Решение № 2703 от 31.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2703 гр. Пловдив, 31.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330107334 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № ********/23.02.2024 г., подадена от Д. В. П., ЕГН: **********, от гр. П., ул.

„***********“ № ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощника адв. А. Д., срещу „ГЕ ПЕТРОЛ“ ЕООД, с ЕИК 206963635, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Йосиф Щросмайер“ № 25, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, и чл. 220, ал. 1 от КТ.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на основание сключен трудов договор от 17.08.2022 г. на пълно работно време, на длъжност „********************“ с място на работа – ************* в гр. П., бул. „************“ № *******. Твърди, че със Заповед № ***/24.05.2023 г. на работодателя ТПО му било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като било отбелязано, че е издадено предизвестие № ***/24.04.2023 г. Ищецът твърди, че тези документи не са му връчвани. Сочи, че на 15.05.2023 г. получил усложнение на здравето, констатирано в МБАЛ „*******“ ЕООД, а на 16.05.2023 г. бил опериран, като до 21.07.2023 г. бил в болнични. Твърди, че след издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, в периода в който вероятно са правени опити за връчването й, не я получил поради настъпилата временна неработоспособност. Поради изложеното твърди, че уволнението е незаконосъобразно.

Ищецът твърди, че работодателят не му начислявал и изплащал допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, които възлизали на 1

536, 42 лева – неплатено ДТВ за ТСПО за периода 18.08.2022г. – 31.12.2022г., сумата от 581, 13 лева – неплатено ДТВ за ТСПО за периода 01.01.2023г. – 24.05.2023г.

Също така не му било изплатено посоченото в заповедта за прекратяване на ТПО обезщетение за неползван платен год. отпуск – 5 дни за 2022 г., в размер на 191,13 лева и 10 дни за 2023 г. в размер на 414,11 лева, като ищецът твърди същото да му се е следвало. Също така поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължал на ицеща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 30 дни в размер на едно брутно трудово възнаграждение – 911,04 лева.

С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати горепосочените суми – 536, 42 лева – неплатено ДТВ за ТСПО за периода 18.08.2022г. – 31.12.2022г., сумата от 581, 13 лева – неплатено ДТВ за ТСПО за периода 01.01.23г. – 24.05.23г., сумата от 191,13 лева – неплатено обезщетение за 5 дни неползван ПГО за 2022г., сумата от 414,11 лева – неплатено обезщетение за 10 дни неползван ПГО за 2023г. и сумата от 911, 04 лева – неплатено обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие при прекр. ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ , законна лихва и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество.

Направено е възражение за местна неподсъдност на делото, което е оставено без уважение. По отношение на изложеното в исковата молба твърди, че спрямо всички служители са прилагани законовоустановените мерки и правила на КТ по отношение начисляване на основно трудово възнаграждение, заедно с процент възнаграждения за прослужено време и професионален опит. Дружеството изплащало възнаграждения и за неизползван платен годишен отпуск на бивши работници, предявили такива претенции, но ответникът не заявил такова искане пред работодателя.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: Трудов договор № *** от 17.08.2022 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „******************“, с посочено основно месечно трудово възнаграждение от 720 лева и място на изпълнение на работата – *************, с адрес: гр. П., бул.

„*************“ № ***; Писмо с изх. № ****** от 09.10.2023 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ С., адресирано до ищеца, относно сигнал, заведен в информационната система на *****“ с вх. № ******/28.08.2023 г.; заверен препис от трудова книжка, серия И № ******; Епикриза, издадена от Хирургично отделение при МБАЛ ************ ЕООД, в която е отразено, че ищецът е постъпил в болничното лечебно заведение на 15.05.2023 г. и е изписан на 22.05.2023 г.; Болничен лист № *********** за ползван от ищеца болничен в периода 15.05.2023 г. – 21.06.2023 г.;

Болничен лист № ***********, за ползван от ищеца болничен в периода 22.06.2023 г.

– 21.07.2023 г.; Разпореждане № *********** от 29.08.2023 г., издадено от ТП на НОИ – гр. П., с което на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 17.08.2023 г. – 31.05.2024 г. в размер на 25,66 лв. дневно.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото лице е отразило, че в отговора си ответникът твърди, че в периода на трудовия договор е изплащал възнаграждения за ОМЗ, за трудов стаж и домашен отпуск, но няма представени документи. Ищецът твърди, че не са му изплатени сумите, както 2 следва: 536,42 лв. за периода 18.08.2022 г., 581,13 лв. – 01.01.2023 г.; 191,13 лв. – домашен отпуск за 5 дни за 2022 г., 414,11 лв. – домашен отпуск за 10 дни за 2023 г. и 911,04 лв. – неспазено предизвестие при прекратяване на ТД или общо сумата от 2633,83 лв. Вещото лице е отразило, че ответното дружество не е предоставило ведомостите за заплати и извършени плащания по тях, поради което счита, че сумите посочени по-горе не са изплащани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

За да се уважи иска за заплащане на обезщетение за неползван ПГО следва да се установи, че ТПО е прекратено, че ищецът е имал останали дни неползван ПГО, колко дни и за коя година, и размерът на обезщетението, респ, размерът на последното БТВ за пълен работен месец преди уволнението, на база на което да се изчисли.

За да се уважи иска за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ следва да се установи, че ТПО на ищеца е прекратено на основание, на което се дължи предизвестие, срокът на същото, каква част от този срок не е спазен, размера на последното БТВ за пълен работен месец преди уволнението и размера на обезщетението, съответстващ на неспазения срок на предизвестието.

Между страните няма спор, а и от приетите по делото писмени доказателства / Трудов договор № *** от 17.08.2022 г./, се установява, че същите са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е заемал при работодателя длъжността „***************“, с посочено основно месечно трудово възнаграждение от 720 лева и място на изпълнение на работата – **************, с адрес: гр. П., бул.

„*************“ № ****.

Няма спор и по отношение на обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ /намаляване обема на работа/ със Заповед № ***/24.05.2023 г., считано от 25.05.2023 г.

От приетото Писмо с изх. № ******** от 09.10.2023 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ С., адресирано до ищеца, относно сигнал, заведен в информационната система на ИА „ГИТ“ с вх. № 23100427/28.08.2023 г., се установява, че работодателят не е начислявал и изплащал допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, в процент върху основната работна заплата, като на работодателя е дадено предписание да начисли и изплати допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода м. август 2022 г. до м. май 2023 г. В трудовото досие се съхраняват молби за ползване на 8 работни дни платен годишен отпуск и 2 дни неплатен отпуск, които не са подписани от ищеца, като е отразено, че за констатираното нарушение Дирекцията е предприела предвидените от закона мерки. Работодателят е издал Предизвестие № ***/24.04.2023 г. и Заповед № ***/24.05.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ /намаляване обема на работа/, считано то 25.05.2023 г.

Отразено е също така, че за периода, в който е съществувало трудовото правоотношение ищецът е имал право на платен годишен отпуск в размер на 15 3 работни дни. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е определено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.

По делото е била допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза /вж.

Определение № ********* от 04.10.2024 г./, като с Разпореждане № ***** от 06.03.2025 г., съдът е задължил ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото следните документи: Заверено копие на цялото лично трудово досие на ищеца, както и водомостите за заплата за периода 01.08.2022 г. – 31.07.2023 г., в противен случай съдът ще приеме за доказани твърденията на ищеца.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 19.05.2025 г., съдът е констатирал, че ответникът не е представил нужните документи и същият не може да бъде намерен на адреса, на който е пребивавал, въпреки че това е адресът по Търговския регистър и вече е вземал становище по делото, като вещото лице е изготвило заключение на база наличните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. И доколокото ответникът не е представил сочените по-горе писмени доказателства нито по делото, нито на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, то и на основание чл. 161 от ГПК съдът приема за установено, че през процесния период 18.08.2022 г. – 31.12.2022 г. на ищеца не е било начислено и изплатено ДТВ за ТСПО в размер на сумата от 536,42 лв., както и сумата от 581,13 лв. ДТВ за ТСПО за периода 01.01.2023 г. – 24.05.2023 г.; не е заплатен и полагащият се на ищеца платен годишен отпуск, както следва: за 2022 г. за 5 дни – сумата от 191,13 лв. и за 2023 г. – за 10 дни – сумата от 414,11 лв., като не е заплатено и обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие при прекратяване на ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на сумата от 911,04 лв.

Горните изводи се подкрепят и от извършената от Дирекция „Инспекция по труда“ С., проверка и отразените в Писмо с изх. № ****** от 09.10.2023 г. констатации.

С оглед пълнота и изчерпателност на изложението, следва да се посочи, че липсват доказателства, при лежаща върху ответника доказателствена тежест, съгласно правилата за разпределението й в гражданския процес, на ищеца да са изплатени посочените суми, включително и да му е връчено срещу подпис Предизвестие № ***/24.04.2023 г., поради което и съдът намира, че предявените искове са доказани по основание и размер и като такива ще бъдат уважени изцяло.

Доколкото изрична претенция за присъждане на законна лихва не е завявана нито в исковата молба, нито в уточняващата, нито в о.с.з., то такава не следва да бъде присъждана, като същата може да се претендира в отделно производство.

По отговорността за разноски:

При този резултат ищецът има право на деловодни разноски на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Същият претендира и е представил доказателства за реално сторени такива в размер на сумата от 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, която сума с оглед изхода на спора следва да му бъде присъдена.