Решение № 14 от 17.01.2025, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Административно наказателно дело 276/2024
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 17.01.2025
- В сила
- 24.03.2025
- Състав
- Борислава Славчева Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.8, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.211 · Закон за горите
- чл. 257 · Закон за горите
- чл. 257, ал. 1, т. 2 · Закон за горите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.15, ал.1, т.1 · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. гр. Лом, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Борислава Сл. Борисова при участието на секретаря Любомира Б. Петрова като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20241620200276 по описа за 2024 година Жалбоподателят К. М. К. с ЕГН ********** от гр.Лом, ......... обл.Монтана обжалва издаденото от Директора на РДГ гр.Берковица НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 345 от 30.05.2024г., с което на осн. чл.257, ал.1, т.2 във вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазването на горските територии и Заповед № ЗАП-24 от 18.01.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300лв /триста лева/.
В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител – адв.С. С. от АК гр.Видин, който поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, като незаконосъобразно.
Въззиваемият редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт .........– процесуален представител на въззиваемият, която оспорва жалбата и моли съда да постанови решение с което да потвърди изцяло издаденото НП като правилно и законосъобразно.
Доказателствата по делото са писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с 1 доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
С Наказателно постановление № 345 от 30.05.2024г. на Директора на РДГ гр.Берковица инж........., упълномощен като АНО със Заповед № РД49171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, на жалбоподателя К.
М. К. от гр.Лом на осн. чл.257, ал.1, т.2 във вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазването на горските територии и Заповед № ЗАП-24 от 18.01.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300лв /триста лева/, а именно за това, че като лице упражняващо частна лесовъдска практика е издал превозен билет за транспортиране на 5пр.куб.м дърва за огрев от дървесен вид цер с превозен билет № 7734/00012/05032024/115220-Н56585В от 05.03.2024г. като при заснемането на товара не е обхванал изцяло товара по височина, ширина и дължина.
Нарушението е извършено на 05.03.2024г. на територията на РДГ Берковица, СЗДН ТП ДГС Монтана, землище с.Буковец, общ.Брусарци, обл.Монтана с G P S координати: LAT 43.618480841488 и
LON 22.953896639246715, позволително за сеч № 0749213 от 01.01.2024г.
В пледоарията си пълномощника на жалбоподателя моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на неговият довереник, тъй като деянието е неправилно квалифицирано.
Препратката която е направил АНО с цитираната Заповед на изп.директор на ИАГ е незаконна, тъй като въпросната заповед не се явява подзаконов нормативен акт, а нормата на чл.257, ал.1, т.2 от ДГ се явява санкционна и сама по себе си не съдържа състав на престъпление.
В Пледоарията си процесуалният представител на АНО – юрисконсулт ........., последната моли съда да постанови решение с което да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно, и да отхвърли подадената жалба срещу него, като неоснователна. Моли съдът да присъди в полза на ЮЛ РДГ Берковица направени разноски за юристконсултско възнаграждение.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество жалбата се явява неоснователна.
2
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :
На 20.03.2024г. св.Т. Т. – служител в РДГ гр.Берковица извършил проверка в електронната система на ИАГ, при която установил, че жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд на частна практика е издал превозен билет за транспортиране на 5пр.куб.м дърва за огрев от дървесен вид цер с превозен билет № 7734/00012/05032024/115220-Н56585В от 05.03.2024г. като при заснемането на товара не е обхванал изцяло товара по височина, ширина и дължина. За констатацията св.Т. в присъствието на св.Д., изготвил Констативен протокол № 148741 от 20.03.2024г. в 14,30ч., в който посочил, че при проверка на превозния билет № 7734/00012 от 05.03.2024г. е констатирано от качените снимки в информационната снимка, че при заснемането на товара, последният не е обхванал изцяло по височина, ширина и дължина, с което е нарушена Заповед № ЗАП-24 от 18.01.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.
Същият ден след съставянето на КП, св.П. Д. – служител в РДГ гр.Берковица, поканил жалбоподателя в сградата на ДГС Монтана, и в негово присъствие и това на св.Т. Т. му съставил АУАН № 345 от 20.03.2024г., в което описал установеното с КП нарушение на чл.257, ал.1, т.2 във вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазването на горските територии и Заповед № ЗАП-24 от 18.01.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Съставените КП и АУАН били връчени и подписани от К. без възражения.
Впоследствие АНО издал атакуваното НП, с което на осн. чл.257, ал.1, т.2 във вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазването на горските територии и Заповед № ЗАП-24 от 18.01.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите на жалбоподателят му е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 300лв /триста лева/.
Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели П.
Н. Д. и Т. Е. Т., които съдът кредитира, като обективни и взаимносвързани както помежду си, така и с останалите събрани доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е 3 това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.
Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност.
АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакувания акт и да налага неговата отмяна.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на осн. разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, която предвижда налагане на санкция – „глоба“ в размер от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.
Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества.
4
Съдът намира за неоснователни възраженията на пълномощника на жалбоподателят, относно неправилната и незаконосъобразна квалификация на деянието по следните мотиви:
Съгласно чл.211 ЗГ дървесината, добита в горски или извънгорски територии се транспортира, придружена с превозен билет. В ал.2 на тази разпоредба са посочени длъжностните лица, компетентни да издават превозни билети. С оспорената в настоящото производство заповед е допълнена предходната издадена такава, като е предвидено, че всеки превозен билет съдържа и 4 броя снимки на превозното средство и на натоварената дървесина, като заснемането се извършва преди разпечатването на хартиените екземпляри. В последващите 5 подточки е описано как се заснема и какво следва да съдържат снимките. При така описаната правна уредба се стига до извода, че въведеното с процесната заповед задължение за заснемане на ППС и дървесината в него пряко е адресирано до издателите на превозните билети, като създава за тях допълнително задължение преди предоставянето на превозния билет на превозвача на добитата дървесина. Доколкото обаче превозът на дървесината пряко зависи от издадения превозен билет, с допълненото с настоящата заповед съдържание, съдът приема, че със същата пряко и непосредствено се засягат правата на субектите, участващи в процеса на сечене, превозване и търговия с дървесина, тъй като е въведено допълнително изискване за издаване на превозния билет, а именно заснемане на ППС и дървесината в него.
Според Заповед № 24/18.01.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, с която е допълнена на Заповед № 1019/17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, всеки превозен билет трябва да съдържа 4 броя снимки в цифров формат на съответните превозни средства и натоварената на/в тях дървесина, като заснемането се осъществява чрез приложението за издаване на ПБ след натоварване и маркирани на дървесината и преди разпечатване на хартиените екземпляри, при спазване на следните изисквания: При товарни превозни средства с открит товар се извършва заснемане от четирите страни.
Изображенията от предната и задна част следва да осигуряват визуално разчитане на регистрационните номера, а изображенията от задната част и двете страни следва да обхващат изцяло товара по височина и съответно по ширина и дължина.
5
Водим от горното съдът приема, че процесната заповед, както и предходната такава, която е допълнена, представляват общ (ненормативен) акт, възлагащ конкретни задължения и непосредствено засягащ права, свободи и законни интереси на неопределен, но определяем брой адресати.
В тази насока е и установената съдебна практика Решение № 6518/04.11.2022г. на ХХI тричленен състав на Административен съд –София град по адм.дело № 1180/22г. по описа на съда.
В конкретният случай при извършената проверка от св.Д. и Т. в информационната система на Изпълнителна агенция по горите е установено, че при заснемане обема на товара, не е заснет пълния обем на процесния товар, отговарящ на реалните височина, ширина и дължина. От качените снимки не може да се установи реалните размери на товара, тъй като същият се вижда отчасти.
Извършеното нарушение е формално такова, за което не се предвижда настъпване на определени последствия, и по никакъв начин не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други такива от същия вид. В случая охраняваните обществени отношения са с висока степен на обществена опасност. С разпоредбата на чл. 257 от ЗГ, законодателят е приравнил нарушенията, извършени от лица упражняващи лесовъдска практика, с такива, извършени от длъжностни лица, което е още едно доказателство относно значимостта на охраняваните с материалноправните норми на ЗГ обществени отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България.