Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 178 от 13.10.2025, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 351/2025
Вид
Решение № 178
Подписан
13.10.2025
В сила
13.10.2025
Състав
ЛЮЛИН ВЕНЕЛИНОВ ЛОЗАНОВ, ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ, ВЛАДИМИР ДОБРЕВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.66,ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Видин, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ

ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАНСИ ИЛ. НАЧКОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251300600351 по описа за 2025 година С присъда № 40/02.07.2925г. по НОХД № 719/2025г. по описа на Районен съд Видин, подсъдимия Б. В. В. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 31.07.2024 г. в гр. Видин, като непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ - мобилен телефона марка „****“, модел „*****“ с IMEI 3********* на стойност 110 /сто и десет/ лв., собственост на В. К. К., от владението на И. И. И. от гр. Видин с намерение противозаконно да я присвои, като употребил сила - ударил му шамар, и заплашване - заявил му следното:

„Ако се оплачеш в полицията, ще ти счупи врата и ще те пребия.“, за да запази владението върху отнетата вещ, поради което и на основание по чл.198, ал.3, във вр. с ал. 1, във вр. чл.

63, ал. 1, т. 3 от НК и във вр. с чл. 36 от НК, на подсъдимия В. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца.

На основание чл. 58 а, ал. 1 от НК, ВРС е намалил така наложеното наказание с 1/3, като е постановено, че подсъдимият Б. В. В. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца.

На основание чл.66,ал. 1 от НК, наложеното наказание е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Б. В. В. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Видин направените по делото разноски в размер на 1026.64, от които: 904,68 лева, разходвани за изготвяне на психолого-психиатрична експертиза, както и 111,9 6 лева, разходвани за съдебно- оценъчна експертиза.

Постановено е вещественото доказателство - 1 брой мобилен телефон марка „****“, модел „*****“ с 1МЕ1 3*********, находящ се на съхранение в РС - Видин да се върне на собственика В. К. К..

1

Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Ж. И.- служебен защитник на подсъдимия В.. В жалбата се визират оплаквания, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на закона, че е необоснована и явно несправедлива. Иска се присъдата да бъде изменена, като наложеното наказание бъде намалено до възможния минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че: моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, като се приеме, че същата е правилна и законосъобразна; в хода на производството, както на досъдебното, така и съдебно не са допуснати същински процесуални нарушения; наложеното наказание е справедливо; видинския районен съд е положил усилия за ангажирането на относими доказателства, така че да бъде изяснена фактическата обстановка и да се разкрие обективната истина; установено е, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е повдигнато обвинението; безспорно е установено, че на посочената дата и място в обвинителния акт, В. противозаконно е отнел мобилен телефон, употребил насилие - удар и заплаха спрямо пострадалия, с цел да запази владението на веща; ВРС е съобразил процесуалното поведение, както и предходните осъждания и е наложил справедливо наказание.

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед установената фактическа обстановка, която ВОС споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото изложение, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерно поведение на подсъдимия Б. В. В. по чл.198, ал.3, във вр. с ал. 1, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Правилно е индивидуализирано наказанието, което не е несправедливо завишено.

Обстоятелствата, които са от съществено значение с оглед предмета на делото са следните:

На 31.07.2024 г. в гр. Видин, подсъдимия Б. В. В., с ЕГН **********, като непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ - мобилен телефона марка „****“, модел „*****“ с IMEI 3********* на стойност 110 /сто и десет/ лв., собственост на В. К. К., от владението на И. И. И. от гр. Видин с намерение противозаконно да я присвои, като употребил сила ударил му шамар, и заплашване - заявил му следното: „Ако се оплачеш в полицията, ще ти счупи врата и ще те пребия.“, за да запази владението върху отнетата вещ.

Така установената фактическа обстановка се базира на самопризнанията на подсъдимия, които напълно кореспондират с доказателствата и експертните заключения от досъдебното производство: показанията на свидетелите В. К. К., И. И. И., В. Т. И., Д. И. И., К. Ц. Л., Т. Л.

Ф., П. Н. С. и Н.С.П.; заключение на съдебно-оценъчната експертиза; заключение на комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, относно Б. В. В.; протокол за оглед на ВД от 10.02.2025г., ведно с фотоалбум; справки от мобилни оператори; приемо-предавателен протокол за ВД. Няма противоречия между доказателствата, които си кореспондират напълно. Самопризнанията на подсъдимите напълно се подкрепят от 2 доказателствата. Видно от заключенията на комплексната съдебно-психиатрична и съдебнопсихологична експертиза, подсъдимия Б. В. В., е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, да възприема адекватно фактите и обстоятелствата от обективната действителност, да дава правдиви и достоверни обяснения за тях, както към момента на процесното деяние, така и впоследствие.

С оглед установената фактическа обстановка, правилен е и юридическия извод на ВРС, че деянието, от обективна и субективна страна, на подсъдимия Б. В. В. е съставомерно по чл.198, ал.3, във вр. с ал. 1, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. ВРС е мотивирал наличието на елементите от обективна и субективна страна от състава на деянието и ВОС се солидаризира с правните съображения на ВРС.

За извършеното от подсъдимия Б. В. В. престъпление по чл.198, ал.3, във вр. с ал. 1, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 3 години.

ВРС е разгледал делото при условията на глава ХХVІІ от НПК, респ. с оглед чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.

Относно на подсъдимия Б. В. В., ВРС е съобразил чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК и като е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, размера му е намален с 1/3, и е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА. При определяне на размера от 18 години, т.е. около средния размер, ВОС намира, че КРС правилно е преценил конкретиката в случая през призмата на чл. 54 от НК, и превеса на отегчаващи обстоятелства относно този подсъдим. Смекчаващи обстоятелства са, че подсъдимия е израснал в нездрава семейна среда и предмета на посегателство е с ниска стойност. Отегчаващите обстоятелства са, че подсъдимият Б. В. В.: е осъждан; извършил е деянието след като е осъждан за предходно престъпление /същото по вид като това, което е предмет на настоящото дело/ против собствеността /грабеж/; характеризира се отрицателно, като лице склонно да върши престъпления, в която насока е и характеристиката относно подсъдимия, издадена от РУ към ОД МВР Видин. Видно от нея:

„…Б. В. по всяко време е способен да извърши тежко умишлено престъпление като с престъпните си действия е напълно възможно да отнеме чужда движима вещ без съгласието на собственика й с намерение противозаконно да я присвои, както и да предприеме противозаконни действия насочени към унищожаване и повреждане на чуждо имущество.“ При това положение, ВОС няма основание да намали наложеното на подсъдимия Б. В. В. наказание, което е съобразено с чл.36 от НК, респ. с генералната и специална превенции.

Видно е, че предишното осъждане на подсъдимия с налагане на наказание „пробация“, т.е. по-леко от настоящото, не е изпълнило целите на посочения текст от НК.

Правилно на основание чл.66,ал. 1 от НК, наложеното наказание е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, доколкото предишното осъждане на подсъдимия не е с налагане на наказание „лишаване от свобода“.

ВРС правилно се е произнесъл относно разноските и ВД.

Предвид горното, неоснователни са оплакванията в жалбите за неправилност на присъдата, а в частност конкретните оплаквания за несправедливост на наложеното на подсъдимия 3 наказание.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 40/02.07.2925г. по НОХД № 719/2025г. по описа на Районен съд Видин.

Решението e окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Видин, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ

ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАНСИ ИЛ. НАЧКОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251300600351 по описа за 2025 година С присъда № 40/02.07.2925г. по НОХД № 719/2025г. по описа на Районен съд Видин, подсъдимия Б. В. В. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 31.07.2024 г. в гр. Видин, като непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ - мобилен телефона марка „****“, модел „*****“ с IMEI 3********* на стойност 110 /сто и десет/ лв., собственост на В. К. К., от владението на И. И. И. от гр. Видин с намерение противозаконно да я присвои, като употребил сила - ударил му шамар, и заплашване - заявил му следното:

„Ако се оплачеш в полицията, ще ти счупи врата и ще те пребия.“, за да запази владението върху отнетата вещ, поради което и на основание по чл.198, ал.3, във вр. с ал. 1, във вр. чл.

63, ал. 1, т. 3 от НК и във вр. с чл. 36 от НК, на подсъдимия В. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца.

На основание чл. 58 а, ал. 1 от НК, ВРС е намалил така наложеното наказание с 1/3, като е постановено, че подсъдимият Б. В. В. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца.

На основание чл.66,ал. 1 от НК, наложеното наказание е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Б. В. В. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Видин направените по делото разноски в размер на 1026.64, от които: 904,68 лева, разходвани за изготвяне на психолого-психиатрична експертиза, както и 111,9 6 лева, разходвани за съдебно- оценъчна експертиза.

Постановено е вещественото доказателство - 1 брой мобилен телефон марка „****“, модел „*****“ с 1МЕ1 3*********, находящ се на съхранение в РС - Видин да се върне на собственика В. К. К..

1