Решение № 12 от 11.01.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Благоевград, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Б. Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Б. Маркова Гражданско дело № 20211210102000 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „КРЕДИТ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.****, ет. Мецанин, с ЕИК ***, чрез адв. Р. И. Д., със съдебен адрес за призоваване: град С.****, ет. Мецанин, против В. Г. Д. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б.***.

С исковата молба се иска от съда да се постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ОТВЕТНИКА В. Г. Д., ЕГН **********, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД:

-Сумата от 1250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева и нула стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра” № 87271/17.05.2019г.

-Сумата от 180.00лв. /сто и осемдесет лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 1 7.01.2020г. - 17.05.2020 г.

- Сумата от 900.00лв./деветстотин лева и нула стотинки/ договорна такса „Гарант“ за периода 1 7.01,2020г. - 17.05.2020 г.

-Сумата от 229.92 лв. /двеста двадесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ законна лихва за забава за периода 18.01.2020г. - 05.04.2021 г.

-законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

Претендира се присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Твърди се от ищеца, че „КРЕДИТ ИНС” АД, с ЕИК *** (с пр. данни „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК ****, преобразувано чрез промяна на правната форма), е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с pen № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ) (пр. данни Заповед № РД22-2133/03.10.2012г.

- pen №

BGR00288), с основна дейност - отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други 1 възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.

Твърди се, че ответната страна В. Г. Д.. EI Н ********** е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg. като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, се твърди, че служител на ищеца се е свързал с него/нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от нас при условията на дружеството, кредит в размер на 3000.00лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен , на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит„Екстра”№ 87271/17.05.2019г. и желаната сума й е била преведена чрез системата е-рау и получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от ответника лична карта.

Представя се копие от заявката, изпратена до дружеството от ответника, справка извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Сочи се, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ по см. на чл.З ал.1 от ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ).

Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Твърди се, че от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с ответника, който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването.

Сочи се, че ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.

Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай от ищеца се представя договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер се сочи, че е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват е формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка е и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г.

2 на Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д. № 868/ 2012 г.

Съгласно формата за кандидатстване на ответника се твърди, че е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателя има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” АД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължил/а към ежемесечната му/й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Г арант” за предоставената услуга.

Твърди се, че „КРЕДИТ ИНС” има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „ВИКНЕЛ КОРП” ООД, pen номер 155538/23.10.2014г„ съгласно който „ВИКНЕЛ КОРП” ООД, в качеството на дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция и по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант” от кредитополучателя. В чл.1, ал.З е предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.

Твърди се от ищеца, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 5592.00 лв. е платимо ведно с главницата на 12 месеца вноски със следните падежи: 17.06.2019, 17.07.2019, 17.08.2019, 17.09.2019, 17.10.2019, 17.11.2019, 17.12.2019, 17.01.2020, 17.02.2020, 17.03.2020, 17.04.2020,

17.05.2020. Сочи се, че първите седем вноски по кредита с падежи, настъпили съответно на 17.06.2019, 17.07.2019, 17.08.2019, 17.09.2019. 17.10.2019, 17.1 1.2019 и 17.12.2019 са изцяло погасени от страна на длъжника.

Твърди се, че към дата 05.04.2021г. Кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане на вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 17.01.2020, 17.02.2020, 17.03.2020, 17.04.2020 и 17.05.2020. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но В. Г. Д.не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Поддържа се, че съгласно чл.86 ЗЗД В. Г. Д.дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 229.92лв.

Сочи се, че ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като на 09.04.2021г. е подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC Благоевград е образувал ч.гр.дело № 877/2021г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на доверителя ми е указано да предяви иск на осн. чл. 415. ал. 1, т.2 ГПК.

3

Поддържа се, че общата стойност на непогасения паричен дълг на ответницата към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 2559.92 лв /две хиляди петстотин петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/, от които 1250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева и нула стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № 87271/17.05.2019г.180.00 лв. /сто и осемдесет лева и нула стотинки/договорна лихва за периода 1 7.01,2020г. - 17.05.2020 г„ 900.00лв/ деветстотин лева и нула стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода периода 17.01,2020г.

- 17.05.2020 г. и 229.92 лв./двеста двадесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ законна лихва за забава за периода 1 8.01.2020г - 05.04.2021 г.

Към задължението са направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 371.20 лв. /триста седемдесет и един лева и двадесет стотинки/, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 501.20лв. /петстотин и един лева и двадесет стотинки/ и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.