Решение № 3334 от 24.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3334 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330110526 по описа за 2023 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника М. Т.

М., че последният дължи на ищеца сумата от 969,72 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 18.07.2019 г. – 16.01.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „К.” № *, ап. *, както и мораторна лихва в размер на 125,91 лева за периода 30.09.2019 г.

– 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.г.д. № *** по описа за*** г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен № ***** в качеството си на собственик на водоснабден имот. Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно общите условия на ищеца се начислявали по 5 куб.м. на човек за нетоплофицирано жилище. В случая, на ответника били начислявани 1 количества консумирана вода за двама обитатели или общо 10 куб.м. вода.

Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 18.07.2019 г. – 16.01.2023 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правният интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.

Т. М. чрез назначения му особен представител – адв. О., с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Оспорва се ответникът да е потребител на услугите на ищцовото дружество, услугите на ищеца да са доставени реално на ответника за процесния период, както и да е спазена процедурата за служебно начисляване на количествата вода, както и начина на отчитане на твърдените услуги и начислените в тази връзка суми. Възразява се, че част от претенцията е погасена поради изтичане на тригодишна давност от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № **** г.

Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен 2 идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „К.” № *, ап. *, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на "потребител" по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. От представеното по делото писмо вх.№**** г. от Община Пловдив, дирекция „Местни данъци и такси“ /л. 47/, се изяснява, че няма данни за подадени декларации за имота, находящ се на адрес: гр.

Пловдив, ул. „К.“№ *, ап. *. Други доказателства относно установяване това ответникът да е собственик или ползвател на процесния имот не са ангажирани.

Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот - апартамент, находящ гр. П., ул.

„К.” № *, ап. *.

Изводът за неоснователност на главната претенция, води до извод и за неоснователност на акцесорната претенция. Предвид изложеното и искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:

3

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК. Такива не са извършени от същия, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670, срещу М. Т. М., ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 969,72 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 18.07.2019 г. – 16.01.2023 г. за обект, находящ се в гр.

П., ул. „К.” № *, ап. *, както и мораторна лихва в размер на 125,91 лева за периода 30.09.2019 г. – 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – **** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. по ч.г.д. № ***по описа за *** г. на Районен съд Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със заверен препис от същото, да се върне, поради отпадане на необходимостта от послужване.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./______________ 4