Решение № 2454 от 16.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2454 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Г. Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20221100504795 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20012943 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 64622/2020 г. по описа на СРС г., 120-ти състав, съдът е признал за установено в отношенията между страните Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* и Г. Г. К., ЕГН ********** на основание чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал.

1 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, че ответникът Г. Г. К., ЕГН ********** дължи на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 642,41 лв., представляваща неизпълнение по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, за която сума е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23834/2020 г. на СРС, 120 състав, ведно със законна лихва от 08.05.2020 г. до изплащане на вземането. Съобразно с изхода на правния спор е разпределил и разноски между страните по правилата на чл. 78 ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от страна на ответника Г.

Г. К., който твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е открил производство по реда на чл. 193 ГПК досежно представените от ищеца фактури, съответно неправилно е кредитирал същите като доказателства за възникването и съществуването на процесните задължения, включително за изпълнение от страна на ищеца на задължението да предостави процесните услуги. Отделно от това въззивникът оспорва решението и в частта, с която са признати за дължими вземанията по договора за лизинг като в тази връзка навежда, че съдът неправилно е приел, 1 че са налице основанията за предсрочна дължимост на лизинговите вноски, като намира за неправилно решението и в частта, с която първоинстанционния съд е приел, че е основателна претенцията за присъждане на неустойки по договорите за предоставяне на мобилни услуги.

Моли съда да отмени обжалването съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *******, с ново наименование „Й.Б.“ ЕАД, в който е изложено становище за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част. Моли за неговото потвърждаване и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по доводите за неправилност, приема следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните доказателства се установява, че на 08.05.2020 г. въззиваемото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 23834/2020 г. по описа на СРС. Заявлението е изцяло уважено и въз основа на него е издадена заповед за изпълнение от 19.06.2020 г., с която длъжникът Г.

Г. К., настоящ въззивник е осъден да заплати на Т.Б. ЕАД, ЕИК ******* сумата в размер на 642,41 лв., представляваща неизпълнение по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2020 г. до изплащането, както и 385 лв. разноски по заповедното производство. Заповедна е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, предвид което за заявителя е налице правен интерес да предяви настоящия иск.

Въз основа на приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства се установява, че между страните са сключени няколко 2 договора, както следва:

Договор за мобилни услуги № 608026059 от 31.08.2013г., съгласно който на въззивника е предоставен мобилен телефонен номер ******* и мобилен телефонен апарат ALKATEL 2005. Срокът на договора е 24 месеца, считано от 21.10.214 г. до 21.10.2016 г. В договора страните са се съгласили, че в случай на прекратяване на същия по вина на въззивника той дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за една СИМ карта/ номер до края на срока на действие.

В допълнение, във всички случаи на предоставено устройство за ползване на услуги за срока на договора, въззивникът дължи и разликата между стандартната цена на устройството съгласно действащата към момента на доставянето ценова листа на оператора и заплатената от него при предоставянето му от последния.

С допълнително споразумение №012492180 от 26.01.2018г. към описания договор страните са договорили нов размер на абонаментен план с месечна абонаментна такса от 20,99 лв. с включено ДДС или 17,49 лв.без ДДС, а срока на договора е продължен до 26.01.2020 г. В т.4 от него страните са договори, че при прекратяване на договора преди изтичането на срока му, поради вина на въззивника, изразяваща се в неизпълнение на договорни задължения, въззивникът дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичането на договорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

В допълнение на неустойката по предходното изречения въззивникът дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на остатъка от срока на договора, както и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съобразно посоченото договора или по предходно подписан такъв, чийто срок не е изтекъл, той дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството ( в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му ( в брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг), каквато съответства на остатъка срок от договора.

Договор за мобилни услуги № 611573714 от 21.10.2014г., според който 3 на същия е предоставен мобилен телефонен номер ******* и мобилен телефонен апарат NOKIA 220 и допълнително споразумение № 015430139 от 13.08.2018г., с което месечната абонаментна такса е определена на 24,99 лв. с включено ДДС или 20,82 лв. без ДДС, а срока на договора е продължен до 13.08.2020 г. Същите ( т.3) съдържат идентични на описаните горе договорки по отношение на дължимите неустойки при прекратяване на договора предсрочно по вина на въззивника.

Съгласно чл. 16 от Общите условия към договорите за предоставяне на мобилни услуги, потребителят следва да уведомява оператора при промяна на посочения в договора адрес, а чл.19е от същите предвижда, че потребителят на мобилни услуги, не може да се позовава на невъзможност да получи съобщение или информация на адрес или номер, посочени в индивидуалния договор или съпътстващите същия документ. В чл. 19б е предвидено, че въззиваемото дружество има право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги в случай, че потребителят не е заплатил в договорените срокове дължими по тези договори суми. Специален условия за прекратяване на договорите на това основание или ред за връчване на съобщения между страните не е предвиден.

Между въззивника и въззиваемия е сключен и договор за лизинг от 13.08.2018г., с който на първия е предоставен временно и възмездно мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi NOTE 5а 16 GB Dual Dark Grey, чиято цена е в размер на 160,77лв. с включено ДДС. Съгласно чл.3 ал.1 от договора за лизинг, ответникът се задължава да извърши 23 лизингови вноски в размер на 6,99 лв. с включено ДДС, като тези суми да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги. Срокът на договора е до 13.07.2020 г. Към договора не е представена информация за стандартната цена на устройството без отстъпка при наличие на сключен абонаментен договор за мобилни услуги. С чл.4 от договора въззивникът, в качеството на лизингополучател, е декларирал, че е получил мобилния телефон в съ*******ие, годно за употреба. Съобразно чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг месечните вноски и другите дължими възнаграждения по договора лизинг стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.

4

Представена е „Последна покана за доброволно изпълнение“, отправена от въззиваемия към въззивника, с което е първият е заявил, че към 02.12.2018 г. неизплатените задължения са в размер на 256,69 лв. с ДДС и е предупредил въззивника, че в случай, че не ги заплати в срок от 10 дни от датата на поканата, ще предприеме действия за прекратяване на договора за мобилни услуги, след което ползването на съответния мобилен номер няма да е възможно, към дължимата сума ще бъде добавена и неустойка съобразно подписания договор, както и е предупредил, че при прекратяването на договора за мобилни услуги ще станат предсрочно изискуеми дължимите лизингови вноски по договора за лизинг на мобилно устройство.

Поканата е изплатена с „ТИП –ТОП КУРИЕР“ АД до адрес гр. Белово, ул. „******* ******* с получател Г. К.. Съобразно представеното удостоверение от дружеството връчването е направено до „пощенска кутия“ и е доставено на 11.12.2018 г.

По делото са представени: Фактура № 7277254957/01.09.2018 г., № 7278616217/ 01.10.2018 г., № 7279926909/ 01.11.2018 г., № 7281407381/ 01.12.2018 г. и № *******/ 01.01.2019 г. за дължимите суми за мобилни услуги за 01.09.2018г. до 01.01.2019г. в размер на 642,41 лв. Посочените фактури не носят подпис на издателя и получателя и са взети предвид от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно заключението на същата, което е изготвено на база проверка в счетоводството на въззиваемото дружество, за отчетен период от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. въззиваемият е начислил неизплатени задължения в размер на 135,78 лв., за които е издадена фактура №7277254957/01.09.2018г. (ДУБЛИКАТ), както следва:

За № *******- месечна такса за абонаментен план 24,39 лв., други услуги - 0,29 лв., кратки текстови съобщения - 0,96 лв., международни разговори -1,57 лв., роуминг таксуване - 56,61лв., 20% ДДС -16,76 лв. или общо сума в размер на 100,58 лв. с ДДС, като към нея е начислена и лизингова вноска XIAOMI Redmi NOTE 5а 16 GB Dual Dark Grey,- 6,99 лв. или всичко общо е в размер на 107,57 лв.

За № *******-месечна такса за абонаментен план без ДДС 17.49 лв., кратки текстови съобщения- 0,19 лв., или общо 17.68 лв.без ДДС или 21,22 лв. с ДДС, като към нея е начислена лизингова такса „Плати с Теленор от 5

Google PLDY STORE“- 6,99 лв. или всичко общо е в размер на 28,21 лв., а задължението общо по двете фактури възлиза на сумата от 135,78 лв.

За отчетен период 01.09.2018г. до 30.09.2018г. счетоводно е начислена сума размер на 74,76 лв., за която е издадена № 72778616217/01.10.2018г.

(ДУБЛИКАТ), както следва:

За № ******* -месечна такса за абонаментен план 20,82 лв., такса за спиране на номера -0,75 лв., роминг таксуване- 7.51 лв. или общо 29,08 лв. без ДДС или 34,89 лв. с ДДС. Към нея е начислена и лизингова вноска XIAOMI Redmi NOTE 5а 16 GB Dual Dark Grey, в размер на 6,99 лв. или общо сумата от 41,88 лв.

З а № *******- месечна такса за абонаментен план 17.49 лв., такса за спиране на номера- 0,75 лв., допълнителна услуга мобилен интернет- 3,33 лв. или общо 21.57 лв. без ДДС и 25,89 лв. с ДДС, към които е начислена и лизингова вноска в размер на 6,99 лв. Общо сумата възлиза на 32,88 лв., а за двата номера общо на 74,76 лв.