Решение № 360 от 15.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000502795 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261900/22.03.2021 г., постановено по гр. дело № 10220/2019 г. по описа на СГС, ГО, І-15, частично са уважени предявените от М. И. П. срещу „Айсиен Консулт” ООД и В. С. К. пасивно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД и по чл. 93, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 101 ЗЗД за заплащане солидарно на сумата от 61408 евро (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 81408 евро), както и за заплащане солидарно на сумата от 4420 евро, представляваща уговореният в сключения на 07.09.2017 г. Предварителния договор за продажба и строителство на недвижим имот задатък, ведно със законната мораторна лихва от 19.11.2019 г. до окончателното им заплащане (по исковете срещу „Айсиен Консулт” ООД), респ. от 27.11.2019 г. до окончателното им заплащане (по исковете срещу В. С. К.).

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в частта, в която са отхвърлени предявените срещу двамата ответници пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД за връщане (солидарно) на авансово заплатената продажна цена по договор за покупкопродажба на два недвижими имота – над сумата от 61408 евро до пълния им предявен размер от 81408 евро (при възникнало и надлежно упражнено потестативно право за разваляне на договора с едностранно волеизявление на купувача - поради виновно неизпълнение на договорно задължение на обещателя по предварителния договор).

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е достигнал до правния извод, че последно заплатените 20000 евро (с две отделни плащания) не са престирани на ответното търговско дружество - чрез своя управител. Счита, че и тази сума е заплатена на надлежен органен представител на кредитора - чрез управителя на търговското 1 дружество-обещател В. С. К., поради което е следвало да се приложат разпоредбите, уредени в чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, приемайки, че плащанията, извършени след промяната в органното представителство на ответното търговско дружество, са надлежно осъществени.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК ответникът „Айсиен Консулт” ООД е подал писмен отговор на въззивната жалба, в която се поддържа становище за нейната неоснователност - счита, че е неприложима правната норма, уредена в чл. 75, ал. 2 ЗЗД, поради неустановяване на материалните предпоставки, включени в нейния хипотезис.

Подадена е в срок въззивна жалба и допълнение към нея от ответника-търговско дружество в частта, в която са уважени предявените срещу него кумулативно обективно съединени осъдителни искове. Въззивникът излага правни доводи за неправилност на обжалваното решение, тъй като СГС незаконосъобразно е приел, че ищцата е заплатила претендираната сума на обещателя по процесния предварителен договор. Счита, че от събраните по делото доказателства се изяснява, че сумата, чието връщане се претендира (при отпаднало с обратна сила годно правно основание), е заплатена на ответникафизическо лице не като органен представител на търговското дружество-обещател, а в лично качество, т.е. ищцата не е извършила това плащане в изпълнение на породените от процесния предварителен договор прани задължения, а по друго правоотношение, възникнало между нея и В. С. К.. Не навежда правен довод за необоснованост на обжалваното решение, с което е прието за съществено - с оглед интереса на кредитора (ищеца-купувач), неизпълнението на уговореното в клаузата на чл. 1.8. от предварителния договор правни задължение до сключване на окончателния договор в предписаната от закона нотариална форма обещателят да не прехвърля правото на собственост върху процесните имоти в полза на трети на процесното облигационно правоотношение лица, респ. те да не са предмет на наложени обезпечителни мерки (вкл. възбрана) за принудителното удовлетворяване на парични вземания на трети лица към търговското дружество-обещател.

Въззивницата-ищца е подала в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, предявена от ответното дружество, в която излага подробни правни съждения за нейната неоснователност.

Подадената от ответника В. С. К. въззивна жалба, с която е обжалвано първоинстанционното решение, е върната с влязло в сила Разпореждане от 06.07.2021 г.

Наистина, при учреденото пасивно обикновено другарство, каквото е възникнало между ответниците в настоящото исково производство, всеки необжалвал обикновен другар може да се присъедини към въззивната жалба, предявена от другия обикновен другар - но в преклузивния срок, уреден в чл. 265, ал. 1 ГПК, т.е. до края на първото редовно открито съдебно заседание пред въззивния съд. Такова процесуално искане не е релевирано в този срок от ответника В. С. К., поради което по отношение на уважените срещу него кумулативно обективно съединени осъдителни искове първоинстанционното решение е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Този ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивните жалби, не взема становище по тях, като не се явява и не изпраща в проведеното пред САС о. с. з. процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

СГС, ГО, І-15 състав е бил сезиран с пасивно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 1, чл. 101 ЗЗД и по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 101 ЗЗД.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че между страните е учредено действително облигационно правоотношение по предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот, като обещателят по тази сделка не е изпълнил своето основно договорно задължение да не прехвърля правото на собственост върху недвижимите имоти, обект на този договор, в полза на трети лица, респ. да не ги обременява с вещни и облигационни тежести и възбрани, поради което за изправния кредитор - ищцата, е възникнало субективното потестативно право с едностранно волеизявление да развали процесния договор, като претендира последиците от развалянето, а именно връщане на платените суми - съобразно уговореното в договора. СГС е приел, че купувачът надлежно е заплатил на обещателя сумата общо от 61408 евро, като същевременно е счел за недоказано правнорелевантното обстоятелство, че с последните две вноски (общо в размер на 20000 евро), макар и да са получени от органния представител на ответното дружество - от управителя В. С. К., надлежно е извършено плащане на уговорената продажна цена по процесния предварителен договор на овластен представител на търговското дружество - това изпълнение е следвало да бъде извършено и на двамата управители при съществуващото към момента на плащането активно и пасивно съвместно (колективно) органно представителство. Като е счел, че с Декларация от 19.07.2019 г. ответникът-физическо лице е предоставил персонално обезпечение (пасивна солидарност при встъпване в дълга на търговското дружество - обещател по процесния предварителен договор), както и че страните по това облигационно правоотношение са уговорили задатък в размер на сумата от 4420 евро, учреден при нейното предаване, който обезщетява причинените имуществени вреди при разваляне (при „отказа” - арг. чл. 93, ал. 2 ЗЗД) на договора, е уважил предявените пасивно субективно и кумулативно обективно съединени искове за заплащане солидарно на кондикционното задължение (връщането на даденото по разваления договор) и на уговореното обезщетение за причинените вреди от „отказа” от договора - задатъка.

Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения възникването на спорното материално право по кондикционния иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание (при отпаднало с обратна сила основание), т.е. с обратна сила да е бил прекратен годният юридически факт, пораждащ действително облигационно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство, а именно предварителният договор да е бил надлежно развален от изправния кредитор поради 3 виновно неизпълнение на договорното задължение от ответника.

От предварителен договор, сключен между ищцата и ответното търговско дружество на 07.09.2017 г., се установява, че между тези страни е породено облигационно правоотношение, чието предметно съдържание включва поето задължение за „Айсиен Консулт” ЕООД като обещател да прехвърли на М. И. П. като приобретател правото на собственост върху процесните апартамент и гараж срещу насрещната парична престация заплащане на продажна цена в размер на сумата общо от 88400 евро (73500 евро за жилището и 14900 евро за гаража), безкасово (по банков път) и разсрочено. В клаузата, уговорена в чл. 1.8. от договора, обещателят е поел правно задължение до сключване на окончателния договор в нотариална форма да не прехвърля имотите, обект на процесното облигационно правоотношение, на трети лица, респ. да не ги обременява с вещни тежести, като не допуска за обезпечение принудителното удовлетворяване на вземания на трети лица срещу продавача да бъдат наложени възбрани върху процесните имоти.

В чл. 2.1., б. „А” от договора страните са постигнали съгласие, че за обезпечаване точното изпълнение на породените от предварителния договор правни задължения приобретателят е предоставил като задатък на обещателя сумата от 4420 евро, която служи и като авансова вноска от уговорената продажна цена (т. нар. антиципирано изпълнение).

Тъй като всеки изправен кредитор притежава потестативното право като крайно правно средство да се освободи от облигационната обвързаност, когато е налице субективно (виновно) неизпълнение на договорно задължение, упражняването на това преобразуващо право нито може да бъде ограничено, нито по уговорка на страните кредиторът може да се откаже от него, когато неизпълнението е съществено с оглед неговия интерес (с аргумент от обратното основание от правната норма, уредена в чл. 87, ал. 4 ЗЗД). Следователно, изправният кредитор по двустранен договор не може да бъде заставен (дори и на договорно основание) да търпи съществуването на едно облигационно правоотношение, по което длъжникът - поради своето виновно и противоправно поведение, нито изпълнява, нито е готов да осъществи уговорената насрещна престация, поради което потестативното право за разваляне на договора с едностранно волеизявление от кредитора е уредено с повелителни материалноправни правила и те не могат да бъдат дерогирани по волята на страните по договорното правоотношение. В този смисъл, ирелевантно е обстоятелството дали в предварителния договор, респ. в Анекс № 1/07.09.2017 г. към него страните изрично са уговорили конкретни основания (неизпълнение на конкретни договорни задължения), които да породят потестативното право за разваляне на двустранния договор от изправния кредитор.