Решение № 223 от 07.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Благоевград, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500363 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от М. С.

М., ЕГН 6303240088, О. М. М., ЕГН ********** и С. М. М., ЕГН **********, в качеството им на наследници на починалата в хода на процеса А. И. М., ЕГН **********, чрез адв. П. Д., срещу решение № 463/ 09.12.2025 г., постановено по гражданско дело № 916/ 2025 г. на Pайонен съд – Гоце Делчев, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал.

Поддържа се, че в хода на съдебното производство ищеца А. И. М., ЕГН ********** е починала, като е оставила следните наследници: М. С. М.. ЕГН *** с адрес: гр. Г. Д., ул. „С.“ № *, О. М. М.. ЕГН **********. с адрес: гр. Г.

Д., ул. „С.“ № * и С. М. М.. ЕГН **********. с адрес: с адрес: гр. Г. Д., ул. „С.“ №.

Поддържа се, че постановеното съдебно решение е неправилно, тъй като 1 от предоставените преписи на двете изпълнителни производства, образувани пред ЧСИ В. Т. под № 428/2010 г., се установява безспорно, че срещу ищците няма извършено уведомление по чл. 99, ал. 4 /ЗЗД/ за сключеният договор за цесия. Въпреки горното, от почитаемият първоинстанционен съдия е възприето, че това обстоятелство не представлявало факт, който би бил годен за погасяване на задължението по давност, както и, че не било обстоятелство, което да било настъпило след приключване на съдебното дирене.

Оспорва се този извод на съда , доколкото цесията е извършена именно след приключване на съдебното дирене, по което е издаден изпълнителен титул /лист/, и по което е било образувано първоначалното изпълнително дело, а впоследствие и второто посочено изпълнително дело. Съгласно действащата законодателна уредба извършената цесия има действие за длъжника само след нейното съобщаване, на основание чл. 99, ал. 4 от /ЗЗД/. Следователно длъжникът може да се позове спрямо цесионера на погасителна давност, изтекла спрямо цедента до съобщаване на цесията. В т. 10 от Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че съгласно чл. 116 б. в от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ, като това може да е насочване на изпълнение чрез налагане на запор. За да има действие изпълнителният запор, следва да има длъжник, който да е обвързан от правоотношение с взискателя. На основание чл. 429 от ГПК, правоприемството при цесия, с оглед издаден изпълнителен лист в полза на цедента, се осъществява при предвидените основания. До съобщаването на цесията длъжникът не е обвързан от действието й по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и съответно може да направи всички възражения, които са довели до погасяване на вземането на цедента и на новия кредитор, включително за факти, настъпили след цесията, докато не му е съобщена. Изводът на почитаемият първоинстанционен съдия за ирелевантност на този факт и мотивите в подкрепа на този извод, не са основани на посоченото тълкуване на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и се явяват незаконосъобразни. Давността на процесното задължение е 5-годишна и същата е настъпила, доколкото длъжниците не са били уведомени за извършената цесия. В първоначалното образувано изпълнително дело под № 428/2010 г. е настъпила перемпция, която е установена от ЧСИ със съответен протокол. Правилно е установено още, че след 26.06.2015 г., когато е постановено влязлото в сила ТР № 2/2013 г. СГТК, давността е започнала да тече отново, но посочените молби и запори след 2018 г., след установеното конституиране на цесионера не са прекъснали давността, доколкото няма уведомление за цесията и до нейното съобщаване длъжникът не е обвързан от действието й по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и съответно може да направи всички възражения, които са довели до погасяване на вземането на цедента и на новия кредитор.

Поддържа се, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, които са посочени точно по т. 10 от Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

2

2/2013 г. на ОСГТК на ВК, а именно: Изпълнителни действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело с подадената за това молба. изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.

18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал.

2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 23 426, ал. 3 вр.чл.

129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 463/ 09.12.2025 г., постановено по гражданско дело № 916/ 2025 г. на Pайонен съд – Гоце Делчев, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск, като бъде уважен предявеният иск като основателен.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба.

Поддържа се, че решението на първоинстанционният е допустимо, правилно и законосъобразно постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила по действащия ГПК. Правилно съдът е уважил иска като доказан и основателен, поради това, че в съдебната практика е застъпено становището, че е без значение уведомяването на длъжника за цесията с оглед конституирането на частния правоприемник на вземането в изпълнителното производство, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. В случай, че длъжникът изпълни задължението си на предишния кредитор с оглед липсата на уведомление за цесия, същият може надлежно да възрази и да се освободи от задължението. В този смисъл са Решение № 209 от 28.11.2018 г. наВКСпо т. д № 2530/2017 г.,1т. о.,ТК, Определение № 260 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д № 1821/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 13129 от 26.07.2023 г. на СРС по гр. д. № 33415/2022 г., Решение № 1592 от 4.07.2022 г. на СГС по в. гр. д № 3

12733/2021 г..

Поддържа се, че самото уведомяване на длъжника за надлежното конституиране по изпълнителното производство на частния правоприемник на вземането в никой случай не може да бъде изискване за редовното конституиране. Както бе посочено по-горе, последният се конституира като взискател на основание чл. 429, ал. 1 ГПК въз основа на надлежни доказателства за настъпилото частно правоприемство на вземането.

Уведомяването за цесията не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не може да бъде изискване за конституирането на правоприемника Решение № 404 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д № 666/2015 г., IV г. о., ГК.

Противното би означавало, кредиторът да е поставен в ситуация, в която да търпи вреди и вземането му да бъде обявено за погасено по давност от противоправното поведение на длъжника - който освен, че не е заплатил отпусната му като кредит сума, може да се укрива, за да не му бъдат връчени книжа, включително уведомление за цесия, с което кредиторът да бъде поставен пред свършен факт и по никакъв начин да не може да събере вземането си, а накрая и да бъде обявено като погасено по давност.

В процесния случай, от изявленията на насрещната страна, както и представените писмени доказателства не се установи, длъжниците да са изпълнили задължението си към първоначалния кредитор, в който случай възражението им за ненадлежно уведомяване може да релевира пред цесионера, който търси изпълнение. Именно такъв е и смисъла на разпоредбата на чл. 99 ЗЗД - длъжникът да бъде освободен от задължението в случай, че изплатил задължението си към цедента преди получаване на уведомление за цесия. Не такъв е процесния случай, в който задължените лица целят да освободят от плащане с оглед неуведомяването за цесията, каквато не е целта на разпоредбата. Във връзка с горното, дружеството е било надлежно конституирано като взискател по образуваното първоначално изпълнително дело № 428/2010 г. по описа на ЧСИ В. Т. въз основа на входирана молба от 18.07.2018 г., към която са приложени доказателства за настъпилото частно правоприемство на вземането. Същите доказателства за приложени и към молбата по преобразуваното изпълнително дело № 82/2021 г. по описа на ЧСИ В. Т.. Отделно от горното, в хода на производството, с отговора на исковата молба, от страна на дружеството били представени обратни разписки от получени уведомления за цесия от задължените лица, като същите не били оспорени. Нещо повече, видно и от представените доказателства към исковата молба, длъжниците са били надлежно уведомени относно настъпилото частно правоприемство на вземането. В този смисъл, противно на изложеното възражения, длъжниците са били уведомени за цесията още през 2018 г.

Претендира сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подаден в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Правото на иск е надлежно упражнено. Оплакванията на жалбоподателя са в две насоки: че цесията има действие за длъжника след съобщаването й, поради което той може да направи всички възражения, довели до погасяване на вземанията, включително за факти, настъпили след цесията, както и че давността се прекъсва с предприемане на кое и да е ицпълнително действие в рамките на изпълнителен способ, каквото не е образуването на изпълнителното производство. Окръжният съд, в единодушие на състава, не споделя първата теза, а втората е правило.

С отрицателен установителен иск, се дава възможност на длъжника да оспори по исков ред, съществуването на вземането на кредитора- ответник, но същото би могло да бъде основано само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на решението, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че уведомяването на длъжника за извършената цесия е без значение с оглед конституирането на страните в изпълнителното производство, тъй като ако длъжникът плати на предишния кредитор, той може чрез възражение да се освободи от отговорност поради липса на уведомление.