Решение № 96 от 01.07.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Свиленград, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200304 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000593 от 19.01.2023 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, с което на М. Т. В. с ЕГН ********** от град ************************************ със съдебен адрес: град

Свиленград, ул.„Александър Стамболийски” № 9, област Хасково, чрез адвокат Г. Караджонова, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца (т. 1), като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят М. Т. В. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и необоснован - издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона (НП не съдържало 1 законоустановените реквизити, издадено било от некомпетентен орган и квалификацията не била пълна, вярна и точна). Оспорва НП и верността на обстоятелствата, отразени в него. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. Т. В. , не се явява. За него се явява адвокат Георгана Караджонова, която пледира за отмяна на обжалвания акт. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 18.11.2022 година около 15.30 часа дежурният автопатрул, който работи по контрол на пътното движение, в състав свидетелите И. Д. И. и Т. Г.

Ф . (служители на Участък – Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково) при изпълнение на служебните си задължения се намират в град Любимец, област Хасково, на булевард „Одрин” до бензиностанция „Петрол”, където изграждат КПП и спират за проверка движещото се в посока центъра на града, МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен № ************** управляван от жалбоподателя М. В.. При проверката и след извършена справка чрез служебния таблет полицейските служители констатират, че лекият автомобил не е собственост жалбоподателя В. (в тази насока е и Договор за покупко2 продажба на МПС от дата 02.09.2022 година) и че МПС е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 04.11.2022 година, тъй като в двумесечен срок от придобИ.е собствеността на лекия автомобил не е регистриран.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят И. Д. И. – „Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” в Участък – Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя в присъствието на свидетеля Ф., против жалбоподателя В. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия АД и с бланков № 232236. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС с прекратена регистрация (, т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя М. В., който сочи, че има възражения против констатациите в Акта, което вписва в съответната графа, но не сочи конкретни такива.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

За случая са изготвени Докладни записки от полицейски служители.

Административнонаказателното производство по посочения АУАН е прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с Мотивирана резолюция № 22-0351-М000099 от 21.11.2022 година на Началника на РУ – Свиленград.

Образувана е преписка с № 5723/2022 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК. С Постановление от 06.01.2023 година, Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград: Милена Славова, отказва да образува Досъдебно производство (ДП) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че липсва субективният елемент от състава на деянието. Постановлението от дата 06.01.2023 година, ведно с материалите по преписката, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград на РУ – Свиленград по компетентност за вземане на отношение относно 3 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. В. и са получени на 06.01.2023 година.

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано административнонаказателно производство срещу жалбоподателя без да бъде съставен АУАН.

Сезиран надлежно и след получаване на посоченото Постановление на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград и Прокурорската преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково приема, че са налице основанията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издава процесното НП № 22-0351-000593 от 19.01.2023 година. В издадения санкционен акт, АНО приема за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и му налага административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 19.04.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и отбелязаното в Справката за нарушител/водач и в Картона на НП, както и изявлението, направено в Жалбата след корекция на техническа грешка, направена в открито съдебно заседание). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и Писмо с рег.№ 351000-2986 от 02.05.202 4 година и Писмо с рег.№ 35 1000-3228 от 15.05.2024 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че В. има наложени административни наказания с Електронни 4 фишове за нарушения на ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в НП и възприети от АНО, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 03.06.2024 година свидетели И. Д. И. и Т. Г. Ф. . Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните (изключая НП) и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на И. Д. И. и Т. Г. Ф. , които потвърждават изложеното в АУАН. Не е налице заинтересованост от страна на посочените свидетели. И това е така предвид липсата на противоречия, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от

Административнонаказателната преписка (АНП).

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (с изключение на НП, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно). Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и на другите налични по делото документи, тъй като те не са в противоречие с кредитираните такива.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

5

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, както и от процесуалния му представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от Писмо с вх.рег.№ 3677 от 08.05.2024 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в частта, касаеща финансовата санкция, в резултат на плащането й.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП е законосъобразно от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха съществени недостатъци на акта.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред като санкционният акт има необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 57 от ЗАНН НП. Самото нарушение е описано 6 точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът приема, че квалификацията на процесното деянието е пълна – действително при квалифициране на деянието АНО не е посочил, че същото изпълва хипотезата на изречение първо, предложение първо от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но фактическата обстановка по отношение на нарушението е описана пълно и точно, посочени са всички изискуеми от закона обстоятелства, въз основа на които безспорно се разбира датата, мястото и механизмът на извършеното нарушение, поради което Съдът не приема, че е налице процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, респ. до невъзможност от страна на жалбоподателя да разбере нарушението. Посо чени те обстоятелства са безспорно доказани от данните, съдържащи се в Разпечатката от АИС КАТ за регистрацията на процесния лек автомобил и за прекратената регистрация на същия, която не се оспорва от нарушителя.