Решение № 302 от 19.04.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 27

19.04.2018г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена

Лазарова

2.Мл.с.

Красимир Сотиров при секретаря Жанета Граматикова, разгледа докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д.

№288 по описа за 2018г. на

Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод на постъпила въззивна жалба с вх. №47566/15.12.2017г., от П.Г.П., чрез адв. Милен Козарев от БАК, с която се обжалва Решение №1889/21.11.2017г. по гр.д.№2480 по описа за 2017г. на Бургаски районен съд, 43 състав, като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Във въззивната жалба са изложени твърдения относно приемане на наследство от въззивната ищца чрез конклудентни действия през 2006г. и 2009г. Твърди се, че упражняването на права по завещание не се погасява по давност, както и че лицето, в полза на което е завещано имущество може да се позове неограничено във времето на завещателния акт. Посочва, че районният съд неправилно е приел, че наследството е прието от въззивната ищца като наследник по закон, а не като такъв по завещание. Твърди се, че липсва заявено възражение за липсата на обявяване на завещание. Изложени са твърдения, че първостепенният съд незаконосъобразно е достигнал до горните крайни изводи, без да е бил сезиран с възражения в този смисъл, като е излязъл извън правораздавателните си правомощия. Посочено е, че съдът не се е произнесъл по заявено от ответната страна възражение за погасяване по давност на правата, породени от съставеното завещание. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

В законен срок е подаден отговор на въззивна жалба от К.Т.К. и Г.Т.А., чрез адв. Таня Илиева от БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва се, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и поради това следва да бъде потвърдено. Твърди се, че не са представени доказателства за приемането от ищцата на наследството на основание съставеното завещание, като районният съд правилно е съобразил горното обстоятелство при формиране на крайните си изводи. Изложени са подробни съображения в този смисъл. Претендират се сторените съдебни разноски.

По делото се намира насрещна въззивна жалба от К.К. и Г.А., чрез адв. Таня Илиева от БАК, подадена в законен срок, с която първоинстанционното съдебно решение се оспорва като недопустимо и като неоснователно. Изложени са аргументи, че по отношение на наследствените отношения между страните районният съд не е разпределил с доклада по делото доказателствената тежест и се е поизнесъл свръх петитум.

Посочено е, че със Заповед №8-Z-1728/23.11.2016г. на Кмета на община Созопол, издадена на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ, правилно са определени наследниците на П.П.. Иска се обезсилване на решението като недопустимо, респ. отмяната му като неправилно.

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок за въззивно обжалване.

С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх.№13333/05.04.2017г., от П.Г.П., чрез адв. Милен Козарев от БАК, с която е направено искане да се установи, че ответниците К.К. и Г.А. не са собственици на по 1/12 идеална част от от следните недвижими имоти: 1.Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Созопол, местност „М.“, с площ от 771 кв.м.; 2. 1.Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрени със

Заповед №РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Созопол, местност „М.“, с площ от 479 кв.м. и 3. 1.Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Созопол, местност „М.“, с площ от 862 кв.м., както и за отмяна на Констативен нотариален акт №60, тoм I, рег.№1480, дело №45/2017г. от 10.02.2017г. на Нотариус Виктория Дралчева, рег.№491 в НК, район на действие: Бургаски районен съд. Твърди се, че като наследник по Нотариално завещание №1, том I, рег.№8168, дело №143/2004г. на Нотариус Кремена Консулова, рег.№248 в НК, район на действие: Бургаски районен съд, ищцата е придобила цялото имущество на майка си Б.П.Г., починала на 10.11.2006г., включително и притежаваните от нея при квота от 1/3 идеални части от правото на собственост недвижими имоти. Посочено е, че е ответната страна се е сдобила с констативен нотариален акт, който не отговаря на действителното правно положение между страните по делото, поради което е налице правен интерес от предявяването на иска.

С постъпилия по делото отговор на искова молба исковата претенция е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни съображения, че до съставянето на горния констативен нотариален акт ищцата не е извършила действия, от които да е видно, че е приела наследството по завещание, поради което съставеното завещание не е произвело правно действие. Твърди се, че възможността да се приеме завещателното разпореждане се е погасила по давност.

С отговора на искова молба е предявен насрещен иск за намаляване на горепосоченото завещателно разпореждане, поради накърняване на запазената част на ответниците от наследството на Б.П. Г..

Подаден е отговор на насрещна искова молба, с който насрещната претенция е оспорена като неоснователна. Посочено е, че възможността да се приеме наследство не се погасява по давност. Твърди се, че след откриването на наследството ищцата е манифестирала чрез действията си воля за приемане на същото. Твърди се, че с оглед силата на пресъдено нещо на представеното с отговора на искова молба Решение от 21.11.2012г. по гр.д.№9608/2011г. на Бургаски районен съд, влязло в сила на 20.12.2012г., между ищцата Л.Г.К. и ответницата П.Г.П., по иск за намаляване на извършени в полза на ответницата дарения на различни недвижими имоти, предявеният насрещен иск е недопустим. Изложени са съображения по неоснователността на насрещната искова претенция.

Към исковата молба е приложено Решение

№751/14.06.1999г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Созопол на ПК- гр.Созопол, с което на наследниците на П.Я.П. е признато право на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на различни недвижими имоти, сред които и лозе от 2,606 дка, находящо се в землището на гр.Созопол, местност „М.“, представляващ имот №1447, за който е представена комбинирана скица №242/09.03.1999г. С горното решение е възстановено правото на собственост и върху лозе от 4,218 дка, находящо се в землището на гр.Созопол, местността „М.“, представляващ имот №1446.

Представено е Нотариално завещание №1, том I, дело №143/2004г. на Нотариус Кремена Консулова, рег.№248 в НК, район на действие: Бургаски районен съд, от 12.11.2004г., съгласно което Б.П. Г. завещава на дъщеря си П.Г.П. всички свои недвижими имоти и движими вещи, които притежава към момента на смъртта си.

Видно от удостоверение за наследници изх.№94-01-20170/14.06.2017г., наследници на завещателя Б. Г., починала на 10.11.2006г. се явяват дъщерите й П.П. и Л. К., починала на 18.01.2013г., като е оставила за свои наследници дъщерите си К.К. и

Г.А. и съпруга си Т.К..

В изготвения в първоинстанционното производство проекто- доклад е прието за безспорно между страните обстоятелство, че Б. Г. е притежавала 1/3 идеална част от наследството на баща си П.П., починал на 02.03.1978г. и оставил за наследници по закон трите си дъщери: А.Б., Ю.М. и Б. Г. и в което наследство се включват и процесните имоти. Поради това предметът на горното завещание се е отнасял именно за 1/3 идеални части от гореописаните недвижими имоти.

Представена е Заповед №8-Z-1728/23.11.2016г. на Кмета на община Созопол, видно от която се обособяват следните урегулирани поземлени имоти, попадащи в обхвата на поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** (бивш имот №1447 в кв.87 по плана на гр.Созопол), а именно: 1.нова улица- тупик, с идентификатор *** по КК на гр.Созопол, с площ от 86 кв.м.;

2.УПИ I, от кв.100 по плана на гр.Созопол, съответстващ на поземлен имот с идентификатор

№*** по КККР, с площ от 862 кв.м.; 3.УПИ II, от кв.100 по плана на гр.Созпопол, съответстващ на поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, с площ от 479 кв.м. и 4.УПИ III, от кв.100 по плана на гр.Созопол, съответстващ на поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, с площ от 771 кв.м.

Видно от Констативен нотариален акт №60, тoм I, рег.№1480, дело №45/2017г. от 10.02.2017г. на Нотариус Виктория Дралчева, рег.№491 в НК, район на действие: Бургаски районен съд, издаден въз основа на писмени доказателства, ответниците К.К. и Г.А. са признати за собственици на по 1/12 идеални части всяка от 1.Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Созопол, местност „М.“, с площ от 771 кв.м.; 2. 1.Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Созопол, местност „М.“, с площ от 479 кв.м. и 3. 1.Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Созопол, местност „М.“, с площ от 862 кв.м.

Между кориците на делото се намират

Заповед №Z-541/02.04.2009г., поправена със

Заповед за допълване №Z-1021/21.07.2009г. и двете на на Кмета на община Созопол, с които наследниците на П.П. придобиват право на собственост върху посочени шест нови урегулирани поземлени имоти, а именно: УПИ №XII-1446 в кв.101, УПИ №XI-1446 в кв.87, УПИ №I-1446 в кв.102, УПИ

№II-1446 в кв.102, УПИ

№III-1446 в кв.102 и УПИ

№I-1446 в кв.124, всичките по плана на гр.Созопол, образувани въз основа на поземлен имот с идентификатор ***, стар имотен №1446, по плана на местност „М.“, в землището на гр.Созопол, с площ от 4217 кв.м.

Представен е Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 21.12.2009г., с който е извършена доброволна делба на горните шест новообразувани урегулирани поземлени имоти, с нотариално заверени подписи от Нотариус Антоанета Дичева, рег.№450 в НК, район на действие: Бургаски районен съд.

Приложено е Решение №1686/21.11.2012г. по гр.д.№9608/2011г. по описа на Бургаски районен съд, 10 състав, влязло в сила на 20.12.2012г., с което е уважен предявен от Л. К. срщу П.П. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН и е намалено с 157 928,24/560 523,34 идеални части извършено от наследодателката Б. Г. в полза на П.П. дарение на различни недвижими имоти, находящи се в землището на гр.Созопол, местностите „Х.д.“, „А.“, „С.“, „М.“ и „Св. И.“, като е възстановена съответната запазена част от наследството в полза на ищцата.

От разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установяват обстоятелства във връзка с извършването на делбата на горните недвижими имоти.

Представено е Пълномощно от 18.09.2009г. от П.П., /стр.145/, с което е упълномощена Ю.

П. М. да представлява упълномощителката във връзка с издаването на скици и документи, свързани с личните на упълномощителката имоти в землището на гр.Созопол.

Видно от Пълномощно от същата дата, /стр.148/, П.П., /стр.145/, е упълномощила Ю. П. М. да представлява упълномощителката във връзка с отварянето на горепосоченото нотариално завещание.

Двете пълномощни, върху които е поставен печат на Нотариус Карън Н. Бракаленто, към Публичната нотариална служба на шата Флорида, САЩ, са придружени с апостил №2009- 89313/28.09.2009г., издаден от секретаря на щата Флорида, САЩ, съгласно Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 05.10.1961г., която е в сила на Република България от 30.04.2001г.