Решение № 143 от 09.08.2024, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Силистра, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20233400100377 по описа за 2023 година

ИЩЦИТЕ М. А. М. и М. С. М., и двамата с постоянен адрес с. Ч, ул.

Ш№представлявани от адв. Г. И. от ДАК, са предявили иск против Х. Н. А., С. А. А. , Т. И.

Ф., и Ф. Х. Ф., и молят съда да постанови решение, с което да признае сключения договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот №192, том 1, рег.№1230, дело №178 от 2023 г., за относително недействителен, не пораждащ правни последици от момента на сключването му 22.03.2023г., по отношение на двамата ищци М. А. М. , М. С. М. , в качеството им на кредитори на длъжниците Х. Н. А. и С. А. А. , съгласно Решение №31/27.02.2023., постановено по в.гр.д.

№553/2022г. по описа на АС-Варна, влязло в законна сила на 07,04.2023 г., с който договор са извършени разпоредителни действия със следните недвижими имоти:

1 .Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр,Д, с предназначение на територията „урбанизирана“, за ниско застрояване, с площ от 631 кв.м./ шестстотин тридесет и един квадратни метра/, с адрес на поземления имот гр.Д, ул. Ш ш №...., номер по предходен план 827, кв.45, парцел

19, при съседи:

№***.;***.;24030.5019185; ***; 4030.501.1967, ведно с всички разположени върху имота сгради:

1.1. Едноетажна жилищна сграда, с идентификатор №*** по КККР на гр.Дулово, с площ 106 кв.м.,/ сто и шест квадратни метра/;

1.2. Едноетажна селскостопанска сграда, с идентификатор №*** по КККР на гр.Дулово, с площ 16 кв.м./ шестнадесет квадратни метра/ 1.3. Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор №*** по КККР на гр.Дулово, с площ 9 кв.м./ девет/ квадратни метра/ 1.4.Едноетажна промишлена сграда, с предназначение „ Цех за сладкарски изделия“ с идентификатор №24030,501,827.6 по КККР на гр.Дулово, с площ 108 кв.м./ сто и осем квадратни метра/.

Претендират и разноските си по делото .

1

Твърдят, че със съдебно решение №31/27.02.2023г., постановено по в.гр.дело №553/2022г. по описа на АС -Варна, /което потвърждава отчасти решение №105/13.10.2022г., постановено по гр. дело №343/2021 г. по описа на Окръжен съд-Силистра/, влязло в законна сила на 07.04.2023г., Х. А. и С. А. са осъдени солидарно да поемат деликтната отговорност за смъртта на сина им Б. М. С., , починал внезапно на 13.08.2020 г. при инцидент на строеж в гр. Д., като са осъдени да заплатят на всеки един от ищците по настоящото дело, сумата от 50 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 13.08.2020 г., както и съответния адвокатски хонорар за процесуално представителство пред двете инстанции.

Според установените факти от Окръжен съд-Силистра и Апелативен съд –Варна, синът на ищците по време на инцидента е работил като строител срещу възнаграждение от 20 лева на ден. На 13.08.2020г., при една от възложените му задачи, качвайки се на втория етаж на строящата се жилищна плоча в имота на ответниците А., пада от височина почти 6 метра, което е се оказало фатално за него и е настъпила смъртта му. По делата е установено, че първите двама ответници са извършвА. строго регламенитрана и високорискова дейностстроеж в собствения си имот- на втори етаж към жилищната си къща, без необходимите за това строителни книжа и без спазване на задължителните обезопасителни за това правила и нормативни по ЗУТ и всички подзаконови нормативни актове, уреждащи строителния процес, поради което са постановени горепосочените решения.

Ищците са образувА. изпълнителни дела №№240/2023г.;241/2023 г. и 242/2023 г., в съдебно-изпълнителна служба при Рс-Дулово, като в хода на тези производства се установило, че ответниците са продА. единствения си имот за сумата от 30 000 лева.

Получената цена е занижена пет или шест пъти в сравнение с действителната. Купувач по сделката е третият ответник Т. И. Ф., който живее в с.Черник, както и ищците, поради което считат, че той е знаел за смъртта на сина им, тъй като за трагедията се разчуло в цялото село.

Твърдят, че след извършване на сделката продавачите продължават да живеят в този имот, а купувачът в с. Черник, въпреки, че в НА няма учредено право на ползване, което е показателно за това, че сделката е фиктивна, привидна, в нарушение на закона, заобикаля закона, в добавка към нереалната пазарна цена, на която е закупен имота. Устно ответникът Ф. е заявил на ищцата, че е заплатил сумата от 50 000 лева за този имот по банков път.

При завеждане на делото за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ищците подА. молба за обезпечение на иска, но тъй като не платили гаранцията, не успели да се снабдят с обезпечителна заповед. Същевременно, върху имота е наложена възбрана, съгласно Заповед №1/04.03.2022г. по гр. дело №3/2022 по описа на PC-Дулово за възбрана върху 1/10 идеална част от имота, по искане на брата на починалото момче- Б. М. С. , ищец по гореописаното дело, който заплатил паричната гаранция в размер на 505 лева. Според ищците, при извършване на сделката /22.03.2023г./ купувачът следва да е разбрал, за тази наложена обезпечителна мярка, защото имотният регистър е публичен, а заповедта е вписана на 10.03.2022г. Следователно, Т.Ф., е бил информиран за заведеното гражданско дело в PC-Дулово и за предходно заведеното в Окръжен съд- Силистра и възникнА.те, въз основа на него дългове за семейство Акеиф, които са на значителна стойност.

В условията на евентуалност, ищците предявяват иск за прогласяване на нищожността на същия договор за покупко -продажба, обективиран в Нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот №192, том I, рег.№1230, дело №178 от 2023г. на основание чл. 26, ал.1, предл.3. Считат, че е нА.це нееквивалентност на престациите, което е основание за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави. Считат, че е осъществен фактическия състав на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като цената на имота,посочена в НА, макар и над данъчната, е 5 или 6 пъти под действителната пазарна цена.

В настоящия случай сделката е сключена след решението на Апелативен съд- Варна, 2

/15.03.2023г./- на 22.03.2023, и следователно, на продавачите вече им е известно, че със съдебния акт са осъдени да заплатят на ищците обезщетение на значителна стойност и това ги мотивира да преследват недопустима от закона цел- да се лишат от своя имот, за да не могат ищците да насочат принудително изпълнение върху него. Същевременно обаче продължават да ползват този имот, извършват търговска дейност- производство и продажба на сладки изделия в промишлената сграда.

ОТВЕТНИЦИТЕ Х. Н. А. , и С. А. А. , представлявани от адв. Р. Ч. от ВАК, са подА. отговор, с който заявяват, че считат иска по чл. 135 ЗЗД за нередовно предявен, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 127 ал.1 т.4 от ГПК - ищецът не е изложил обстоятелствата, на които основава иска, не е определен предмет на доказване, което прави защитата на ответника невъзможна, а от друга страна не е ясно и по какъв предмет следва да се произнесе съдът.

Считат за недопустим предявения в условията на евентуалност иск по чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Излагат доводите си в тази насока, а именно, че съгласно чл.17 от Конституцията и решение по конституционно дело № 31 от 1995 г.(обн, ДВ. бр.40 от 10 Май 1996г.), собственикът - български гражданин, не може да бъде ограничаван в правото му да се разпорежда със своя имот по начин и при условия, каквито той намери за добре. Предвид на това, ищците, които не са страна по сделката, нямат никакви материалноправни основания, нито процесуалноправни (чл.26 ал.2 от ГПК) да се намесват в чужда правна сфера, да определят и възразяват по условия на сделка, по която не са страна, нито имат право да предявяват чужди права пред съд. В тази връзка се позовават на съд. практика - Решение № 55 от 18.03.2010 г. постановено по гр.д. № 905/2009 т., Г.К., III г.о. на ВКС.

Излагат доводи за липса на правен интерес да се предявя иск по чл .135 ЗЗД, тъй като процесната сделка е сключена на 23.03.2023г., а вземането е възникнало по-късно, на 7.04.2023г., на основание влязло в сила на същата дата решение на Апелативен съд – Варна.

В исковата молба не е наведено нито едно обстоятелство, не се твърди нито един факт четиримата ответници да са имА. цел да увредят лице или лица, чието вземане не е ликвидно и изискуемо, и само по тази причина да са сключили сделка.

Изложени са подробни съображения касаещи фактите обстоятелствата по гр. дело за обезщетение за неимуществени вреди, което е приключило, както и аргументи, които, според тях, опровергават констатациите на съдилищата и правилността на постановените от тях съдебни актове. В резултат на неправомерно упражненото от ищците право на иск с основание чл. 49 от ЗЗД, ответниците са доведени до пълна финансова и психическа разруха. Именно необходимостта от средства за живот, психическият срив, обективната и субективна невъзможност да се справят с възникнА.те трудности, задълженията, които имат за отглеждане на малолетния си син, са ги поставили в положение да пристъпят към продажба на имота, за завършване, на който не са имА. никакви средства, нито източници на приходи. Х. Азиф А. е докаран до състояние на безпътица, безработен е и е регистриран в Агенция по заетостта, Бюро по труда, като търсещ работа.

Оспорват твърдението в исковата молба, че ответниците А. са ползвА. имота след предоставения им срок за освобождаването му, след сключване на сделката, а също и че същите живеят в имота.

ОТВЕТНИЦИТЕ Т. И. Ф., и Ф. Х. Ф., , са подА. писмен отговор, с който заявяват, че считат, иска по чл. 135 ЗЗД е допустим, но неоснователен. Наведените в исковата молба факти, касаещи инцидента със сина на ищците и съдебните производства в тази връзка не ги касаят. Излагат подробно съображенията си за това.

В голяма част възраженията им по редовността на исковата молба, както и относно основателността на исковата претенция по чл. 135 ЗЗД се припокриват с тези на първите двама ответници.

3

Заявяват, че при сключване на сделката не е имало умисъл от тяхна страна да причинят увреждане на ищците, нито че са им били известни обстоятелствата около смъртта на сина им. След завеждане на делото направили проверка и установили част от обстоятелствата, свързани с предходното дело за обезщетение срещу ответниците А..

Исковата претенция по чл.26 ЗЗД намират за недопустима по аналогични на изложените вече от първите двама ответници съображения – липса на правен интерес от атакуване на сделка между трети лица.

Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявени са иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД и евенутален иск с правно основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД.

По иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД:

С Решение № 31/27.02.2023г. постановено по в.гр.д. № 553/2022г. по описа на Апелативен съд- Варна, съдът е отменил решение №105/13.10.2022г., постановено по гр.д.

№343/21г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от М. А. М. против Х. Н. А. и С. А. А. иск, в частта му за присъждане на сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до 50 000лв./предявен като частичен за 50 000лв., целият в размер на 100 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на сина й Билгин Мехмед С., в резултат от падане от необезопасен строеж, собственост на Х. Н. А. и М. А. М.;

2/ е отхвърлен предявения от М. С. М. против Х. Н. А. и С. А. А. иск в частта му за присъждане на сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до 50 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на сина му Билгин Мехмед С. в резултат от падане от необезопасен строеж, собственост на Х. Н. А. и М. А. М., като вместо това съдът, е осъдил Х. Н. А., , и С. А. А.,, да заплатят на М. А. М. и М. С. М., допълнитолно по 5 000 лева- сумата, представляваща разликата над 45 000 лв. до 50 000лв./по предявен частичен иск, целият в размер на 100 000лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от смъртта на сина й Билгин Мехмед С. вследствие противоправно поведение на ответниците при осъществяване на строителна дейност в техен недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2020г. до окончателното й изплащане;