Определение № 18346 от 15.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18346 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110100826 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 389 и сл. ГПК, във връзка с чл. 397, ал. 2 ГПК.

Постъпила е молба от ищеца К. Г. П. чрез адв. М. П. К., с която се иска допускане на допълнително обезпечение на предявените срещу ответницата Г. Д. Н. искове в общ размер на 40 000 лв. / 20 451,68 евро, чрез налагане на запор върху вземанията на ответницата от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, във връзка с твърдяно висящо т.д. № 663/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, XVIII състав.

В молбата се твърди, че с Определение № 4414 от 24.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 1697/2026 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение чрез запор на банковите сметки на ответницата, като по издадената обезпечителна заповед № 16 от 02.03.2026 г. е образувано изп. дело № 97/2026 г. по описа на ЧСИ Веселка Любенова. Сочи се, че предприетите действия по налагане на банкови запори не са довели до реално обезпечаване на вземането, тъй като по част от банковите сметки имало предходни запори, а в останалите кредитни институции ответницата нямала открити сметки.

Към молбата са приложени молба за образуване на изпълнително дело, доказателства относно връчване на съобщение по чл. 400 ГПК и банкови отговори/отбелязвания във връзка с изпратени запорни съобщения.

Съдът, след като обсъди молбата и приложените към нея доказателства, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от ищеца по висящо исково производство и е насочена към допускане на допълнителна обезпечителна мярка по предявени искове.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Според разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция. При искане за допускане на допълнително обезпечение съдът следва 1 да прецени не само наличието на обезпечителна нужда, но и дали конкретно поисканата нова мярка е годна, подходяща, съразмерна и достатъчно индивидуализирана.

В случая представените доказателства не обосновават допускане на исканата нова обезпечителна мярка.

На първо място, съдът констатира несъответствия между твърденията в молбата и съдържанието на приложените към нея доказателства.

В молбата се сочи, че като доказателство № 1 се представя молба за образуване на изпълнително дело по обезпечителна заповед № 16 от 02.03.2026 г. по гр.д. № 826/2026 г.

Текстът на самата молба до ЧСИ действително съдържа такова позоваване, но в раздел „Приложения“ към същия документ е посочена друга обезпечителна заповед — № 984 от 07.11.2024 г. по гр.д. № 64202/2024 г. на Софийски районен съд, 71 състав. Това вътрешно противоречие в документа не е обяснено от молителя и поставя под съмнение точността и пълнотата на представения документ като доказателство за предприетите действия по конкретната обезпечителна заповед.

На следващо място, в представеното съобщение по чл. 400 ГПК са налице несъответствия в датите. Документът е с дата 06.03.2026 г. и се позовава на обезпечителна заповед от 02.03.2026 г., но в текста е отразено, че запорите били наложени на 10.03.2025 г., както и че като приложение се изпраща копие от обезпечителна заповед, издадена на 06.03.2025 г. Тези дати не съответстват нито на твърденията в молбата, нито на останалите приложени доказателства, от които се извежда, че действията по изпълнителното дело са от 2026 г.

Не съответства напълно на доказателствата и твърдението, че исковете са останали необезпечени единствено защото ответницата има предходни запори по банковите си сметки, а в останалите банки няма открити сметки. От приложените банкови документи се установява по-разнообразна фактическа картина: при част от банките са отбелязани предходни запори, при други — липса на наличност или липса на свободен авоар, а при други — липса на клиентски отношения или липса на открити сметки. Следователно изложението в молбата не възпроизвежда точно съдържанието на всички банкови отговори.

Отделно, част от представените документи не са самостоятелни банкови писма, а запорни съобщения с поставени печати или отбелязвания, поради което твърдението за „16 броя отговори“ следва да се преценява с оглед действителното съдържание на приложените документи.

Съдът не може да сподели безкритично и позоваването на молителя на определение № 4414 от 24.02.2026 г. на Софийски градски съд в частта, в която се твърди, че в него било прието, че ищецът е положил всички възможни усилия за налагане на допуснатите обезпечения, но същите не са дали резултат. Посоченото определение е от 24.02.2026 г., докато обезпечителната заповед, на която се позовава молителят, е издадена на 02.03.2026 г., а банковите запори и отговори са от март и април 2026 г. При тази хронология представените доказателства не позволяват извод, че Софийски градски съд е обсъждал 2 именно резултата от тези последващи банкови запори. Ако цитираното съображение се отнася до други, предходни обезпечителни действия, това не е изяснено в молбата.

Независимо от горните несъответствия, дори да се приеме, че вече допуснатият запор върху банкови сметки не е довел до обезпечаване на вземането в пълен размер, това само по себе си не е достатъчно основание да бъде допусната всяка поискана от молителя следваща обезпечителна мярка. Новата мярка следва да бъде конкретна, подходяща и насочена към индивидуализиран имуществен обект на ответника.

Именно това в случая не е установено.

Ищецът иска налагане на запор върху вземанията на ответницата от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, във връзка с т.д. № 663/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, XVIII състав. Към молбата обаче не са представени доказателства, от които да се установява съществуването на такова вземане, неговото основание, размер, изискуемост, падеж, условност или секвестируемост. Не е представено съдебно удостоверение, справка за висящността и предмета на т.д. № 663/2025 г., копие от искова молба, съдебен акт, застрахователна преписка или друг документ, от който да е видно, че ответницата действително има вземане срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД.

Не се установява и какво е процесуалното качество на ответницата по соченото търговско дело, дали тя е ищец, съищец, трето лице или страна по друго правоотношение, нито дали „ДЗИ – Общо застраховане“ АД е насрещна страна или евентуален длъжник по претендирано вземане. Самото посочване на номер на висящо търговско дело не установява съществуването на вземане, върху което да бъде наложен обезпечителен запор.

Искането е недостатъчно индивидуализирано и по своя предмет. Не става ясно дали се иска запор върху вече възникнало вземане на ответницата срещу застрахователя, върху спорно вземане, предмет на висящо дело, върху бъдещо вземане по евентуален съдебен акт, или върху вземане по извънсъдебно застрахователно правоотношение. При липса на такива данни съдът не може да извърши преценка дали мярката е годна, съразмерна и допустима.

Обезпечителното производство е бързо и писмено. Макар съдът да не разрешава спора по същество, молителят следва да представи достатъчно данни, които да позволят на съда да направи извод за наличието на обезпечителна нужда и за годността на конкретно поисканата мярка. В случая доказателствата към молбата са насочени предимно към предприети действия по банковите запори.

Неоснователен е и доводът, че неподаването на отговор на исковата молба от ответницата само по себе си обосновава вероятната основателност на исковете и нуждата от допълнително обезпечение. Неподаването на отговор може да има процесуални последици в исковото производство, но не освобождава молителя от необходимостта да установи предпоставките за допускане на конкретната обезпечителна мярка.

При това положение съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на исканото допълнително обезпечение. Представените доказателства съдържат съществени несъответствия относно предприетите изпълнителни действия и не установяват по надлежен 3 начин предмета на новата обезпечителна мярка — твърдяното вземане на ответницата от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Г. П., ЕГН **********, чрез адв. М. П. К., за допускане на допълнително обезпечение на предявените срещу Г. Д. Н., ЕГН **********, искове в общ размер на 40 000 лв. / 20 451,68 евро, чрез налагане на запор върху вземанията на ответницата от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, във връзка с т.д. № 663/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, XVIII състав.

Определението подлежи на обжалване от молителя с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на молителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4