Решение № 6182 от 13.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6182 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100513785 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Подадена е въззивна жалба от съделителката Д. Д. М., чрез пълномощника адв. М. С., срещу решение №20159107/19.07.2021г., постановено по гр.д.

№56610/2019г. на СРС, 79 състав, в частта, с която е намалено на основание чл.30, ал.1 от ЗН дарението от 25.02.1987г., обективирано в НА №6, том V, нот. Дело №660/1987г., извършено от Д.Д.М. в полза на Д. Д. М., като са възстановени запазените части на Н. В. З. – М. и А. Д. М., от наследството на Д.Д.М., починал на 09.05.2019г., в размер на по 53 206,62 лева, постановено е на основание чл.36, ал.1 от ЗН връщане в наследството на Д.Д.М., починал на 09.05.2019г. на дарената ½ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент №83, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други две сервизни помещения, с площ от 76,16 кв.м., при съседи: стълбище, от две страни двор, З.С.С., Ц.М.Ц. и Г. и Т.П., заедно с принадлежащото зимнично помещение, при съседи: коридор, двор, калкан и А. и Б.И., заедно с 0,706% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, като е допуснато да се извърши съдебна делба на горепосочения имот между Д. Д. М., Н.

В. З. – М. и А. Д. М., при следните квоти: 6/8 идеални части за Д. Д. М., 1/8 идеална 1 част за Н. В. З. – М., и 1/8 идеална част за А. Д. М.. Излагат се оплаквания, че в обжалваната част решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилно и необосновано. Поддържа се, че недвижимият имот, предмет на извършеното в нейна полза дарение не е бил в патримониума на наследодателя към момента на раждането, съответно към сключване на брака на ответниците. Ответницата А. Д. М. била родена след извършване на дарението, а бракът на наследодателя с ответницата Н. В. З. – М. също бил сключен след извършване на дарението, поради което техните права не можело да бъдат накърнени, тъй като към датата на дарението двете ответници не са притежавали никакви права относно имуществото на наследодатея. Към тази дата единствен наследник по закон на наследодателя била ищцата Д. Д. М., в чиято полза било извършено дарението. С така извършеното дарение наследодателят не се разпоредил с цялото си имущество. От образуваната наследствена маса от имотите, посочени в исковата молба, от които всяка от съделителките имала по 1/3 идеална част, представлявала по-голяма част от запазената им част.

В срока по члц.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещните страни А. Д. М. и Н. В. З. – М..

Подадена е въззивна жалба и от ответниците А. Д. М. и Н. В. З. – М. срещу решението в частта, с която всяка от тях е осъдена да заплати на основание чл.36, ал.1 от ЗН на ищцата сума в размер на по 26603,31 лева, представляваща ½ от стойността на разполагаемата част от наследството на Д.Д.М., починал на 09.05.2019г. В жалбата се поддържа, че в случая следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.36, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗН и да се прецени дали надареният не е също наследник със запазена част. Когато надареният е същевременно призован към наследяване наследник със запазена част и имотът е върнат в наследството, той има наследствен дял от върнатия в наследството имот. Този наследствен дял включвал изцяло неговата запазена част и припадащата му се част от разполагаемата част на наследодателя. Разликата до пълния размер на разполагаемата част от наследството щял да получи от наследника, упражнил правата си по чл.30, ал.1 от ЗН, или надареният следвало да получи само припадащата се на наследника, упражнил правото по чл.30, ал.1 от ЗН част от разполагаемата част. Поради изложеното моли решението да бъде отменено частично в обжалваната част, като бъде присъдена сума, съобразно чл.36, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗН.

Подаден е отговор от насрещната страна Д. Д. М., чрез пълномощника адв.

М. С., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на 2 решението в частта, обжалвана от ищцата.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, с изключение на мотивите във връзка с размера на присъдените суми по чл.36, ал.1 от ЗН. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата част, след като се прихванат направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Правото да се иска намаление на завещателно разпореждане/дарение е имуществено право и то може да се упражни и от наследници на лице с накърнена запазена част, но не може да се упражни от други приобретатели на наследствени права, освен ако то не им е прехвърлено изрично (ППВС № 7/73). Намалението се извършва в размер, необходим за допълване на запазената част на наследника, който го е поискал – то не ползва другите наследници, които не са направили такова искане. При възстановяване на запазена част се прихваща завещаното/дареното в полза на наследника с право на запазена част.

Искането за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно право, което се реализира чрез конститутивния иск по чл.30, ал.1 от ЗН. Когато наследникът упражнява правото си по чл.30 от ЗН спрямо лица, които са наследници по закон, не е необходимо той да е приел наследството по опис.

3

При направено искане по чл.30 от ЗН следва да се направи наследствена маса, в която да се включи цялото наследство, което е принадлежало на наследодателя към неговата смърт – имущества, права и задължения. Ако по делото не е установено наследодателят да е притежавал други имоти към момента на смъртта си, освен завещаните/дарените, масата се формира само от завещаните/дарените имоти.

Разполагаемата част и размерът на запазената част се извършва съобразно чл.31 от ЗН, като разполагаемата част се изчислява върху чистия актив – само от него могат да се правят облагодетелствания. Към тази маса се прибавят даренията, като тяхната стойност се определя към момента на подаряването ако са движими вещи, а на другите имоти – към откриване на наследството. При така определената наследствена маса се определя разполагаемата и запазената част като цифров израз и ако се установи, че наследодателят е излязъл от рамките на разполагаемата част, то съдът постановява намаляване на дарението по реда на чл.32-37 от ЗН. Ако имуществото с което е надхвърлена разполагаемата част не може да се върне в натура по правилата на чл.36 от ЗН, то намалението се извършва чрез заплащане на съответната сума на наследници със запазена част. Ако стойността на имота надвишава разполагаемата част с повече от 1/4, то тогава целият имот остава в наследствената маса, а на лицето в чиято полза е направено дарението се присъжда за уравнение стойността на разполагаемата част. Ако имотът не надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, то тогава лицето, в чиято полза е направено дарение/завещание може да задържи имота, като заплати на наследника стойността на запазената част към момента на намаляването. Ако лицето в чиято полза е извършено дарение/завещание, е наследник със запазена част, то той може да задържи имота и да плати съответни уравнения, ако стойността на имота не надхвърля разполагаемата част и запазената част на този наследник.

Действията по формиране на масата по чл.31 от ЗН са действия на съда.

При формиране на масата съдът следва да вземе предвид всички имущества, права и задължения на наследодателя към момента на неговата смърт, които са установени от събраните по делото доказателства. Масата се формира само от онези имущества, които са установени от събраните по делото доказателства.

Установява се от събраните по делото доказателства, че Д.Д.М. е починал на 09.05.2019г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Н. В. З. – М. и дъщерите си А. Д. М. и Д. Д. М.. Установява се също така, че към момента на откриване на наследството наследодателят е бил собственик на апартамент №13 в гр. София, жк. ****, както и на четири ниви, находящи се в землището на с.

4

Светлен, общ. Попово, обл. Русе. Установява се също така, че приживе Д.Д.М. се е разпоредил със свое имущество, като е дарил на дъщеря си Д. Д. М. ½ идеална част от апартамент №83, намиращ се в гр. София, ж.к. ****.

По делото не се твърди и не се установява към момента на откриване на наследството Д.М. да е имал задължения, не се установява да е притежавал други имущества, нито да е извършил други дарения приживе или завещателни разпореждания. При така установеното съдът приема, че при формиране на наследствената маса следва да се включат притежаваните от наследодателя ап.13, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, както и четири ниви в землището на с.

Светлен, общ. Попово, като стойността на тези имоти към момента на откриване на наследството, съгласно кредитираното заключение на СТЕ е в размер на 143 264 лева.

Установи се по делото, че Д.Д.М. е оставил за наследници по закон преживяла съпруга и двете си деца, поради което и съобразно разпоредбата на чл.29 от ЗН разполагаемата част от наследството е ¼.

С въззивните жалби не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за стойността на имотите, на разполагаемата и на запазената част на страните при обосноваване на изводите си за тези обстоятелства районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което и при съобразяване на разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът приема за установено по делото, че разполагаемата част от наследството на Д.Д.М. е 53 206,62 лева, на същата стойност са и запазените части на всяка от страните по делото. Така запазената част на всяка от ответниците А. Д. М. и Н. В. З. – М. е накърнена със сумата от 5451,96 лева. Тези обстоятелства се установяват и от приетата по делото техническа експертиза, при съобразяване на разпоредбите на чл.29 и чл.31 от ЗН.

В конкретния случай апартамента в гр. София, предмет на дарението, надвишава стойността на разполагаемата част с повече от ¼, поради което приложение следва да намери правилото на чл.36, ал.1 от ЗН, според което имотът остава изцяло в наследството, а надареният получава стойността на разполагаемата част.

Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба на съделителката Д. Д. М. доводи във връзка с момента на извършване на дарението, който предхожда раждането на съделителката А. М., респективно сключването на брака между наследодателя и съделителката Н. З. – М.. Кръгът на наследниците се определя към момента на откриване на наследството, като именно това е и 5 моментът когато възниква правото на възстановяване на запазена част на лицата, посочени в чл.28 от ЗН. Такова е и разрешението, дадено в ППВС № 7/73, според което що се касае до даренията, правото да се иска намалението им, когато с тях е накърнена запазена част на наследника възниква от откриването на наследството.