Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4675 от 01.11.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 5232/2019
Вид
Решение № 4675
Подписан
01.11.2019
В сила
10.03.2021
Състав
ОРЛИН РУМЕНОВ ЧАРАКЧИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4675/01.11.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5232 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от С.С.Ц., ЕГН **********, адрес: *** срещу "Б.П.Б."

АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Е, обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, да бъде признато за незаконно и отменено уволнението извършено със Заповед № * от *г. на Главния изпълнителен директор и Изпълнителния директор на ответното дружество и да бъде възстановена на предишната длъжност, която е заемала, а именно „Ръководител Бизнес Център В./Старши мениджър отношения със средни корпоративни клиенти“.

В исковата молба ищцата, чрез адв. Юлиян

Гюров, поддържа, че трудовото ѝ правоотношение с ответника било прекратено със Заповед

№ * г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Оспорва уволнението, като сочи, че заповедта не е мотивирана. Счита, че същата не съдържа посочване на качествата, които ищцата не притежава за заемане на длъжността, както и на конкретните факти довели до този извод.

Ищцата определя като недопустимо обстоятелството, че в атакуваната заповед прекратяването на ТПО е обусловено от отсъствието ѝ поради ползван отпуск за временна неработоспособност. Поддържа също, че мотивите на заповедта противоречат на оценките, които е получавала от преките си ръководители. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Б.П.Б.“ АД, чрез адв. К.К., с който исковете се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че заповедта притежава всички необходими реквизити и е мотивирана. Оспорва се ТПО да е прекратено поради ползван от ищцата отпуск поради временна нетрудоспособност, като се сочи, че това обстоятелство е посочено в заповедта, тъй като е отчетено като извинителна причина за незадоволителното представяне, а не като мотив за уволнението. Като конкретни факти, установяващи мотивите в заповедта за уволнение сочи напускането на служителите

Владимир Илиев и

Ирена Йорданова поради неразбирателства с ищцата като пряк ръководител, нереални прогнози и ниски резултати от ищцата, резултат от лоша преценка и лоша комуникация, оплакване от клиенти относно комуникацията с ищцата, грубо държане с преките ръководители при искане на обяснения за резултатите и прогнозите за бизнеса, за който отговаря. По изложените съображения се моли предявените искове да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на сторените разноски.

В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Като доказателство по делото е приет Трудов договор № * г. (л. 29 - 35), с който ищцата е назначена на длъжността „Ръководител Бизнес Център В./Старши мениджър отношения със средни корпоративни клиенти“ със срок на изпитване от шест месеца в полза на работодатеял считано от * г.

С Допълнително споразумение № * от * г. трудовият договор от

05.06.2017 г. е трансформиран в безсрочен.

По делото е приложено като доказателство служебно писмо-меморандум изготвено от К. А. – директор „Средни корпративни клиенти“ и С, Кр. – директор „Корпоративно банкиране“, с което на главния изпълнителен и на изпълнителния директор е предложено да бъдат прекратени трудовите правоотношения с ищцата С.Ц.. Видно от саморъчните отразявания върху двете страни на документа същият е положително съгласуван на 13.02.2019 г. от адресатите.

С предизвестие № * г., връчено на ищцата на 19.02.2019 г., работодателят я е увдомил, че трудовото ѝ правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ, с изтичане на срока по чл. 326, ал.2 от КТ.

Със Заповед № * г. работодателят, чрез главния изпълнителен директор и изпълнителния директор, е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, считано от 20.02.2019 г. на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ – поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата. В мотивите на заповедта е посочено обстоятелството, че на г-жа Ц. е възложено ръководството на Бизнес центъра (БЦ) във В., като са ѝ зададени конкретни финансови резултати, които е трябвало да бъдат постигнати, но анализът на портфейла на БЦ за 2018 г. е показал неизпъление на финасновите цели по всички заложени параметри. Посочено е още, че последното е сведено до знанието на ищцата, с която многократно е коментирано в устна и електронна кореспонденция. В заповедта се сочи също, че конкретните показатели, по които е допуснато неизпълнение, както и процентните разминавания спрямо заложените прогнози се съдържат в анализ, който подробно е обсъден със служтелката в писмена комуникация. По нататък в мотивите на заповедата се излага, че от проведените разговори е установено, че незадоволителното представяне на служителя от една страна се дължи на обективни фактори - ползвани отпуски за временна нетрудоспособност, а от друга на редица субективни фактори, които могат да се окачествят като липса на качества за изпълнение на заеманата длъжност, сред които: неспособността на служителката да организира работата в повереното ѝ звено в периодите на планирано отсъствие, както и непосредствено преди и след завръщането ѝ на работа; незаинтересованост към дейността на звеното и очакванията на клиентите, постъпило от клиент оплакване за допуснато забавяне и неспазване на вътрешните процедури в банката (които казуси били дискутирани със служителката в електронна креспонденция между нея и прекия ѝ ръковител на 10.01.2019 г.); липса на изграден авторитет сред служителите в звеното: недостатъчно мениджърски умения: неспособност за екипна работа; незачитане на йерархичните взаимовръзки, изразяващо се в непремерен и неподобаващ тон в комуникацията с прекия ръководител.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.Г.А., служител на ответника заемащ длъжността ръководител - средни корпоративни клиенти. Излага, че е била пряк ръководител на ищцата и че е един от авторите на меморандума с предложение за уволняването на Ц. поради липса на качества, с основен мотив изключително ниските резултати постигнати от управлявания от ищцата БЦ, при липса на потенциал за подобрение.

Излага, че дългогодишни служители напуснали постепенно в рамките на шест месеца поради неразбирателство с Ц. като пряк ръководител, което довело до това, че екипът останал с един човек както и невъзможност за своевременно удоволетворяване на исканията на клиентите. Сочи, че честата комуникация за насочване на вниманието на ищцата към по-големи клиенти останала без резултат. Свидетелства за телефонен разговор, при който ищцата се държала некоректно с двамата си преки ръководители и заплашила, че ще съди банката ако не ѝ бъдат изплатени шест заплати. Този разговор бил последван от период на продължителни болнични, в които работата на ищцата изцяло била поета от централата, което довело до изключителни затруднения и още по-ниски резултати, но нито един клиент не беше загубен. Наложило се възстановяване на напуснали служители.

Свидетелката сочи, че имало оплаквания от клиенти, неспазване на срокове и некоректна комуникация. Поддържа, че екипът управляван от ищцата се състоял от двама души, като единият напуснал работа през месец януари 2018 г, а другия през юли същата година, но и двамата с довод неразбирателство с прекия ръководител. А. излага, че ищцата имала самостоятелност да избере екипа си, но заявявала, че те не работят на очакваното ниво. След напускане на първия служител – Вл. И., веднага бил одобрен предложения от ищцата заместник. Свидетелката поддържа, че след като и втори служител – И. Й., напуснал през юли 2018 г. ищцата не могла да посочи подходящи заместници, което наложило служителят да се наеме обратно през месец януари 2019 г. Между Коледа и Нова година 2018 г., когато ищцата била само един ден на работа забавила искане от клиент за усвояване с около три дни, защото неоснователно изискала от него документи, но за това не уведомила преките си ръководители. В тази връзка свидетелят сочи, че е рабрал за случая от изпълнителния директор на банката, на който клиентът директно се оплакал.

Свидетелката сочи, че в края на изпитателния срок на договора е предложила той да бъде продължен. Излага, че в първите шест месеца ищцата показвала желание и ентусиазъм да полага усилия и да се развива. Според свидетелката обаче имало доста срещи, които впоследствие се оказали без резултат, като в тази работа било трудно за шест месеца да се покажат реални резултати. Излага, че през октомври 2018 г. е изготвила докладна към изпълнителния директор относно резултатите на БЦ- В. и случващото се там. Оказало се, че ищцата няма контакти в по-горния сегмент оформен след промяната в сегментационния праг и затова нямало нито един привлечен нов клиент. Сочи, че текстът на препоръката е съставен от ищцата, а свидетелката само я е подписала, както и че препоръката не била за работа, а за учене и не била свързана с качествата на Ц. като служител на банката, а като личност.

Към делото е приобщена свързана с докторантура препоръка за ищцата С.С.Ц., изготвена върху бланка на ответника-работодател. Препоръката е подписана от свидетелят К. А. в качеството ѝ на директор на Дирекция „Средни корпоративни клиенти“ в банката. В препоръката се сочи, че след назначаването на ищцата през юли 2017 г. тя успешно се справя с ангажиментите си в БЦ, като в процеса на работата проявява активно и творческо отношение към задачите за обслужване и развитие на клиенти от сегмента, като подпомага развитието на клиентската база и в другите сегменти. В препоръката се сочи, че до момента ищцата показала стремеж към усвояване на нови знания, способност за търсене на иновативни подходи и решения, висока степен на ангажираност не само към собствените задачи, но и към тези решавани в екип. Излага се още, че в отношенията с колегите и външните клиенти от банката, ищцата показала способности за работа в екип, конструктивност при работни дискусии, потенциал за постигане на консенсусни решения.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.

В тежест на ищеца по исковете е да докаже положителните факти, на които се позовава, а именно: че е съществувало трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание – чл. 328, ал.1, т.5 от КТ. В тежест на ответника е да установи мотивираност на заповедта и наличие на всички изискуеми реквизити, както и законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на соченото от него правно основание – чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ, а именно липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Доказването на отрицателните факти „липса на качества” се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях.

В случая от приложените по делото писмени доказателства се установява, а и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника „Б.П.Б.“ АД за длъжността „Ръководител Бизнес Център Варна/Старши мениджър отношения със средни корпоративни клиенти“, което е прекратено със Заповед № * г. на главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на "Б.П.Б." АД, на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ – поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата. Респективно ищцата по делото е изпълнила възложената ѝ с доклада по делото доказателствена тежест, което поражда насрещното задължение на ответника – работодател да установи законосъобразността на уволнението.