Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262 от 05.06.2026, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 1105/2025
Вид
Решение № 262
Подписан
05.06.2026
В сила
02.07.2026
Състав
ВЯРА МАРКОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Търговище, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Кр. Ал. К. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530101105 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК. Предявен е иск, с правно осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК.

Ищецът твърди, че между страните е било сключено Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 04.11.2022 г. Твърди се, че по силата на сключените договори и относимите към тях ОУ ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги срещу ответно задължение на последния да заплаща абонаментни такси и цената на ползваните услуги. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща по начините и в сроковете, посочени в договорите цената на предоставените му мобилни услуги, като останал задължен по 3 бр. фактури, издадени за задължения в периода 20.04.2023 год. – 19.05.2023 год., а именно: Фактура № 7348420693 / 15.03.2023 г., Фактура № 7349679975 / 15.04.2023 г. и Фактура № 7350996263 / 15.05.2023 г., на обща стойност 400.96 лв., формирани както следва: 27.12 лв., дължими за период 15/02/2023-14/03/2023 г., представляващи задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 04.11.2022 г.; 336.98 лв., дължими за период 15/03/2023 - 14/04/2023 г., представляващи задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 04.11.2022 г.; 36.86 лв., дължими за период 15/04/2023-14/05/2023 г., представляващи задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по 1 допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 04.11.2022 г. Ищецът твърди, че поради неизпълнението на задълженията от ответника договора е бил прекратени едностранно от ищеца, а предоставените услуги деактивирани на 10.07.2023 год. В молбата се твърди, че като последица от посоченото неизпълнение са начислени от ищеца договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 229.54 лв. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 04.11.2022 г., представляващи три стандартни месечни такси. В молбата се твърди, че всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на размер на 630.50 лв. са обединени във Фактура № 7353602811/15.07.2023 г. за клиентски номер 006777005, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й.

За вземанията си ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за посочената по-горе обща сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но ответникът възразил, поради което съдът указал на ищеца да установи вземането си по исков ред. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение, като претендира разноски в исковото производство. В съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа иска си, като моли съда да постанови решение при признание на иска.

В дадения месечен срок ответникът е упражнил правото си на отговор.

В отговора е изразено становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Ответникът твърди, че не дължи на ищеца цената на 50 бр. SMS, отразени като стойност във фактура № 7349679975 / 15.04.2023 г., тъй като такива не е изпращал. Отделно от това при подписване на договора с ищеца е бил определен лимит от 50 лв. за ползвани услуги, поради което било невъзможно да дължи сума от 375,99 лв. с ДДС. Оспорва и дължимостта на неустойката, начислена от ищеца, като твърди, че не е уведомяван писмено за прекратяване на договора едностранно от мобилния оператор. Оспорва и обстоятелството, че ищеца е изправна страна по договора, като навежда доводи за липса на предоставени услуги, или предоставяне на такива с лошо качество в с. М., където основно ответника ги е ползвал. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник признава иска и по основание и по размер, заявявайки, че е имало договорни отношения с ищеца и не е изпълнила изцяло задълженията към него, произтичащи от сключените договори.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че между страните е имало сключено Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 04.11.2022 г., по силата на сключените договори и относимите към тях ОУ ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги срещу ответно задължение на последния да 2 заплаща абонаментни такси и цената на ползваните услуги. Безспорно е също така, че ответникът не изпълнил задължението си да заплаща по начините посочени в договорите и в съответния срок стойността на предоставените му услуги, като останал задължен по 3 бр. фактури, издадени за задължения в периода 20.04.2023 год. – 19.05.2023 год., а именно: Фактура № 7348420693 / 15.03.2023 г., Фактура № 7349679975 / 15.04.2023 г. и Фактура № 7350996263 / 15.05.2023 г., на обща стойност 400.96 лв., формирани както следва: 27.12 лв., дължими за период 15/02/2023-14/03/2023 г., представляващи задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 04.11.2022 г.; 336.98 лв., дължими за период 15/03/2023 - 14/04/2023 г., представляващи задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 04.11.2022 г.; 36.86 лв., дължими за период 15/04/2023-14/05/2023 г., представляващи задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 04.11.2022 г. Безспорно е, че поради неизпълнение от страна на ответника договорите са били предсрочно прекратени от ищеца, като предоставените услуги били деактивиране на 10.07.2023 год. а поради това ответникът дължи и неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 229.54 лв. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 04.11.2022 г., представляващи три стандартни месечни такси. Безспорно е, че въпреки поканата за изпълнение такова не е последвало. В съдебно заседание ответницата признава основанието и размера на иска.

Ищеца, видно от приложеното ч.гр.д. № 845 / 2025г. на ТРС се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за дължимата главница и неустойка, но ответникът възразил в заповедното производство, като съдът е дал указания на ищеца да предяви иска по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си.

В съдебно заседание ответникът призна, както фактите и обстоятелствата изложени от ищеца, така и основанието и размера на предявения иск.

Ищецът е направил искане съдът да постанови решение при признание на иска и съдът прекрати съдебното дирене.

С оглед на горното съдът намира,че са на лице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск, с оглед направеното признание е основателен, поради което следва да бъде уважен.

Ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, както и разноски в заповедното производство. С оглед изхода на 3 спора ответникът, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 25,00 лв.държавна такса, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 505,00 лв., за чиято дължимост следва да се произнесе съда разглеждащ иска по чл. 422 от ГПК . /ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12/.

В исковото производство ищецът е представляван от упълномощен адвокат, но по делото няма представени доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение и доколкото отговорността за разноски е безвиновна при липса на реално направени от ищеца разноски за адвокат, ако е направил такива остават за негова сметка.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Р. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***************** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление : гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Дж. Кр. К. и М. Сл., действащи чрез пълномощник адв. Л. Г. Г. от САК, със съдебен адрес : гр. София, р-н Оборище, ул. “Бачо Киро“ № 5, вх. А, ет. 4, ап.

14, сумата от 630,50 лв., (322,37 евро), представляваща неизпълнено задължение за заплащане на предоставени мобилни услуги – 400,96 лв.

(205,01 евро) и неустойки по договор за мобилни услуги – 229,54 лв. (117,36 евро), за която е издадена фактура № 7353602811 / 15.07.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2025 год. до окончателното изплащане, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 409 / 10.06.2025 по ч.гр.д. № 845 / 2025 г. на РСТ, на осн. чл. 422 от ГПК.

ОСЪЖДА Х. Р. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:

***************** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление : гр. София, район „Младост“, ж.к.

„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Дж. Кр. К. и М.

Сл., действащи чрез пълномощник адв. Л. Г. Г. от САК, със съдебен адрес : гр.

София, р-н Оборище, ул. “Бачо Киро“ № 5, вх. А, ет. 4, ап. 14, направените в съдебното производство разноски в размер на 25 лв. (12,78 евро) и направените в заповедното производство разноски в размер на 505,00 лв.

(258,20 евро), на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 80 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4