното определяне на издръжката, чието изменение се иска (с горецитираното съдебно решение от 23.06.2020 г.), за което между страните няма спор, че е влязло в законна сила), когато размерът й е бил фиксиран на 300 лв., са измИ.ли близо 4 години.

- При тези данни, особено поради нарастването на възрастта на детето и факта, че то вече е ученик, трябва да се приеме, че е настъпила промяна досежно издръжката му, чрез съответно повишаване на разходите за прехрана, облекло и задоволяване на останалите текущи потребности.

- И майката, и бащата са трудово ангажирани, като тя реализира месечен брутен доход от около 1 200 лв., а той – от около 7 000 лв. Няма доказателствена информация някой от тях да разполага с имущество, от което да генерира допълнителни приходи.

- И двамата родители са хора в активна трудоспособна възраст (майката е на 43 години, а бащата е на 41 години), без данни за здравословни проблеми.

- Не е доказано те да са адресати на алиментни задължения и към други субекти, освен към малолетния М. М..

- Сегашната минимална работна заплата от 933 лв. (определена с Постановление № 193/12.10.2023 г. на Министерския съвет на Република България /обн. в бр. 87/17.10.2023 г. на ДВ/) обуславя минимална месечна издръжка на едно дете от 233,25 лв. (1/4 от 933 лв.).

В обобщение на горните фактически и правни положения се налагат изводите, 3 че:

- Паричният еквивалент на месечната издръжка, която е нужно да бъде осигурявана на детето М. М. от неговите родители, общо се равнява на около 600 лв. – 700 лв.

- Бащата признава иска за увеличаване на издръжката до размер от 470 лв., но с оглед значително по-високия му доход, може да поеме част от нея, равняваща се на 500 лв., включително и предвид факта, че майката полага натуралните грижи за детето.

- Ето защо и издръжката за бъдеще време подлежи на увеличаване до посочената величИ..

- Началният момент на увеличената издръжка е от деня на предявяването на иска (вж. т. 21 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС ). Искът се смята предявен с постъпването на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК). В случая насрещната искова молба е депозирана в съда на 07.12.2023 г.

2. Относно изменението на сегашните мерки за личните отношения между бащата и детето (чл. 59, ал. 9 СК):

Уважаването на такъв иск е предпоставено от констатирането на изменение на обстоятелствата, при които са били постановени мерките, чиято промяна се иска, по повод на което е нужно да се отчете, че:

- Тук значими са указанията, дадени в т. V на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, според които изменението на обстоятелствата може да се проявява като: 1/ промяна във факти, взети предвид във влязлото в сила решение, с което са определени предходните мерки; 2/ настъпване на изцяло нови обстоятелства, отнасящи се до смисъла и рационалността на съответната мярка или 3/ практическа (фактическа) промяна на мерките по упражняване на родителските права. Тези постановки запазват своята актуалност и при действащия СК (вж. Решение № 160 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 214/2014 г., III г. о.).

- Особено важно е, че вИ.ги трябва да се изхожда от най-добрия интерес на самото дете, който се определя в съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. и е приоритетен във всички случаи, при които се налага вземане на решение, засягащо правното положение на дете (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС).

- Специално при личните контакти между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, трябва да се отчита и това, че право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на ВКС).

Затова мерките в тази връзка следва да бъдат ориентирани към предоставяне на найширок вариант за общуване (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 4 г., III г. о. на ВКС), както и за постигане на възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители (вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС).

- При разрешаването на горните проблеми съдът не е обвързан от исканията и предложенията на родителите, защото приоритетен е именно интересът на детето (вж. Решение № 218 от 03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г., III г. о. на ВКС).

Според бракоразводното съдебно решение, сегашният режим на лични контакти между ищеца и детето предоставя единствено двукратна възможност за виждане в месеца, с преписване за по една вечер.

Другите обстоятелства, релевантни за правилното формиране на актуалния режим на лични контакти помежду им, се установяват от вече споменатите писмени и гласни доказателствени източници и обхващат: честото пребиваването на ищеца в чужбИ., където той бива командирован по работа; близкото му местоживеене в страната (с. Б., общ. П., където разполага с жилище) до местоживеенето на детето (гр.

П.); добрата му емоционална връзка с детето; желанието му за по-пълноценно общуване с него и нарасналата възраст на самото дете.

Обсъдените правни и фактически положения са база за формиране на режима на лични контакти между ищеца и детето М. М. по следния начин:

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преписване;

- 30 дни през лятото, с преспИ.е, определени по споразумение с майката, а при липса на такова – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 18:00 ч на 15 юли и от 10:00 ч. на 17 август до 18:00 ч. на 31 август, на всяка календарна годИ.;

- за Коледните празници, в четна годИ. – от 10:00 ч. на 23 декември до 18:00 ч на 28 декември, с преспИ.е;

- за Новогодишните празници, в нечетна годИ. – от 10:00 ч. на 28 декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспИ.е;

- за Великденските празници, в четна годИ. – от 10:00 ч. на Велики петък до 18:00 ч. на Велики понеделник, с преспИ.е;

- за пролетната ученическа ваканция, утвърдена от Министерство на образованието и науката, в нечетна годИ. – от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, с преспИ.е;

- при осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.