Решение № 72 от 13.02.2024, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Ямбол, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Х. Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Х. Иванова Гражданско дело № 20232330100752 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща такава , предявена от М. Е. М., Д. М. Д. и Д. М. Д. против Н. С. В. , с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на първата ищца сумата от 8374 лв., на втория ищец сумата от 10 041 лв. и на третата ищца сумата от 5585 лв. лв., имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи под формата на нереализирани наемни вноски, вследствие неправомерни действия на ответника посредством които е лишил ищците от ползването на имота им, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците са ищците са собственици при посочени квоти на недвижим имот, находящ се в гр. Я., ул.***, подробно описан.

Имотът бил придобит от първата ищца и нейния *** по силата на упражнявано несъмнено и необезпокоявано владени. След смъртта на М. М. , тримата ищци като негови наследници и в резултат на прекратена СИО станали съсобственици на имота.

В последствие ищцата М. М. дарила на 06.04.2020 год. собствените си 3/6 ид.ч. от описания имот на ищеца Д. Д., а на 25.06.2020 год. дарила на ищцата Д. Д. собствената си 1/6 ид.ч. от имота.

В надземната част на имота без знанието и съгласието на собствениците се самонастанил ответника, като на 02.02.2017 год. сключил фиктивен договор за наем с единствената цел да създаде на ищците фактически и правни затруднения да ползват имота в пълния му обем. След многократни опити за уреждане на отношенията, и отправена нотариална покана, ищецът Д. Д. завел против ответника В. иск по чл. 108 ЗС, уважен с решение на ОС – Я., с което бил отхвърлен насрещния иск установителен иск на В.. Решението вило потвърдено от АС – Б., като едва след образуване на ИД ключовете за обекта били предадени на 16.03.2022 год. С определение на ВКС решението не било допуснато до касационно обжалване и влязло в сила. През целия 1 период от 23.03.2018 год. ищците били лишени от ползване на имота в резултат на неправомермни действия на ответника и пропуснали ползи в размер на наема, който биха получили за имота в размер от 500 лв. месечно. Посоченото пораждало правния им интерес от завеждане на искове за заплащане на обезщетения в посочени размери и за посочени периоди.

Иска се уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноски по делото.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва изцяло изложените в ИМ обстоятелства.

Оспорва твърдението ищците да се легитимират като собственици на процесния имот от 2018 год. Представеното решение влязло в сила на 07.12.2022 год. и било по отношение единствено на ищеца Д. Д.. Оспорва и твърдението да е възпрепятствал умишлено правото на ползване върху целия недвижим имот. Напротив упражнявал законното си право посредством предявяване на насрещен иск по гр. дело № *** год. на ЯОС От представения договор за наем се виждало, че само част от обекта е бил отдаван под наем от ответника. Освен това ищците в нотариална покана били претендирали месечен наем от 300 лв. В ИМ не се съдържали данни за виновно и противоправно поведение на ответника.

Иска се отхвърляне на претенциите, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеците.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Я. районен съд, като взе предвид постъпилата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен НА № *** год. за собственост на недвижим имот, с който ищците М. Е. М., Диана М. Д. и Д. М. Д. са били признати на осн. чл. 587 ГПК за собственици при квоти 4/6 ид. части за първата от тях и по 1/6 ид.ч. за вторите двама на недвижим имот, находящ се в гр. Я. , ул. „***,а имено – 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** с площ 164 кв.м. , заедно с построения в него търговски обект в сграда с идентификатор № *** със застроена площ 85 кв.м., в едно с прилежащото му мазе с площ 85 кв.м., с предназначение „постройка за допълващо застрояване“.

С НА № *** год. за дарение на недвижим имот между роднини по права линия М. Е. М. е дарила на *** Д. М. Д. 1/6 ид.ч. от горепосочената 1/3 ид.ч. от ПИ, както и собствените си 3/6 ид.ч. от находящия се в същия търговски обект.

С НА № *** год. за дарение на недвижим имот между роднини по права линия М. Е. М. е дарила на *** Д. М. Д. 1/18 ид.ч. от горепосочената 1/3 ид.ч. от ПИ, както и собствените си 1/6 ид.ч. от находящия се в същия търговски обект.

Представена е и нотариална покана от тримата ищци адресирана до „Славидор“ЕООД и Н. С. В. , връчена на адресатите на 31.07.2018 год., с която ищците сочейки, че са собственици а имота и сградата, находящи се на ул.***, и твърдейки че адресатите на поканата са се самонастанили в имота им и го ползват за търговски цели ги канят да напуснат имота, както и в 7- дневен срок да им предадат ключовете за имота, като в случай на непредаване считано от датата на получаване на поканата им дължат ежемесечно сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за ползване на 2 имота им.

Прието е и копие от договор за наем от 02.02.2017 год., сключен между ответника-наемодател и „Славидор“ЕООД – наемател, по силата на който наемодателят отдава под наем на наемателя следния собствен недвижим имотнадземна част от сграда с идентификатор № *** , находяща се на ул.“***площ 60 кв.м. за срок от една година и при месечен наем от 100 лв.

От приложените в цялост гр. д. № *** год. на ЯОС, в.гр.д. № ***год. по описа на АС – Б. и гр. дело № *** год. на ВКС се установява, че на 27.08.2020 год. Д. М. Д. е депозирал против „Славидор“ЕООД и Н. С. В. искова молба с правно основание чл.

108 ЗС с искане да бъде признато за установено по отношение на двамата ответници , че ищецът е собственик на 4/6 ид.ч. от търговски обект в сграда с идентификатор № *** с площ 85 кв.м., на един етаж, заедно с прилежащото му мазе с площ 85 кв.м., както и да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху имота. На 13.01.2021 год. е депозиран отговор на ИМ, с който ответниците са признали иска в неговата установителна част до размера на 1/18 ид.ч. от собствеността върху търговския обект, а ответникът Н. В. е предявил против ищеца насрещен иск, с искане да бъде признато за установено, че същият е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния търговски обект.

С постановеното по делото решение предявеният иск по чл. 108 ЗС е уважен, като ищецът Д. М. е признат за собственик на 4/6 ид.ч. от търговския обет, вкл. двамата ответници са осъдени да му предадат владението и фактическата власт върху имота. Предявеният насрещен иск по чл. 124,ал.1 от ГПК е отхвърлен. С решение от 20.12.2021 год. решението на ОС – Я. е потвърдено изцяло, а на 10.01.2022 год. е бил издаден в полза на Д. М. ИЛ за предаване владението и фактическата власт върху имота. С определение от 07.12.2022 год. на ВКС решението на АС – Б. не е било допуснато до касационно обжалване.

На 14.01.2022 год. въз основа на горепосочения ИМ Д. М. е депозирал пред ЧСИ И. Х. молба за образуване на ИД, за да бъде въведен във владение на имота. С молба от 16.03.2022 год. от „Славидор“ЕООД и Н. В., с оглед насрочения на посочената дата въвод във владение същите са заявили, че предават доброволно ключовете за обекта.

От молба вх. № *** год. се установява, че на 16.03.2022 год. М. е получил 1 бр. ключ за имота.

Представено е удостоверение за наследници на М. Д. М., видно от което същият е починал на *** год. и е оставил законни наследници – тримата ищци, както и Акт за узаконяване от 30.01.2014 год. и Удостоверение от 03.01.2020 год. на *** на Община Я., видно от което извършители на строежа на сграда с идентификатор № *** са М. Е. М. и М. Д. М..

По искане на ищците по делото е била назначена ССЕ, вещото лице по която е дало заключение, че средният пазарен наем за търговското помещение от 60 кв.м. към датата на изготвяне на заключението е 630 лв. Посочило е средните наемни цени за периода 2018 – 2022 год., вкл. общия дължим размер на обезщетението за всеки от ищците при посочените квоти в съсобствеността и за претендираните периоди.

Предвид оспорване на приетата експертиза по искане на ищците е назначена комплексна СОЕ, вещите лица по която са посочили средния пазарен наем за процесния търговски обект с площ 85 кв.м. за периода 2018 – 2022 год. , вкл. общия дължим размер на обезщетението за всеки от ищците при посочените квоти в съсобствеността и за претендираните периоди.

3

При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са ОСИ с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Според цитираната норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Анализът на посочените разпоредби предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, който да е пряка и непосредствена последица от увреждането.

В процесния случай ищците в ИМ и уточнението към нея сочат да са претърпели имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в наема, който биха получили за имота в резултат на неправомерни действия от страна на ответника, като без знанието и съгласието на собствениците се е самонастанил в имота и ги е лишил от ползване на собствения им имот, сключил фиктивен договор за наем с трето лице, с цел създаване на фактически и правни затруднения на ищците, независимо от отправената извънсъдебна покана и след образуване на гражданско дело по иск с правно основание чл. 108 ЗС, незаконно и умишлено е продължавал да възпрепятства упражняването на правата на собствениците, предявявайки насрещен иск за установяване на права, които не притежава.

С Решение №*** год. по гр. дело № ***. на ВКС се приема, че правото на собственост дава възможност на неговия титуляр да владее ползва и се разпорежда със вещта- обект на това абсолютно субективно материално правото. За останалите субекти съществува абстрактното задължение да не проявяват поведение, с което да препятстват собственикът да упражнява правомощията си на собственик на конкретна движима или недвижима вещ.

Ползването на една недвижима вещ като собственическо правомощие предполага възможност за титуляра на правото на собственост на фактическо използване на вещта лично или чрез другиго, без промяна на субстанция и параметри като площ, граници и функционално предназначението, респ. извличане на ползи и добиви.

За да възникне правото на собственика на обезщетение за ползата от която е бил лишен като собственик, комуто ответникът е препятствал/ респ. препятства , макар и в рамката на установен от закона начин , ползването на собствеността му/, в рамката на иск с генезис неоснователно обогатяване или непозволено увреждане, ищцовата страна следва да установи обективно пропуснатата възможност да реализира полза от имота си. Вредата за собственика може да съставлява 1./ невъзможността от използване обекта на собственост или 2./ невъзможността да реализира една сигурна полза , изразяваща се в увеличение на имуществото си от ползите , който извлича от имота си , в резултата обективно съществуващи за това обстоятелства.

В хипотезите на търсено обезщетение от страна на собственика за пропуснатата полза , като вреда от едно неоснователно вмешателство в правната му сфера като собственик на недвижим имот , което е довело до невъзможността да бъде реализирана една сигурна полза от имота, доказването на последната следва да бъде пълно и пряко, тази „пропусната полза“ не може да бъде предполагаема, без да съществуват обективно съществуващи / доказани по делото/ данни за това, че за посочения период от време ако ищецът-собственик бе разполагал със всички правомощия на собствеността по отношение на конкретната вещ, би реализирал в патримониума си имуществена позитив.