Определение № 683 от 05.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 683 гр. Стара Загора, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500357 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД - гр.С., чрез юриск. К.М. против разпореждане № 1681 от 03.04.2025г., постановено по ч.гр.д. № 339/2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжниците К.И.П., З. М. Ю. и Н.К.П. за сумата 75,00 лв. - такса за нереволвиране на кредитна карта по Договор за кредит за текущо потребление от 24.02.2016 г. с кредитополучател М.И.П..

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага съображения за дължимост на претендираната такса, като се позовава на разпоредби на Общите условия за издаване и обслужване на кредитни карти.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане. Претендира направените разноски.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

Частно гражданско дело № 339/2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд е образувано по заявление на „Б.Д.” АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжниците К.И.П., З. М. Ю. и Н.К.П., съобразно наследствения дял на всеки един от тримата, приели наследството на 1 починалия задължен наследодател М.И.П., както следва: За К.И.П.: 266,15 лв.

- главница, 161,25 лв. – договорна/възнаградителна лихва за периода 20.04.2017 г. до 24.02.2019 г., 173,07 лв. - законната лихва за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 25.02.2019 г. до 19.03.2024 г.; законната лихва от 07.02.2025 г. до изплащане на вземането; 47,74 лв. дължими заемни такси, от които 25,00 лв. за нереволвиране на кредитна карта и 22,74 лв. теглене на АТМ;

За З. М. Ю.: 266,15 лв. - главница, 161,25 лв - договорна възнаградителна лихва за периода 20.04.2017 г. до 24.02.2019 г., 173,07 лв. законната лихва за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 25.02.2019 г. до 19.03.2024 г.; законната лихва от 07.02.2025 г. до изплащане на вземането; 47,74 лв. - дължими заемни такси, от които 25,00 лв. нереволвиране на кредитна карта и 22,74 лв. теглене на АТМ;

За Н.К.П. - 266,15 лв. - главница, 161,25 лв - договорна възнаградителна лихва за периода 20.04.2017 г. до 24.02.2019 г., 173,07 лв. - законната лихва за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 25.02.2019 г. до 19.03.2024 г.; законната лихва от 07.02.2025 г. до изплащане на вземането;

47,74 лв. - дължими заемни такси, от които 25,00 лв. нереволвиране на кредитна карта и 22,74 лв. теглене на АТМ.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Б.Д.“ АД -гр.С., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжниците К.И.П., З. М. Ю. и Н.К.П. за сумата 75,00 лв. - такса за нереволвиране на кредитна карта по Договор за кредит за текущо потребление от 24.02.2016 г. с кредитополучател М.И.П.. За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че претендираното вземане за такса, поради липса на действително предоставена услуга на клиента, противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Счел е също, че по характера си това вземане не представлява такса, а неустойка неустоечна клауза под форма на такса за обслужване на картата, за неизпълнение на задълженията на картодържателя по договора, което е в противоречие с чл. 33 ЗПК.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 528 на 03.04.2025г. за главницата от невърнат кредит, възнаградителната лихва, мораторната лихва, такси за теглене на АТМ, законна лихва върху главницата от подаване на заявлението 07.02.2025г. до изплащането й, както и за направените разноски.

Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ - извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.14 на заявлението се претендира сумата от 75,00 лв. - такси за нереволвиране на кредитна карта.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от 2 потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Претенцията на заявителят е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК.

Процесната претендирана сума от 75,00 лв., посочена като такса за нереволвиране на кредитна карта е в противоречие и с разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. Това е така, защото тази такса е предвидена по повод неизпълнение на задължението на длъжника по договора за кредит, а при забава на потребителя, кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания. Таксата за нереволвиране е предвидена в чл. 30, ал.1 от ОУ на Банката, като дължима при невнасяне на минимална сума за револвиране в гратисния период и/или при внасяне на сума под предвиден минимум, което я квалифицира като санкция /неустойка/ за неизпълнение на задължението по ал.1 на клаузата. В подкрепа на горното съдът тълкува и предвиденото съгласно клаузата от ОУ, че невнесаната част се олихвява със санкционна лихва. По същността си тази санкция се припокрива с лихвата за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата, до размера на която е лимитирана отговорността на потребителя при забавено плащане съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК, независимо какви са действително претърпените от кредитора вреди. Доколкото обезщетение за забава в настоящия случай е претендирано със заявлението и уважено в тази част, сумите за процесната такса с идентична функция не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1681 от 03.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 339/2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, в която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжниците К.И.П., З.

М. Ю. и Н.К.П. за сумата 75,00 лв. - такса за нереволвиране на кредитна карта.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4