Решение № 298 от 24.11.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Сандански, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20231250100385 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Я. Я. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“С.Х.“, № **, чрез пълномощника й адвокат Б. З. от САК, срещу „Файненшъл България“-ЕООД, с ЕИК:202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П. Б. Д., с която са предявени два обективно съединени иска, а именно: за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № **********, сключен между страните на 30.12.2020г., поради липса на основание, противоречие със закона-ЗЗД, и накърняване на добрите нрави, и за заплащане на сумата от 50лв.-частичен иск от 400лв., представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство № ********* от 30.12.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.138 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че във връзка със сключен от нея с „Изи Асет Мениджмънт“-АД договор за паричен заем № ******** от 30.12.2020г., с размер на отпуснатия заем от 800лв., по който договор е предвидено заемателят да осигури едно от следните обезпечения-двама поръчители, които да отговарят на посочени в договора изисквания, или банкова гаранция в размер на сумата по договора, или одобрено от заемодателя дружество-гарант, тя е сключила същият ден с ответното дружество договор за 1 предоставяне на поръчителство № 401936, с предмет-„Файненшъл България“-ЕООД да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“-АД задължението на ищцата по договор за паричен заем № *********г. Твърди се, че по този договор ищцата се е задължила да изплаща на ответното дружество възнаграждение в размер на 400лв. Твърди се, че съгласно договор за предоставяне на поръчителство ищцата е следвало да предоставя дължимите парични средства на „Изи Асет Мениджмънт“-АД, което е упълномощено от „Файненшъл България“ЕООД да събира в негова полза сумите по договора. Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Файненшъл България“-ЕООД са свързани лица, тъй като „Изи Асет Мениджмънт“АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“-ЕООД. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на договора за паричен заем и че наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество е обусловено от валидността на договора за заем или отделни негови клаузи, поради което двете правоотношения следва да се разглеждат заедно. Твърди се, че клаузата в договора за паричен заем относно предоставянето на поръчителство, както и самият договор за паричен заем са нищожни, тъй като с въведените в договора за паричен заем изисквания, на които да отговарят посочените в него видове обезпечения, кредиторът е целял да насочи потребителя към обезпечение от одобрено от заемодателя дружество, каквото е „Файненшъл България“- ЕООД, както и да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, невключвайки възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР. Твърди се също, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като е лишен от основание, защото в полза на потребителя не се предоставя услуга. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като не съответства на законовата уредба /чл.138-148 от ЗЗД/ на договора за поръчителство, защото е сключен между поръчителя и длъжника, а не между кредитора и поръчителя. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради накърняване на добрите нрави, защото уговорената като възнаграждение сума е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем, а и тази сума се разпределя като печалба в полза на едноличния собственик на капитала. Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е изплатено изцяло от ищцата. По изложените съображения ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите обективно съединени искове, в подкрепа на които сочи писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Същият оспорва твърдяната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, включително и ако се установи, че договорът за заем е нищожен, чиято нищожност също оспорва. Ответникът твърди, че правоотношението между страните по делото е самостоятелно и влиза в действие под условие, че заемателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя. Твърди още, че е самостоятелно юридическо лице, финансова институция, с основен предмет на дейност-предоставяне на гаранционни сделки по занятие, и като такава е вписан в регистъра на БНБ по чл.3а от ЗКИ, както и че има сключен от него с „Изи Асет Мениджмънт“-АД писмен договор, който урежда отношенията между тях като поръчител и кредитор и изпълнявайки задължението си по договора за 2 предоставяне на поръчителство му се дължи възнаграждение в пълен размер. Твърди, че престациите по договора за предоставяне на поръчителство са еквивалентни.

С протоколно определение от 05.10.2023г. съдът е допуснал изменение размера на осъдителния иск чрез неговото увеличаване, а именно за заплащане на сумата от 476,68 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.12.2020г. между „Изи Асет Мениджмънт“-АД, в качеството на заемодател, и Т. Я.

Я. с ЕГН-**********, в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № ********, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 800лв., а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя в срок от „17 четиринадесетдневки“ чрез двуседмични погасителни вноски в размер на52,96 лева, посочени в погасителен план, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема 35,00%, и годишен процент на разходите на заема- 40,50%, при което общата сума дължима от заемателя е 900,32лева. В чл.3 от договора, страните са се съгласили със заемната сума да се погаси задължението на заемополучателя по договор за паричен заем № ******* в размер на 190лв. и да й бъде изплатен остатъка от заемната сума, като договорът има силата на разписка. Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно-две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата (30.12.2020г.) Т. Я. Я., в качеството си на потребител, е сключила с „Файненшъл България“-ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейностпредоставяне на гаранционни сделки), в качеството му на поръчител, договор за предоставяне на поръчителство № ******, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“-АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“-АД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу платимо от потребителя на поръчителя възнаграждение в размер на 476,68лв. В договора е предвидено, че възнаграждението на поръчителя е платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 28,04лв., на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“-АД.

В договора е посочено, че „Изи Асет Мениджмънт“-АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Съгласно чл.5 от договора за предоставяне на поръчителство, в случай, че поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, 3 поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху платената сума, както и направените разноски.

И двата гореописани договора са подписани от Ю.Р. Д., действаща като представител на „Изи Асет Мениджмънт“-АД и на „Файненшъл България“-ЕООД. Едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“-ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“-АД, като двете търговски дружества имат и един и същ адрес на управление (справка в търговския регистър).

Т. Я. Я. е заплатила по договора за предоставяне на поръчителство сумата от 476,68лева (представената справка за извършени плащания).

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените от ищцата искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата и ответника са страни по договор за предоставяне на поръчителство, който договор е нищожен, поради което не дължи възнаграждение него. Възражението на ответника за недопустимост на предявения установителен иск е неоснователно по съображенията изложени от съда в определението му по чл.140 от ГПК.

По основателността на предявените от ищцата искове:

По отношение на първия иск :

Ищцата твърди няколко основания за нищожност на процесния договор- липса на основание, противоречие със закона(ЗЗД) и накърняване на добрите нрави . Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност на договора не в поредността заявена от ищцата, а според тежестта на сочения от ищцата порок в последователност от най-тежкия към полеките, както и според това дали наведените основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи /предвидените в чл.26 от ЗЗД/.

Съдът намира, че не е налице твърдяната от ищцата нищожност на договора поради противоречие със закона, а именно със ЗЗД по следните съображения: Сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство по своята същност не е договор за поръчителство, за да е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.138-148 от ЗЗД.

Сключеният между страните договор е ненаименован договор (без изрична правна уредба, съществуващ по силата на свободата на договаряне-чл.9 от ЗЗД), по силата на който ответникът (финансова институция с основен предмет на дейност-предоставяне на гаранционни сделки) се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“-АД, по силата на който да отговаря солидарно с ищцата пред „Изи Асет Мениджмънт“-АД за изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията й по договора за паричен заем. Законът не забранява сключването на такъв договор между длъжник и поръчител, който договор предшества сключването на договор за поръчителство между поръчителя и кредитора (ответникът, в изпълнение на поетото към ищцата задължение по процесния договор, следва да сключи с нейния кредитор договор за поръчителство, който договор следва да отговаря на изискванията на чл.138 от ЗЗД), нито изисква специална форма за сключването му, както и за неговото съдържание.

По отношение на втория по тежест твърдян от ищцата порок на процесния договорнищожност поради липса на основание, съдът излага следното:

Установи се, че на 30.12.2020г. между Т. Я. Я. и „Изи Асет Мениджмънт“-АД е сключен договор за паричен заем № ********, а между Т. Я. Я. и „Файненшъл България“-ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство № ****** относно изпълнение на паричните задължения на Т. Я. към „Изи Асет Мениджмънт“-АД по договора за паричен 4 заем. Макар отношенията между заемателя и заемодателя и между заемателя и поръчителя да са регламентирани в отделни договори /съответно в договор за заем и в договор за предоставяне на поръчителство/ съдът намира, че се касае за обусловени отношения, които не могат да съществуват самостоятелно, поради което следва да се разглеждат като едно цяло. Още повече, че се установи, че заемодателят и поръчителят са свързани лица, както и че едно и също лице е действало като представител на „Изи Асет Мениджмънт“-АД и на „Файненшъл България“-ЕООД, а също и че възнаграждението на поръчителя се заплаща на вноски по договора за заем.