Решение № 100 от 26.09.2022, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 155/2022
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 26.09.2022
- В сила
- 15.10.2024
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 100 гр. Търговище, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500155 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на обжалване е решението № 16 от 13.01. 2022 г. постановено по гр.д. № 16/2021 г. по описа на РС – Търговище, с което е признато за установено по отношение на „КТМ ЕКС“ ЕООД гр. Варна, ЕИК: 201171629, с адрес за призоваване гр. *********, п.к. ****, р-н *******, ул.“*******“ № ****, ет. ****, ап. ****, представлявано от управителя Т. Н. К., че ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО, чрез Областен управител на област Търговище, е собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – МОНОЛИТЕН ГАРАЖ № 2, с полезна площ от 15,12 кв.м., находящ се в гр.
Търговище, ул. “Аксаков“ № 7, ет. 1, с идентификатор ***, съгласно Схема № 15-823829-09.09. 2020 г. на СГКК-гр. Търговище, на осн. чл. 108 от ЗС. Отхвърлен е предявеният от държавата, против „КТМ ЕКС“ ЕООД гр. Варна, иск за предаване на владение върху 1/2 ид.ч. от така описания имот, като неоснователен. Присъдени са и разноски по компенсация.
Недоволни от това решение са останали и двете страни.
1
МРРБ обжалва решението само в частта, в която се отхвърля като неоснователен искът за предаване на владението върху съответната ид. ч. от процесния имот. Счита, че с действията си ответникът накърнява правото на владение, което ищецът притежава като елемент на правото на собственост върху съответната идеална част и счита, че решението на съда в тази част е необосновано, като излага мотиви защо това е така. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска и в тази част и присъждане на направените по делото разноски.
Постъпила е жалба и от ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД гр. Варна в частта, в която е уважен искът за собственост спрямо дружеството. Излагат се мотиви за необоснованост на решението, което е довело и до неговата неправилност. Съдът не бил обсъдил всички възражения, които се отнасят до прекратяване на съпружеската имуществена общност. Не са установени и обсъдени правилно фактите във връзка с вписването на съответните искови молби и решенията на съда за конфискация и отнемане на имота. Неправилни били и изводите, че отнетият имот е идентичен с процесния. Излагат се и други съображения. В жалбата се иска решението в тази част да бъде отменено и да се присъдят направените по делото разноски.
И двете страни нямат искания за събиране на доказателства. И двете страни са подали отговори на жалбите, като молят същите да бъдат оставени без уважение.
В съдебно заседание страните изпратиха своите представители, които поддържат жалбите и отговорите си. процесуални
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:
Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е отчасти неправилно.
От доказателствата по делото се установява следното:
Искът е предявен от държавата, чрез областния управител на област Търговище, против „КТМ ЕКС“ ЕООД, с който се иска да се признае по отношение на ответника, че е собственик на 1/2 ид.ч. от МОНОЛИТЕН ГАРАЖ № 2, с полезна площ от 15,12 кв.м., находящ се в гр. Търговище, ул.
“Аксаков“ № 7, ет. 1, с идентификатор ***, както и да бъде осъден последният да му предаде владението върху имота. Твърденията са, че държавата е придобила имота по силата на присъда и съдебно решение за конфискация и отнемане в полза на държавата. Както присъдата така и решението са вписани в АВп. Това е станало преди да бъде вписано постановлението за възлагане на ЧСИ, от което ответникът черпи права върху ½ ид. част от описания недвижим имот.
2
Ответникът е оспорил иска, като счита, че вписванията, които има по отношение на имота, не дават основание да се счита, че държавата може да противопостави правата си срещу неговите. Освен това нямало каквито и да било доказателства, че владее имота.
От приложената по делото справка по вписванията, от копия от съдебни решения и присъда, се установява, че М. И. А. е осъден за извършено от него престъпление, като му е наложено наказание лишаване от свобода – присъда № 33 от 19.06. 2007 г., по наказателно дело № 505/2006 г. на Окръжен съд – Търговище. Със същата присъда е наложена и конфискация на 1/2 идеална част от седем броя недвижими имоти, между които и процесният гараж.
С влязло в законна сила на 30.12. 2010 г. решение № 53/ 08.12. 2009 г., по гражданско дело № 240/2008 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, на основание чл. 28 във връзка чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД отм.), се отнемат в полза на държавата от М. И. А., съпругата му М. О. А. и СД „Албаш-А., Идаетов и СИЕ“ недвижими имоти, включително останалата 1/2 идеална част от цитирания по-горе недвижим имот, предмет на конфискация с присъда № 33 от 19.06. 2007 г. по наказателно дело № 505/2006 г. на Окръжен съд – Търговище.
От приложените по делото обезпечителна заповед и съдебно решение, както и справките от АВп е видно, че на 19.10. 2006 г. е вписана обезпечителната заповед, с която е наложена обезпечителна мярка „Възбрана“, като обезпечение на бъдещ иск на държавата, чрез бившата Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, върху цитирания недвижим имот.
На 19.06. 2008 г. е вписана исковата молба , по която е допуснато горното обезпечение.
На 16.06. 2011 г. е вписано отбелязване , направено по вписана искова молба, като е посочено отнемането на процесния недвижим имот.
На 26.09. 2011 г. е вписана присъдата, с която се конфискуват и отнемат в полза на държавата редица имоти от семейство А., включително и процесният имот.
На 27.09. 2012 г. е вписано постановление за възлагане на недвижим имот чрез публичен търг по ГПК, за ½ ид. част от процесния имот, с купувач „КТМ Екс“ и длъжник М. А. л. 13-14 и л. 20 от делото.
От копието на изпълнителното дело № 81/ 2011 г. на ЧСИ СТ. А. се установява следното: ИД № 121/ 2010 г. е образувано в РС – Търговище, като това става на основание представен от „КТМ ЕКС“ ЕООД изпълнителен лист 3 срещу М. А, издаден от РС – Варна, за сумата от 50 000 лв., законна лихва върху нея и разноски от 1000 лв. Предприети са първоначални действия и е наложена възбрана върху процесния недвижим имот и върху други имоти, вписана на 11.10. 2010 г. Изискани са и данни от НАП за наложени възбрани и наличие на задължения на длъжника. Изпратено е писмо от 15.02. 2011 г. от НАП, в което пише, че се представят 11 на брой удостоверения. От тях по делото има само за апартамента, за който пише, че няма задължения. За обезпечителни мерки не е отбелязано нищо.
В последствие делото преминава по молба на взискателя към ЧСИ СТ.
А. от гр. ******* – месец март 2011 г. Делото е образувано при него под № 81/ 2011 г.
Той на свой ред също изпраща уведомление по чл. 458 от ГПК до НАП.
Оттам получава отговор за образувано принудително изпълнение срещу длъжника за 155 914,78 лв.
В последствие ½ ид. част от имота е продадена на публична продан и възложен на ответника „КТМ ЕКС“, с постановление от 20.09. 2011 г.
По изпълнителното дело са налице доказателства за експресно извършени публични продани на голям брой недвижими имоти, чиято стойност със сигурност надхвърля многократно задължението на ответницата А., по което е осъдена – 51 000 лв., като към това се прибавят лихви и разноски по изпълнението. Видно от изпълнителното дело, ЧСИ не е назначил по нито една публична продан оценка на имотите и сам, по незнайно какви начини е определил оценката, при която следва да се извърши продажбата. Въпреки това, само началната цена за единия имот е била 91 000 лв. – 75% от пазарната и тя надхвърля значително дълга.
Длъжницата не е възразила и не се е защитила по какъвто и да било начин, а първият ответник е участвал по всички публични продажби и е получил почти, ако не и всички недвижими имоти – апартаменти, гаражи, земеделска земя. На практика, цялото недвижимо имущество на М. А. е било прехвърлено на първия ответник. По изпълнителното дело не е направено нито едно искане от г-жа А., тя се е съгласила с всички действия, не е възразила и срещу това, че по нито едно възлагане ЧСИ не е извършил разпределение, не е определил разноски, не е изчислил какво е погасено и какво остава. Налице са фрапиращи нарушения на закона по отношение на целия процес по изпълнителното дело, след като то е преминало при ЧСИ СТ.
А.
Както е видно от материалите по делото, голяма част от фактите са служебно известни на съда. Такъв факт е и това, че с оглед незаконосъобразните си действия по това изпълнително дело/ и по други/, 4
ЧСИ Ст. А. Г. беше разследван и осъден за престъпления по служба, беше лишен от права да упражнява професията си и към момента той няма как да упражнява тази професия завинаги.
При така установените факти, съдът прави следните изводи:
Ищецът твърди, че е носител на правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот. Поради което следва да установи, че е носител на правото на собственост по отношение на спорния имот и как е придобил правата си. В тази връзка, при условията на пълно и главно доказване, следваше да докаже факта на придобиването на имота, както и това, че ответникът упражнява фактическата власт, без да има основания за това, като по този начин оспорва правата, заявени от ищеца.
Събраните по делото доказателства сочат, че ищецът е придобил права по отношение на процесния имот в цялост, по силата на конфискацията, наложена с присъдата и отнемането му в полза на държавата с влязло в сила съдебно решение, което е вписано на 16.06. 2011 г. По отношение на идеалната част, за която спори ответникът, същата е придобита по силата на решението за отнемане в полза на държавата, от М. А.
Ответникът „КТМ Екс“ ЕООД основава възраженията си на постановление на ЧСИ за възлагане на ½ ид. част от недвижимия имот, като имотът е придобит след изнасяне на публична продан, а самият взискател е бил участник в проданта. Това постановление е от 20.09. 2011 г. и е влязло в сила считано от 28.09. 2011 г.
Безспорно както решението и присъдата на съда, така и постановлението за възлагане, са актове, с които се прехвърля правото на собственост върху съответния недвижим имот и това са актове, които подлежат на вписване, по силата на чл. 112, б.“а“ от ЗС.
По силата на чл. 113 от ЗС, при конкуренция на актове, подлежащи на вписване, този, който е вписан по-рано, може да се противопостави на следващия по вписване акт.
Т.е., при конкуренция на правни основания, предимство има този акт, който е бил вписан по-рано. След като отнемането на собствеността от вторите двама ответници е вписано на 16.06. 2011 г., всякакви други актове не могат да бъдат противопоставени на правата на държавата, която е придобила на основание влезли в сила съдебни актове. Т.е. „КТМ ЕКС“ ЕООД не може да противопостави своя акт на държавата, която е придобила собствеността на валидно правно основание и то е оповестено преди акта на дружеството и преди издаване на самото постановление за възлагане.
Както е видно от изпълнителното дело, в нарушение на разпоредбата на чл. 484 от ГПК, при описа на процесния имот, ЧСИ Ст. Георгиев не е изискал 5 от службата по вписванията данни дали върху имота вече има наложени възбрани и не е описал в протокола задълженията на длъжника към държавата. Това е грубо нарушение на закона. Не са описани и наложените преди това възбрани както от данъчната администрация, така и от комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, просто защото не е направена справката.
Както е видно от справките, още през 2005 година има вписани възбрани за задължения на ответника А., а през 2006 година е вписана възбраната върху целия имот, като обезпечение на бъдещия иск на държавата за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност.