Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 11.10.2026, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Административно наказателно дело 152/2026
Вид
Решение № 110
Подписан
11.10.2026
Състав
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Нова Загора, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20262220200152 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон а за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А. А. И. с ЕГН********** и адрес: гр.

*********, чрез адв. Х., против Н П № 25-0306-001417 от 04.03.2026 г., издадено от началник група РУ-Нова Загора при ОДМВР - Сливен, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1022,58 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва, че наказаното лице не е управлявало процесния автомобил.

В съдебно заседание, жалбоподателят И. се явява лично и чрез адв. Х., който поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът - началник група РУ-Нова Загора при ОДМВР - Сливен , не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.12.2025 г. около 23:10 часа в гр. Нова Загора до улица „Освобождение“ на паркинга източно от участък квартал „Шести“ И. е управлявал с посока север-юг лек автомобил „Фолкваген Пасат“ с регистрационен номер ****** собственост на Д.С.С. с ЕГН **********. При извършена проверка И. отказал да му бъде извършен тест за установяване употреба на алкохол по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 1

7510 с фабричен номер ARBA-0150.

След това е отказал да изпълни предписанието за медицинско изследване и взимане на биологични проби за химико-токсиологично лабораторно изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта.

Издаден бил талон за изследване с номер 126443.

При така изложената обстановка бил издаден АУАН № GA 3530460 от 23.12.2025 г., а въз основа на него и процесното НП.

Св. К. и Св. Х. не са бил свидетели на проверката и от техните показания не може да се установи дали наказаното лицето е управлявало МПС.

Единствено се установява, че е пристигнал с процесния автомобил на мястото.

Св. А. също не е бил пряк очевидец на проверката. Посочва, че в гръб са му светнали фарове и тогава се е обърнал. Бил е на разстояние 100-150 метра.

Посочва, че автомобила на И. е бил на същото място преди и след проверката.

Св. П. не си спомня за случая като посочва, че подписа на АУАН е негов.

Потвърждава написаното в акта.

Св. Й. посочва, че автомобила е бил с включени светлини и е работил на място. Като са го доближили той е потеглил. Свидетелства за това, че св. А. е бил далеч по време на проверката и е бил обърнат с гръб.

Св. С. посочва, че при доближаване на автомобила едно лице е слязло от него и автомобила е потеглил. При извършената проверка установили на шофьорското място И. във видимо нетрезво състояние.

Св. В. не е очевидец на движението на автомобила. Посочва, че при пристигането си са заварили наказаното лицето във видимо нетрезво състояние. Негови колеги са му споделили, че е управлявал автомобила.

Св. В. посочва, че са решили да проверят процесното МПС, но преди да се доближат до него колата е потеглила и след като са извършили заградително мероприятие на автомобила управляван от И., той е спрял и са извършили проверка.

В своите обясненията наказаното лице И. посочва, че не е управлявал автомобила.

Съдът кредитира показанията на св. К. и св. Х.. Същите свидетелстват единствено за автомобила, с който е пристигнало наказаното лице и за поведението му преди проверката. Лицата не са били свидетели на извършването на проверката.

Съдът подложи на внимателна проверка показанията на полицейските служители св. П., св. Й., св. С., св. В. и св. В.. Същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението. Съдът не констатира заинтересованост на лицата, поради тяхното служебно положение.

2

Относно показанията на св. А. следва да се отбележи, че при проверката се е отдалечил и е бил с гръб, както посочва в своите показания. Това се потвърждава и от показанията на св. Й..

РС не изгради фактическите си констатации на данните, изводими от показанията на св. А., че автомобила е бил на едно и също място преди и след проверката. Приема за недостоверни показанията на свидетеля в тази част, тъй като те не се потвърждават от фактическото изложение на всички други свидетели по делото. Съдът ги преценява за противоречиви, избирателни, неподкрепени и изолирани от доказателствената съвкупност.

Макар и да няма качеството на подсъдим св. И. е наказано лице, което отрича деянието и неговите показания следва да се преценят на плоскостта на обясненията на подсъдимия, поради техния амбивалентен характер. С оглед, че по този начин реализира и правото си на защита и показанията му не следва да се преценяват изолирано, а много внимателно като всичките им части следва да се съпоставят с останалия доказателствен материал (РЕШЕНИЕ № 134 ОТ 21.04.2010 Г. ПО Н. Д. № 62/2010 Г., Н. К., ІІ Н. О. НА ВКС и РЕШЕНИЕ № 297 ОТ 07.06.2013 Г. ПО Н. Д. № 790/2013 Г., Н. К., ІІІ Н. О. НА

ВКС). От гореизложеното следва да се посочи, че неговите обяснение не кореспондират с никое от писмените доказателства или свидетелските показания по делото.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима-същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.

По отношение на приложението на материалния закон:

По делото не е спорно, че наказаното лице И. е отказал да му бъде 3 извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта. Спорен момент по делото е дали И. е имал качеството на „водач“ по смисъла на ЗДвП при извършване на проверката.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Посочената норма очертава две изпълнителни деяния - по предложение "първо" - отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и по предложение "второ" - неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Следва да се посочи, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно или по отделно/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В случая в НП словом са посочени и двете изпълнителни деяния досежно отказа да се установи употребата на алкохол, като осъществяването на всяко едно от тях поотделно или и двете заедно е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство. В настоящият случай е безспорно доказано, че И. към посочената в наказателното постановление дата е притежавал качеството „водач“ видно от всички свидетелски показания, които посочват, че автомобила е бил в движение, поради което доводите на адв. Х. в обратната посока са неоснователни.

3аконосъобразно са наложени и кумулативно предвидените в същата норма административни наказания - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Те са посочени по абсолютен начин от законодателя и административно-наказващият орган не разполага с правомощие да ги определя по вид и размер.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0306-001417 от 04.03.2026 г., издадено от началник група РУ-Нова Загора при ОДМВР - Сливен, с което на А. А. И. с ЕГН********** и адрес: гр. ********* на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1022,58 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________ 5