Решение № 288 от 18.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20221100506818 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

С решение № 127 от 24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 4531/2021 г. на ВКС, ГК, IV ГО, е отменено въззивно решение № 265156 от 30.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 10999/2018 г. по описа на СГС, II брачен въззивен състав, в частта, с която е отменено решение № 206126 от 01.09.2017 г., постановено по гр.д. № 14585/2016 г., на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав, относно предоставянето на родителските права по отношение на децата П.Б. Д. и К.Б. Д.а на майката Д. К. Р., определянето на режима на лични отношения на бащата Б. П. Д. с децата и осъждането му да заплаща издръжка, и вместо това упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на бащата Б. Д., при когото е определено местоживеенето им, определен е режим на лични отношения между децата и майката Д. К. Р., и майката е осъдена да им заплаща месечна издръжка от по 165 лева на всяко от децата, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Решение № 265156 от 30.07.2021 г. по гр.д. № 10999/2018 г. по описа на СГС, II брачен въззивен състав, в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 14585/2016 г. СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в останалите обжалвани части, а именно в частта относно вината на мъжа за настъпване на дълбокото и непоправимо 1 разстройство на брака и дължимата от тази страна държавна такса по допускане на развода, е влязло в сила и не е предмет на настоящото разглеждане.

Предмет на настоящото въззивно разглеждане е въззивна жалба, с която Б. П. Д. обжалва решение № 206126 от 01.09.2017 г., постановено по гр. д. № 14585/2016 г. СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частите относно родителските права по отношение на родените от вече прекратения брак на страните деца, местоживеенето на децата, определения режим и издръжката на децата, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Подробно в жалбата въззивникът е изложил съображенията си. Поискал е съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, като вместо него постанови друго, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на децата П. и К. и определи местоживеенето им при него, а на майката да определи разширен режим на лични контакти с децата и осъди последната да заплаща ежемесечна издръжка за двете деца в подходящ размер, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.

При новото разглеждане на спора пред въззивната инстанция въззивникът Б. П. Д. поддържа подадената от него въззивната жалба и пледира за нейното уважаване. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна Д. К. Р. е оспорила въззивната жалба, като неоснователна.

Изложила е подробни съображения. Отправила е искане да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части.

При новото разглеждане на спора пред въззивната инстанция въззиваемата страна Д.

К. Р. пледира за отхвърляне на въззивната жалба. Претендира направените пред касационната инстанция разноски, като изрично заявява, че не претендира разноските направени за въззивната инстанция, включително и тези направени при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д. К. Р. срещу Б. П. Д. брачен иск за прекратяване на сключения между тях граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, като е посочила брачните провинения на последния, съединен с небрачни искове за упражняване на родителските права по отношение на децата П. и К. и определяне на местоживеенето им при майката, определяне на режим на лични отношения с бащата и осъждането му за месечната издръжка на децата в размер на 100 лева за детето П. и в размер на 90 лева за детето К., считано от влизане на 2 решението в сила. Изразила е желание след развода да продължи да носи фамилното име Р., което не била променила при сключване на брака. Не е претендирала ползване на семейното жилище, собственост на трети лица, което страните ползвали под наем. Претендирала е сторените деловодни разноски.

Ответникът е застъпил становище за запазване на брака, като е оспорвал наведените от ищцата фактически твърдения. В условията на евентуалност е заявявал насрещна искова претенция за прекратяване на барака без произнасяне по въпроса за вината, съединена с небрачни искове за родителски права по отношение на децата от брака, определяне местоживеенето им при него, определяне на режим на лични отношения на майката с децата и подходяща издръжка, която последната да им заплаща.

С Решение № 206126 от 01.09.2017 г., постановено по гражданско дело № 14585/2016 г., Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав е прекратил брака, сключен между Д. К. Р. и Б. П. Д., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на децата П.Б.

Д., роден на *******, и К.Б. Д.а, родена на *******. на майката Д. К. Р., при която е определил местоживеенето им, определил е режим на лични отношения на децата с бащата всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, както и всяка втора и четвърта седмица във вторник и четвъртък за времето от 17.30 часа до 19.30 часа, два пъти за по петнадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година за Коледните и Великденските празници от 10 часа на първия ден на тези празници до 18 часа на последния ден на празника, всяка нечетна година за новогодишните празници от 10 часа на първия ден от тези празници до 18 часа на последния ден на тези празници; осъдил е Б. П. Д. да заплаща на сина си П., чрез неговата майка Д. К. Р. месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от влизане на решението в сила относно местоживеенето на детето до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване; осъдил е Б. Д. да заплаща на дъщеря си К., чрез нейната майка Д. Р. месечна издръжка в размер на 90 лева, считано от влизане на решението в сила в частта относно местоживеенето на детето, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката; предоставил е ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 102, находящ се в гр. София, ж. к. ******* на Б. П.

Д., като е осъдил Д. Р. да заплати по сметка на СРС държавна такса при решаване на делото за развод в размер на 25 лева, и е осъдил е Б. Д. да заплати по сметка на СРС държавни такси при решаване на делото за развод и върху определената в полза на децата издръжка в общ размер от 298,60 лева.

С решение № 265156 от 30.07.2021 г. по гр.д. № 10999/2018 г. по описа на СГС, II брачен въззивен състав е отменено решение № 206126 от 01.09.2017 г. по гр. д. № 14585/2016 г. СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частите му относно мерките за упражняване на родителските права спрямо децата П.Б. Д. и К.Б. Д.а и издръжката им, както и дължимата върху присъдените издръжки държавна такса в размер на 273,60 лева, възложена в тежест на Б. Д. и вместо това упражняването на родителските права по отношение на децата е 3 предоставено на бащата Б. Д., при когото е определено местоживеенето им; определен е режим на лични отношения между децата и майката Д. Р.; майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на по 165 лева за всяко едно от децата , и последната е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху присъдената в полза на децата издръжка в размер на общо 475,20 лева. Със същото решение е потвърдено решение № 206126 от 01.09.2017 г., постановено по гражданско дело № 14585/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в останалите обжалвани части относно вината на мъжа за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака и дължимата от тази страна държавна такса по допускане на развода.

С решение № 127 от 24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 4531/2021 г. на ВКС, ГК, IV ГО, е отменено въззивно решение № 265156 от 30.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 10999/2018 г. по описа на СГС, II брачен въззивен състав, в частта, с която е отменено решение № 206126 от 01.09.2017 г., постановено по гр.д. №14585/2016 г., Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав, относно предоставянето на родителските права по отношение по отношение на децата П.Б. Д. и К.Б. Д.а на майката Д. Р., определянето на режима на лични отношения на бащата Б. П. Д. с децата и осъждането му да заплаща издръжка, и вместо това упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на бащата Б. Д., при когото е определено местоживеенето им, определен е режим на лични отношения между децата и майката Д. Р., и майката е осъдена да им заплаща месечна издръжка от по 165 лева на всяко от децата.

ВКС е дал указания на въззивния съд при новото разглеждане на делото да изиска социален доклад по адрес на местоживеенето на бащата в гр. Пловдив с оглед преценка на битовите и социални условия, с които разполага този родител.

При новото разглеждане на делото въззивникът Б. Д. поддържа желанието си да упражнява родителските права по отношение на децата П. и К., като при изслушването от въззивния съд по реда на чл. 59, ал. 6 от СК заявява, че жилището, в което живее към момента (находящо се в гр. Пловдив, ул. ******* *******) е преустроено в тристайно и разполага с всичко необходимо за едно домакинство. В непосредствена близост до жилището имало училище и спортна зала, в която детето К. било тренирало. Смята, че има възможност да осигури на децата си нужните грижи, издръжка и битови условия, за което може да разчита на помощ от своята сестра, както и на совите съседи и приятели. Добавя, че работи по проектиране и изграждане на мълнезащитни системи към софийска фирма с клон в гр. Пловдив, а работното му време е от 8 ч. до 16 ч. Реализира месечни доходи около 1500 -1600 лева. Има възможност за реализиране на допълнителни доходи, ако работи и в събота и неделя, когато децата са при майка си, при която можел да ги води в петък след обяд и ги взема в неделя вечер.

При новото разглеждане на делото въззиваемата Д. К. Р. на свой ред поддържа желанието си да упражнява родителските права по отношение на двете деца. При изслушването по реда на чл. 59, ал. 6 от СК посочва, че към момента е безработна, но може да разчита на подкрепа от своите родители, които имали високи доходи, като в същото 4 време дели с тях едно жилище. Добавя, че има трето дете, което е с неустановен произход от баща, страдащо от вродена сърдечна недостатъчност, и което отглежда сама с помощта на родителите си. Заявява желание децата П. и К. да живеят при нея, като посочва, че е важно и двете деца да завършат образованието си в гр.София. Добавя, че е съгласна децата да прекарват неучебните дни с баща ни, но категорично се противопоставя това да се случва и през учебно време.

В изпълнение на указанията на ВКС е извършено социално проучване на бащата Б.

П. Д. (възложено от настоящата въззивна инстанция), като в социален доклад на ДСППловдив от 31.10.2022 г., е посочено, че последният от м.декември 2021 г. живее в собствено жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. ******* *******, състоящо се от хол, преходен със спалня, кухня, тераса, коридор, санитарен възел. Жилището било обзаведено с мебели и ел. уреди от първа необходимост. В кухнята имало поставено легло, като част от кухненското обзавеждане - готварска печка, било изнесено на терасата, която била оградена.