Решение № 7868 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7868 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100509073 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10663/04.06.2024 г., постановено по гр.д. № 19805/2022 г. по описа на СРС, 87 състав, са уважени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на и щ е ц а ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, сумата от 488,66 лв., представляваща неизплатено регресно вземане на ищеца за платено по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил с марка „Мерцедес Е270“, рег. № ****, от настъпило на 21.03.2021 г. в гр. София ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба – 13.04.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 39,24 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.06.2021 г. до 12.04.2022 г.

Предявените искове са отхвърлени за горниците над 488,66 лв. до претендираните 1043,33 лв. и над 39,24 лв. до претендираните 83,76 лв.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като 1 ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 370,02 лв., а ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 53,16 лв.

Срещу така постановеното решение са депозирани въззивни жалби: о т ответника в първоинстанционното производство – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, срещу първоинстанционното решение в частта, с която са частично уважени претенциите на ищеца; от ищеца в първоинстанционното производство – ЗД „ЕВРОИНС“ АД, срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната част.

Във въззивната жалба на ответника се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Въззивникът ответник счита, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на МПС Мерцедес, застраховано при ищеца.

Оспорени са и изводите на районния съд за размера на дължимата сума. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно в обжалваната от ответника част, като счита, че съпричиняването е в равна степен. Моли същото да бъде потвърдено.

Претендира и разноски.

Във въззивната жалба на ищеца се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалваната част.

Въззивникът ищец намира, че вината за настъпване на ПТП е равна за двамата водачи, като моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции – изцяло да бъдат уважени. Претендира разноски.

Срещу въззивната жалба на ищеца не е постъпил отговор в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради 2 което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Въззивната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 13.04.2022 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на ищеца ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, сумата от 1043,33 лв., представляваща неизплатено регресно вземане на ищеца за платено по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил с марка „Мерцедес Е270“, рег. № ****, от настъпило на 21.03.2021 г. в гр. София ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба – 13.04.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 83,76 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 3

28.06.2021 г. до 12.04.2022 г.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; 3) настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна водач; 4) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задължението, както и размер на дължимата лихва.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване.

Основните доводи във въззивните жалби са по отношение на вината за настъпване на процесното ПТП, съответно дали е налице съпричиняване и в каква степен е същото. Ответникът е релевирал и оплаквания по отношение на определения от районния съд размер на обезщетението.

За да бъде обсъден въпросът за вината обаче, следва да бъде посочен механизмът на ПТП:

На 21.03.2021 г. в гр. Варна се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участници – Т.Т., управляващ лек автомобил с марка „Мерцедес Е270“, рег. № ****, и С.Р., управляващ лек автомобил с марка „Шкода Октавия“, рег. № ****. Водачът на МПС Шкода Октавия се движил по ул. „Петър Райчев“ зад друг автомобил, находящ се пред него. По същото 4 време и в същата посока зад него се движел водачът на МПС Мерцедес Е 270.

Около 18:00 часа, достигайки района на бл. 36, заради автомобила, който пред него предприема маневра за паркиране, водачът на л.а. Шкода Октавия спира.

По същото време движещият се зад него водач на л.а. Мерцедес в процес на застигане с предната габаритна част на автомобила реализира удар в задната габаритна част на л.а. Шкода. Вследствие на удара са причинени отразените в описа на ищцовото дружество вреди по л.а Мерцедес Е 270, чийто действителен размер по средни пазарни цени възлиза на 2428,30 лв. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка водачът на л.а. Шкода Октавия е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако е имал по-голяма дистанция от намиращия се пред него автомобил, за да може плавно да намали скоростта, когато този преден автомобил покаже намерението си да паркира, при което и движещият се зад л.а. Шкода Октавия автомобил – л.а.

Мерцедес Е 270, би могъл своевременно да намали скоростта си и да спре.

Водачът на л.а. Мерцедес Е 270 пък е могъл да предотврати процесното ПТП, ако е спазвал по-голямо отстояние от движещия се пред него л.а. Шкода Октавия и се е движел с такава скорост, че да може да позволи при възникнала опасност да намали и да спре по необходимост.

Този механизъм се установява от писмените доказателства – протокол за ПТП от 21.03.2021 г., свидетелските показания и заключението по съдебноавтотехническата експертиза.

По отношение на въпроса за вината и съпричиняването на вредоносния резултат въззивният съд възприема следното:

Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. Чл. 24, ал. 1 ЗДвП пък предвижда, че водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение – ал. 2 на същата разпоредба.

В т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, както и в 5 практиката на Върховния касационен съд, е прието, че „Обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина“.

При преценка за степента на съпричиняване следва да се анализира обективното поведение на пострадалото лице – действията и/или бездействията, с които същото е създало предпоставки за или е улеснило настъпването на вредоносния резултат. От основно значение е причинноследствената връзка между това поведение и вредоносния резултат, като е без значение вината на пострадалия.

По делото не се установява водачът на л.а. Шкода Октавия да е спрял рязко. От свидетелските показания на последния се установява, че същият е спрял, защото движещият се пред него автомобил е искал да паркира на свободно паркомясто. Спирането било плавно, нормално, а движещият се зад него водач на л.а. Мерцедес Е 270 го ударил, докато л.а. Шкода Октавия бил в спряло положение. Водачът на л.а. Мерцедес Е 270 посочва, че движещият се пред него л.а. Шкода Октавия спрял рязко, но впоследствие изрично подчертава, че ПТП се е случило при добра видимост, опитал се да спре, но докато хване спирачката, вече бил осъществил удара, както и признава вина за произшествието, тъй като бил задната кола.

От казаното дотук следва изводът, че не се доказва по делото водачът на л.а. Шкода Октавия да е спрял рязко по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗДвП. Дори това да беше така, причината, поради която същият е предприел спирането, е да позволи на водача пред него да си направи маневрата – да паркира на свободно паркомясто.

Безспорно е по делото, че водачът на л.а. Мерцедес Е 270 е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Нормата вменява задължение на водача на МПС, движещо се непосредствено след друго МПС, да поддържа такова разстояние, че при възникнало непредвидимо обстоятелство, каквото може да бъде и рязкото спиране на водача на 6 движещия се отпред автомобил, водачът на автомобила отзад да има достатъчно време да задейства спирачната уредба и да спре, без да се удари в автомобила отпред и да предизвика ПТП.