Определение № 777 от 31.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 963/2024
- Вид
- Определение № 777
- Подписан
- 31.07.2024
- В сила
- 31.07.2024
- Състав
- Калинка Георгиева, Доротея Кехайова, Карамфила Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 777 гр. София, 30.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калинка Г.
Членове:
Карамфила Т.а
Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600963 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подс. М. Н. Д., адв. Д. Г. срещу определение от 16.07.2024 г., постановено по НОХД № 3597/2024 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 13 състав, с което съдът е констатирал отсъствие на допуснати на фазата на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, приел е, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по общия ред, насрочил го е за разглеждане в открито съдебно заседание и е оставил без уважение искането за изменение на действащата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „гаранция в пари“ в размер на 1000 лв. в по-лека.
В жалбата се сочи, че съдът неправилно не е изменил мярката за неотклонение на подс. М. Н. Д. от „гаранция в пари“ в размер на 1000 лв. в по-лека, тъй като той изтърпява мярка за неотклонение „домашен арест“ по друго водено спрямо него наказателно производство, което според защитата минимизирани опасностите от укриване и извършване на престъпление и обосновава съразмерност на на най-лекото процесуално ограничение. По-нататък приема, че на фазата на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правило, довело до ограничаване на правото на Д. на защита, тъй като в сезиращия съда прокурорски акт се сочи, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 142, ал. 1, т. 2 и т. 7 от НК без да е посочено квалифициращото обстоятелство на кое от предложенията на т. 7 отговаря – дали отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната. Горното според защитника е довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия Д..
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и материалите по делото, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в установения от закона срок (на 23.07.2024 г.), с правно основание чл. 249, ал. 3 от НПК срещу определение на СГС, постановено в открито разпоредително съдебно заседание, след внасяне на 1 обвинителния акт, с което е оставено без уважение искането на защитника на подс. Д. за прекратяване на съдебното производство по образувано НОХД № 3597/2024 г. по описа на СГС, поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщане на делото на СГП за отстраняване на същите и е оставил без уважение искането за изменение на действащата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лв. в по-лека.
При разглеждане на жалбата по същество настоящият съдебен състав намери същата за неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд с определение е констатирал отсъствие на допуснати на фазата на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимото лице и е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание по общите правила на НПК. Оставил е без уважение искането за изменение на действащата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лв. в по-лека.
По повод направени в разпоредителното заседание искания на защитника на подсъдимия Д. за изменение на взетата спрямо същия мярка за неотклонение в по-лека и в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, първоинстанционният съд е анализирал значимите за мярката доказателства и е преценил всички факти, свързани със законността на посочената мярка за процесуална принуда.
Разрешавайки спора относно вида на мярката за неотклонение спрямо подс. Д., съдът правилно е приел, че към настоящия момент са налице достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза на държавното обвинение. Без да е нужно да се извършва обстоен доказателствен анализ за целите на производството по чл. 248, ал. 3 от НПК, въззивната инстанция счита, че извод за съпричастност на подс. Д. към инкриминираното деяние се съдържа в показанията на разпитаните свидетели и найвече в тези на св. Н. А., която възпроизвежда подробна информация за поведението на подс. Д. спрямо нея. Тези нейни показания не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, напротив подкрепят се с нужната степен за целите на производството по актуалния процесуален ред. С оглед изложеното съдът прие, че към настоящия момент е налице с нужния стандарт на обоснованост предположение относно извършването на престъплението и неговото авторство.
На следващо място не са налице нововъзникнали факти, които да представляват промяна на обстоятелствата, касаещи мярката за неотклонение и които да обуславят изменение на настоящата такава в по-лека. Посочените в частната жалба обстоятелства, свързани с факта, че Д. изтърпява мярка за неотклонение „домашен арест“ по друго наказателно производство не могат да обосноват извод за смекчаване на действащото по настоящето дело процесуално ограничение. Процесуалният закон по никакъв начин не препятства възможността и позволява съвпадащо изпълнение на различни принудителни въздействия върху подсъдимия. Няма законова пречка за едновременното изпълнение на различни по вид мерки за неотклонение, наложени в рамките на всяко от водените срещу подсъдимия наказателни производства. Наред с това мярката за неотклонение по другото наказателно производство може да бъде отменена или изменена, което обуславя неизвестност на самата продължителност на по-тежката мярка, свързана с ограничаване на правото на свободно придвижване на Д. в пространството. С това възможността за преценка на съда за необходимост от продължаване на действащата мярка за неотклонение, подчинена строго на нуждите 2 на настоящето производство, би била неоснователно ограничена.
Внимателно анализирайки всички факти, имащи значение за мярката за неотклонение спрямо подсъдимия Д., въззивният съд установи, че през изминалия период от определянето на сегашната мярка за неотклонение не е настъпила съществена промяна в релевантните за нея обстоятелства, която да налага изменение на взетата мярка за процесуална принуда в по-лека. Напротив, внасянето на обвинителен акт в съда, ведно с предвиденото за вмененото престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1 от НК тежко наказание, засилва опасността от осуетяване на нормалното протичане и приключване на съдебното производство. Самата продължителност на мярката не е самостоятелно основание за изменението й, тъй като това е количествен критерий, който не може да се противопостави и да измести при преценката досежно законността на мярката за неотклонение качествените показатели, каквито са тежестта на обвинението, необходимостта от разглеждането на делото в разумен срок чрез гарантиране личното и редовно явяване на подсъдимия в съдебно заседание и осуетяване на опасността от извършване на общественоопасни деяния.
Съобразявайки сегашния етап на процеса - начало на съдебното разглеждане на делото в първата инстанция, реализирането на настоящето деяние, насочени против личността на пострадалата, мотивира въззивната инстанция да направи категоричен и несъмнен извод, че определянето на по-лека мярка за неотклонение не би постигнала целите на мерките за процесуална принуда, визирани в чл. 57 от НПК.
Воден от изложените съображения, въззивният съд направи извода, че в случая не са налице условията за изменение на настоящата мярка за неотклонение гаранция в пари спрямо подс. Денх, поради което се солидаризира със становището на първата инстанция за неоснователност на искането на защитата на подсъдимия за промяна на посочената мярка за процесуална принуда.
В заключение, проверяваното първоинстанционно определение, с което е отказано изменение на взетата спрямо подс. Д. мярка за неотклонение гаранция в пари, е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На следващо място по отношение на твърдените от защитата на подсъдимия в частната жалба нарушения, допуснати от СГП при изготвяне на обвинителния акт, които според нея са довели до ограничаване на правото на защита на Д., настоящият въззивен състав намира следното:
Вмененото на подсъдимия Д. деяние е изяснено в достатъчна степен, така че да е годно да бъде разгледано в съдебна фаза. Както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на ОА е налице надлежно описание на всички съставомерни елементи на състава на престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1 от НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. Посочени са датата и мястото на деянието, както и всички фактически действия, с които се твърди, че е осъществен съставът на престъплението. Очевидно е, че никъде в обвинителния акт прокурорът не е твърдял, че деянието е извършено с користна цел, напротив детайлно е ясно е посочил, че отвличането е с цел пострадалата да бъде изведена извън границите на страната. Ето защо и непосочването на конкретното предложение на т. 7 на чл. 142, ал.
2 от НК не внася твърдяната от защитника на подс. Д. неяснота в обвинението.
В обобщение, налага се извод, че не са налице изтъкнатите от защитата съществени процесуални нарушения. Настоящият състав намира, че не са налице и други такива, които да са довели до накърняване на правото на защита на Д., тъй като от обвинителния акт, внесен в съда, става ясно какво е конкретното повдигнато 3 обвинение срещу него, като той може пълноценно да организира защитата си така, че да съответства на повдигнатото му обвинение.
Ето защо, настоящият състав намира, че обжалваното определение на СГС и в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, І наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.07.2024 г., постановено по НОХД № 3597/2024 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 13 състав, с което съдът е констатирал отсъствие на допуснати на фазата на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия и е оставил без уважение искането за изменение на действащата спрямо подсъдимия М. Н. Д. мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лв. в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4