Решение № 2739 от 21.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2739 гр. Варна, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110110185 по описа за 2022 година

Ищцата Р.П. сочи, че ответника М. С. и Адвокатско дружество „Цъцаров, Наумова и Бабчев" - Пазарджик са съсобственици, а тя и ответницата Ж. А., са съползватели на недвижим поземлен имот, с идентификатор 10135.***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: гр.Варна, п.к.9000, ***, целият с площ по скица 231кв.м., с номер по предходен план ***, при съседи на имота с идентификатори:

10135.***.294; 10135.***.***; 10135.***.292; и 10135.***.214, ведно с находящите се в процесния ПИ жилищна сграда с идентификатор 10135.***.***.1, състояща се от избен етаж с площ от 69,90кв.м. и жилищен етаж с площ от 75кв.м. и сграда на допълващо застрояване с идентификатор 10135.***.292.2, с лице към ул."***", като сградата съгласно Удостоверение изх.№25-129208/04.06.2019 год. на АГКК Варна е със ЗП от 22кв.м.

Съсобствеността е възникнала по силата на сделки, обективирани в: нот.акт №57, том IV, рег.№4903, дело №604 от 11.06.2008г., за замяна на недв.имоти между ищцата и Адвокатско дружества „Църцаров, Наумова и Бабчев"Пазарджик; нот.акт №86, т.VI, рег.№6418, дело №872 от 28.09.2006г. за покупко-продажба на 1/2ид.ч. между ответниците Ж. А. и М. С. и нот.акт №85, т.VI, рег.№6415, дело №871/28.09.2006г. за дарение на 1/4 ид.ч. между ответниците. Ищцата сочи, че има запазено право на ползване върху 1/4 от процесните имоти, пожизнено, а ответницата Ж. А. има запазено право на ползване върху 3/4 от процесиите имоти пожизнено и безвъзмездно. По взаимно съгласие, непосредствено след смъртта на В.М.А. /14.01.2008год., съпруг и баща на ползвателките/ ползвателката Ж. А. /майка/ еднолично 1 определя, а ползвателката /ищца/ Р. В. П. /дъщеря се съгласява да ползват, както следва: Р. В. П. - да ползва от дясната страна на коридора, стая /всекидневна/, към нея кухня-бокс, разположената срещу нея от лявата страна на коридора стая /спалня/ и разположената в края на коридора баня-тоалет.

Ж. И. А. - ползва целия избен етаж, в който живее, стаята вляво от самостоятелното стълбище на етажа по коридора /която предоставя на внука си, съсобственика /и ответник по делото/ М. Р. С. - син на ищцата Р. В. П./, цялото дворно место и цялата сграда на допълващо застрояване с идентификатор 10134.***.***.2. Като партидата на ел.захранване на цитираната стая, избения етаж и сградата на допълващо застрояване е на името на съсобственика М. Р. С. - син на ищцата. Върху сградата на допълващо застрояване с идентификатор 10135.***.***.2 има изградена лека метална конструкция - асма от типа на перголите, която ползват изключително ответниците Ж. И. А. и М. Р. С.. На 23.04.2019г., съсобственикът М. С. - син на ищцата заключва входната врата на дворното място, прибира ключа и не допуска ищцата, която в този момент е била със свидетелите В. П. и М. Д. до дворното место, сградата и стаите, които същата ползва. М. С. отказва да предаде ключа на ищцата и да я допусне до сградата заедно с придружаващите я свидетели. Ищцата, след разпределението на ползване на имота, извършва основен ремонт на ползваните от нея стаи и кухненски бокс на стойност от 10 000лв. Ищцата сочи, че е лишена от правото си на ползване досежно гореупоменатите недвижими имоти и счита, че е налице за нея право да претендира обезщетение, за лишаване от ползване на общата вещ, ползвана от другата ползвателка Ж. А. и от М. С.. На 14.06.2022г. тя е изпратила покана за доброволно изпълнение с оглед заплащане на обезщетение за лишаването и от ползване на процесните имоти, считано от 23.04.2019г. в размер 11 000лв., а за в бъдеще по 400лв. солидарно против двамата ползващи спорния имот. В отговор на поканата за доброволно изпълнение, ответниците са отговорили, че тя не е лишена от възможност да ползва имота си. Сочи, че създаваните пречки и неспирни скандали /от 23.04.2019г. до сега/ с ответниците я препятстват да ползва необезпокоявано 1/4 част от описаните имоти и по-конкретно стаите в жилищната сграда, и част от дворното място, определени с общо съгласие с Ж. А., както и абсолютната невъзможност да постигне съгласие относно ползването на процесния имот със съсобственика М. Р. С. търси съдебна санкция и решаване на проблемите свързани с лишаването и от ползването на процесния имот, и да претендира обезщетение, че е лишена от правото на ползване на общата вещ. Сочи, че е имала уговорка с наемател да ползва имота срещу заплащана наемна цена-договор от 24.04.2017г., но ответниците са отстранили наемателя и това е довело до пропуснати ползи за нея, тъй като договорът за наем е бил прекратен през м.май 2019г.

Моли се, да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от 11 000лв. пропуснати ползи за времето от 23.04.2019г. до 14.06.2022г. от неполучени наеми за собствената и 1/4ид.ч. от право на 2 ползване върху имот-дворно място с площ по документи за собственост 227кв.м., а по скица 234.42кв.м. с адм. адрес гр.Варна, кв.Аспарухово, **, съставляващ поземлен имот №***, вкл. в УПИ VІ-***в кв.92 по плана на 28 подрайон на гр.Варна, ведно с 1/4ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда, състояща се от избен етаж и жилищен етаж с площ съответно 69.90кв.м. и 75кв.м., на осн. чл.51, ал.1 от ЗЗД вр. чл.56, ал.1 от ЗС, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на сумата и солидарно да и заплатят по 400лв. месечно, за лишаването и от ползване на процесната 1/4ид.ч. от правото на ползване върху имот-дворно място с площ по документи за собственост 227кв.м., а по скица 234.42кв.м. с адм. адрес гр.Варна, кв.Аспарухово, ***, съставляващ поземлен имот №***, вкл. в УПИ VІ-*** в кв.92 по плана на 28 подрайон на гр.Варна, ведно с 1/4ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда, състояща се от избен етаж и жилищен етаж с площ съответно 69.90кв.м. и 75кв.м., считано от 14.06.2022г. до 31.07.2023г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът М.С. по реда на чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че е неоснователно твърдението на ищцата, че тя и Ж.А. са съползватели на посочените части от имота. Твърди, че ищцата не си е запазила право на ползване върху сграда на допълващо застрояване с идентификатор 10135.***.***.2 и изградената върху същата сграда асма - от рода на пергелите и на трайните насаждения. Счита, че ищцата няма основание да иска ползването на сградата допълващо застрояване, тъй като не е собственик на земята и не притежава активна правна легитимация да иска разпределяне правото на ползване върху сграда на допълващо застрояване с идентификатор 10135.***.***.2, изградената върху същата сграда асма - от типа на пергелите. Неоснователно е искането на ищцата за обезщетение „за невъзможността да ползва процесиите недвижими имоти по вина на ответниците, т.е. за ползите от които е лишена от 23.04.2019г. до 14.06.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, тъй като през този период, както и до настоящият момент, тя продължава да ползва жилищната сграда с идентификатор 10135.***.292.1, като държи свои вещи в две стаи на избения етаж от сградата. И към настоящия момент вещите на ищцата се намират в две стаи на избения етаж от жилищната сграда, но тъй като тя не е съгласна с разпределяне на ползването по този начин, твърди в противоречие с фактическото положение, че и е отнето правото на ползване върху целия имот. Оспорва твърденията на ищцата, че достъпът и да ползва определените помещения в сградата е преустановен от ответника, сочи че тя държи вещи на избения етаж на жилищната сграда, има ключ за входната врата, но е отказала да си получи ключ за избения етаж на сградата, предоставен и от съпругата на ответника. Поради тези обстоятелства счита, че ищцата не желае да ползва предоставените и помещения. Счита иска за обезщетение за минал период - от 23.04.2019г. до 3

14.06.2022г. за неоснователен, тъй като обезщетението по чл.32, ал.2 от ЗС се дължи от датата на писменото поискване. Такова поискване г-жа П. е направила на 14.06.2022г., с „Покана за доброволно изпълнение", поради което право на обезщетение е възникнало за времето след тази дата. Счита за неоснователно и искането за определяне на наемна цена, за периода 23.04.2019г. до 14.06.2022г. отново поради липса на отправена писмена покана. Сочи, че солидарна отговорност се носи или по силата на закона или по силата на договорно отношение, но ответникът няма договор с ищцата, а ЗС или ЗЗД нямат правна норма, която да задължава съползвателите или съсобствениците да носят солидарна отговорност при отнемане правото на съползвател или съсобственик. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответницата в срока даден и по реда на чл.131 от ГПК е депозирала отговор, в който сочи, че за допълващото застрояване с ид.10135.***.292.2, с лице към улица „***" ищцата няма запазено право на ползване.

Обстоятелствата изложени в исковата молба на Р. П., и исканията направени в петитума и, налагат извода, че ищцата претендира право/обезщетение/ по чл.31 ал.2 от ЗС вр. с чл.111 ал.1 ЗС. Ответница повтаря възраженията на другия ответник, че ищцата държи в две стаи, на избения етаж в сградата свои вещи. Сочи, че ищцата сама е отказала за получи ключ за достъп до ползваните от нея части от имота. Счита за неоснователен искът за обезщетение за минал период-от 23.04.2019г. до 14.06.2022г., т.к. обезщетението по чл.32, ал.2 от ЗС се дължи от датата на писменото поискване. Такова поискване г-жа П. е направила на 14.06.2022г:, с „Покана за доброволно изпълнение", поради което право на обезщетение се поражда от датата на писменото поискване. Намира за неверни твърденията на ищцата, че с договор за наем от 24.04.2017г. е уговорила с М. Д., месечен наем от 255лв. През 2017г. в имота на М. С. дошъл М. Д. Д. и преди да се нанесе в имота като наематаел на Р. П., предоставил на собственика договор за наем, сключен между него и ищцата, от 24.04.2017г., с посочена в договора наемна цена, от 50лв. месечно. С оглед на този факт, счита, че представения с исковата молба по настоящото производство договор от 24.04.2017г. няма достоверна дата и е създаден единствено за нуждите от доказване размер на твърдените от ищцата вреди, по настоящото производство. Поради този факт, частният документ не може да служи като доказателствено средство.

Неоснователно е искането на ищцата за заплащане на месечен наем в размер на 400лв. считано от 14.06.2022г., докато тя ползва част от сградата.

Незаконосъобразно е искането и за солидарно плащане от двамата ответници, т.к. солидарност по задължение възниква или на договорно или на законово основание. Ищцата не сочи доказателства нито за наличието на договорно основание, нито правно основание за търсене на солидарно отговорност.

Неоснователно е искането за определяне на наемна цена, за периода 23.04.2019г. до 14.06.2022г., с оглед изискването на чл.31 ал.2 от ЗС, обезщетение за лишаване от право на ползване се дължи, от деня на 4 писменото поискване. Моли да се отхвърлят претенциите и да се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.51, ал.1 от ЗЗД и чл.31, ал.2 от ЗС.

Ищцата Р. П. обосновава интереса си от водене на делото от запазено за нея пожизнено право на ползване върху имот представляващ 1/4ид.ч. от дворно място с площ по документи за собственост 227кв.м., а по скица 234.42кв.м. с адм. адрес гр.Варна, ***, съставляващ поземлен имот №***, вкл. в УПИ VІ-*** в кв.92 по плана на 28 подрайон на гр.Варна, ведно с 1/4ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда, състояща се от избен етаж и жилищен етаж с площ съответно 69.90кв.м. и 75кв.м., като учредяването на правото е обективирано в нот.акт №57, т.ІV, рег.№4903, нот.д.№604/2008г. на нотариус с район на действие РС Пещера изповядал сделка за замяна на имоти в различни съдебни райони, като към момента на учредяване на запазеното право на ползване ищцата е била с други фамилни имена-М.-В..