Решение № 455 от 29.12.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Провадия, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100957 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Производството е във фазата на допускане на съдебна делба.

Производството е образувано по искова молба на И. Р. М., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. ******, ул. „******“ № 10 срещу М. Р. М., ЕГН ********** и З. Е. И., ЕГН **********, двамата с адрес с. ******, общ. ******, ул. „******“ № 14, с която е заявен иск по чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. ******, общ. ******, цялото с площ от 780 кв.м., съставляващо УПИ XIV-54, в квартал 12 по плана на селото, одобрен със Заповед № ******г., при граници на цялото място: улица, УПИ XV53, УПИ XIII-53 и УПИ XII-56, ведно с построените в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 80,00кв.м. и второстепенна сграда със застроена площ от 10,00кв.м., навес със застроена площ от 18,00кв.м. и второстепенна сграда със застроена площ от 6,00кв.м., при следните квоти: 5/6 ид. части за ищеца и 1/6 ид.част за ответника, основан на твърдения за възникване на съсобствеността по наследство от Р. М. И. и Г.М. И. и нотариално завещание от Г.М. И..

Отправено е и с искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, с което се претендира определяне на обезщетение, платимо от ответника за лишаване ищеца от ползване на съсобствения имот в размер на 150лева месечно, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното й извършване.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба:

С ответника са братя и съсобственици на описания недвижим имот по наследство от 1 родителите си- Р. М. И. и Г.М. И.. Дворното място било подарено на майка им, към него момент в брак с баща им от нейните родителите през 1953г. с неформален договор за дарение, а нейните родители са били собственици отново на основание давностно владение, продължило непрекъснато повече от десет години преди 1953г. През 1960г., родителите им построили сградите в имота и ги придобили също на основание давностно владение, продължило от 1960г. до смъртта им. Баща им Р. М. И. починал на 15.07.2006г., след което неговите наследници приели наследството му. Майка им придобила 4/6 идеални части от имотите, а страните - по 1/6 ид.ч. През 2014г. майка им Г. И. завещала на ищеца своите 4/6ид.ч от имотите с акт за нотариално завещание, вписано с вх. рeг. № 11, акт № 1, том I от 15.05.2014г. при СВ Провадия. След смъртта й, настъпила на 31.05.2016г., двамата с ответника приели наследството й изцяло, като завещаните 4/6ид.ч. били придобити от ищеца. Твърди, че е лишен от възможността да ползва имота, считано от 2023г., поради което отправя искане за присъждане на обезщетение. Поради невъзможност за постигане на доброволна делба, моли за решение, с което да бъде допуснат до делба гореописания недвижим имот, а извършването на делбата да стане чрез изнасянето му на публична продан. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. М., с който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че процесният имот е придобит по давностно владение от него и неговата съжителка З. Е. И. започнало от 1987г. и продължаващо към настоящия момент.

Твърди, че родителите им са ползвали имота до 1987г., но не притежават титул за собственост. Оспорва твърдението, че процесният имот е бил подарен на майка им от нейните родители. Заявяват, че майката на майка им никога не е притежавала недвижим имот в с. ******, тя била родена в с. ****** и винаги била живяла в същото село. Майката им Г.М. И. също живяла в с. ******, докато не се омъжила за баща им.

В края на 1980г. родителите им закупили друг имот в с. ****** за ищеца и с общи средства на ищеца и родители им построили жилищна сграда. След окончателното построяването на сградата през 1987г. те се преместили да живеят в новата къща заедно с ищеца и неговото семейство.

През 1989г. по време на така наречената „голяма екскурзия“ ищецът напуснал пределите на Р България и в продължение на повече от 10 години не се е прибирал в РБългария. През 1999г., когато придобил двойно гражданство, се завърнал за първи път отново в Р България. Родителите им починали в дома на ищеца, различен от процесния. От 1987г., ответникът и З. Е. И., с която съжителстват на семейни начала се сочи, че са единствените, които владеят имота. Двамата заедно поддържали имота, грижели се за дворното място и за постройките, изградени в него, като извършили основен ремонт на жилищната сграда и навеса, изградили ограда от бетонни блокчета. Твърди се, че жилищната сграда към 1987г. се състояла от две стаи и коридор, а към настоящия момент имало изградена баня и санитарен възел, както и обособена кухня. Владението на ответника и неговата съжителка се сочи да е било явно, необезпокоявано от никого и без 2 противопоставяне от ищеца, като същите демонстрирали своето владение по несъмнен и категоричен начин по отношение на ищеца от 1987г. до настоящия момент. Владението на имота не било прекъсвано или изгубвано. Твърди се ищецът да е напуснал имота през 1980г. и от тогава да не го е посещавал. Нямал ключове за имота, нито вземал участие при извършване на ремонтите. Позовавайки се на това владение, установено 1987г., през 2023г.

М. Р. и З. И. се снабдили с КНА на недвижим имот придобит по давност под № 185, том V, регистър № 4973, нотариално дело № 550/2023г. на нотариус И.К..

Заявява, че ако ищецът ще се ползва от завещанието, то оспорва същото на основание чл. 42, б. "Б" от ЗН. Обосновава се с това, че завещанието следва да бъде извършено в присъствието на двама свидетели, съблюдавайки ограничението, въведено в чл. 584, т. 3 ГПК. В случая при изготвянето му присъствала за свидетел Н.М. М.а, ЕГН **********, която била съпруга на ищеца. Затова счита, че завещанието е нищожно поради нарушаване на изискването за несъвместимост на свидетелите при извършване на нотариалните завещания, т.е. поради съставянето му в нарушение на закона. Освен това, твърди, че завещателката Г.М. И. не е била грамотна и не е разбирала български език, била във влошено здравословно състояние и не е можела да изрази устно и непосредствено волята си. Счита, че при съставяне на завещанието е липсвало каквото и да било изявление от нейна страна относно обективираното в него завещателно разпореждане. С оглед на факта, че е била неграмотна, то се твърди, че не би могла да идентифицира имота, който желаела да завещае.

Отделно от това се твърди, че завещателката никога не е притежавала титул за собственост на процесния имот и било неясно как се е разпоредила с него.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата З. И. депозира писмен отговор. Направените с него възражения са идентични на релевираните и от другия ответник. Оспорва да е налице съсобственост с ищеца.

Твърди, че с ответника М. са установили фактическа власт върху имота през 1987г. и от тогава го владеят за себе си. Посочва, че имотът е ползван от родителите на ищеца и ответника Р. И. и Г. И. до 1989г., които не са притежавали документ за собственост. Към 1987г. ищецът И. не е живял в процесния имот, а волята на родителите му е била той да остане за семейството на ответника. През 1989г. по време на т.нар. голяма екскурзия, ищецът е напуснал РБългария и едва през 1999г., когато придобил двойно гражданство се прибрал за пръв път.

Твърди, че заедно с ответника владеят имота от 1987г., като са го поддържали, грижели са се за двора и къщата. Към момента, в който родителите на ищеца са го напуснали се сочи имотът да не е бил годен за живеене. Къщата се състояла от две стаи и коридор.

Двамата с ответника направили основен ремонт на къщата и навеса, изградили баня, санитарен възел, обособили кухня, направили ограда от бетонни блокчета. Ищецът се сочи, че никога не е владял имота, нямал ключове за него, не участвал в ремонти, не плащал данъци и никога не бил проявявал намерение да го владее или стопанисва. През всичките години се твърди владението на ответницата и ответника да е било упражнявано явно, необезпокоявано, непрекъснато и без противопоставяне от страна на ищеца. Затова и през 2023г. ответницата 3 се е снабдила с КНА № 185/11.10.2023г. на нотариус рег. № 225 за придобиване имота по давност.

Ако ищецът ще се ползва от нотариалното завещание, то се оспорва. Сочи се съставянето му да е в нарушение на чл. 42, б. б ЗН, доколкото като свидетел е участвало лице живущо във фактическо съжителство с ищеца. После се настоява завещателката да е била неграмотна и неразбираща български език, както и с влошено здравословно състояние препятстващо я да изрази устно и непосредствено волята си, респ. повлияло е на възможността й да идентифицира имота, който иска да завещае. Счита и че текстът на завещанието е бил изготвен изцяло от нотариуса, без посочване на съдържанието му от страна на завещателката. Счита и че завещателката се е разпоредила с имот, за който никога не е притежавала документ за собственост.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.

Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата, основанието, на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността. Ищецът дължи доказване на твърденията си, че има качеството на наследник на Р. М. И. и Г.М. И.; че същите са били собственици на имота въз основа на давностно владение от 1953г. до смъртта им; че в наследството са включени твърдяния обем права; че е придобил по завещание от майка си сочените идеални части. Предвид въведените от ответниците правоизключващи възражения, в тяхна тежест е доказването на твърденията им, че са собственици по давностно владение, което владение e установено от тях през 1987г., упражняват го и към настоящия момент явно и необезпокоявано, и с намерение за своене, обективно доведено до знанието на ищеца и наследодателите Р. И. и Г. И., което им право е признато с КНА № 185/11.10.2023г.; че завещанието направено от Г. И. страда от сочените пороци обуславящи неговата нищожност предвид сочените като допуснати нарушения на закона при изготвянето му, респ. унищожаемост предвид особеното психо- физическо състояние на завещателя към момента на съставянето му, обуславящо неспособност да завещава.

От ангажираните по делото доказателства се установява следното като факти:

Р. М. И. е починал на 15.07.2006г. Оставил е лица призовани към наследяване Г.М.

И., поч. на 31.05.2016г. /съпруга/ и деца- И. Р. М. и М. Р. М.. След смъртта на Г.М. И. тя е наследена от И. Р. М. и М. Р. М., по който факт страните не са спорили.

С нотариално завещание от 14.05.2014г., акт № 1 на нотариус рег. № ****** на НК, Г.М. И. е изразила воля, с която е завещала на сина си ищеца И. М. собствените си 4/6ид.ч. от процесния имот и изграденото в него. В акта е удостоверено, че завещателката не разбира и не говори български език, поради което нотариусът е назначил преводач, който следва да 4 предаде в превод на български език волята на завещателя под страх от наказателна отговорност по чл. 291 НК. Съставянето на завещанието е сторено в присъствието на свидетелите Н.М. М.а и А.Н.С.. Подписано е от завещателя с отпечатък от десния палец поради неграмотност и заболяване. Между страните не е имало спор, че свидетелят Н. М.а е съпруга на ищеца, чийто брак е бил сключен през 1974г.

С КНА № 185/11.10.2023г. М. М. и З. И. са били признати за собственици по давностно владение на процесния имот.