Определение № 2953 от 14.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2953 гр. Бургас, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501674 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.1 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „СТИК - КРЕДИТ“ – АД – гр.Шумен, чрез адв.

Милчев, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №724/10.08.26г., издадена по ч.гр.д.№3225/26г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, относно разноските – присъденото в полза на адвокат Иво Веселинов Тодоров – пълномощник на заявителя Ц. Й. Д., адвокатско възнаграждение, в размер на 200 евро.

Жалбоподателят изразява недоволство от посоченото разпореждане, като претендира отмяната му, позовавайки се на злоупотреба с права по см. на чл.3 ГПК. Излага съображения, че са налице две отделни производства, касаещи два различни договора за кредит, по които се атакува валидността на една и съща клауза за неустойка, за които е следвало да се образува едно производство. С позоваване на многобройна съдебна практика жалбоподателят обосновава тезата си, че образуването на повече от едно идентични производства срещу един кредитор протИ.речи на принципите за справедливост, добросъвестност и законност и цели генериране на разноски.

Жалбоподателят заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 200 евро, като излага съображения, че не е дал повод за завеждане на делото, не е бил поканен извънсъдебно за доброволно уреждане на спора. Подаденото заявление е по утвърден образец, не изисква мотивиране и не се отличава с фактическа и правна сложност. Позовава се на практика на СЕС и прави евентуално искане – за намаляване размера на възнаграждението.

Въззиваемият – заявител Ц. Й. Д., чрез адв. Тодоров представя писмен отговор на частната жаба, с което я оспорва. Заявява, че процесуалната защита се осъществява по реда на чл.38 ЗАдв. на материално затруднено лице и с оглед гарантиране на достъп до правосъдие, за което адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Оспорва твърденията за злоупотреба с права, като излага съображения, че се касае за различни договори за потребителски кредит, всеки от които съставлява отделно основание и не е налице законово задължение на потребителят да съединява претенциите си за съвместно разглеждане, независимо че се атакуват идентични клаузи в тях.

Въззиваемият излага съображения, с които заявява, че жалбоподателят е дал повод за завеждане на делото, т.к. не е признал извънсъдебно недължимостта на 1 претендираните суми, а и не е налице законово задължение за потребителя да изпраща извънсъдебна покана за връщането им.

Въззиваемият аргументира тезата си, че посоченият размер от 200 евро не е прекомерен – извършена е адвокатска работа, касаеща преглед и анализ на договора и неговите клаузи – излага съображения.

Въззиваемият анализира практиката на ВКС и на СЕС, за да обоснове извод, че при спор, касаещ потребителският договор, адвокатският труд не се състои само в техническо попълване на формуляри, а в аналитична правна дейност.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд Бургас е подадено заявление по чл.410 ГПК от Ц. Й. Д., чрез адв. Иво Тодоров, срещу „СТИК – КРЕДИТ“ – АД. Със заявлението се претендира сумата от 294.69 евро, представляваща общо заплатена сума без основание - сключен нищожен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 802308/09.03.2022 г., от която 49,75 евро – заплатена договорна лихва и 244,94 евро – неустойка, ведно със законната лихва от 07.08.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 евро (десет евро и 86 цента).

Изложени са твърдения за сключен между заявителя Д. (посочена в договора с предбрачното фамилно име К.) и длъжника нищожен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 802308/09.03.2022 г., по който Д. е заплатила без основание общо сумата от 294,69 евро и претендира връщането й. Претендира заплащане на адв. Иво Веселинов Тодоров, сумата 200 евро - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С обжалваното разпореждане БРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №724/10.08.26г., с която е постановил длъжникът да заплати на адв. Тодоров сумата 200 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,ал.2 и ал.3 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Бургаският окръжен съд, при така установената фактическа обстановка, като взе предвид изложените от страните съображения намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде частично отменено.

Съобразно нормата на чл.413, т.6 ГПК, освен друго, заповедта за изпълнение следва да съдържа разноските, които длъжникът следва да плати. В общата разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК са посочени разноските, които подлежат на присъждане на страната, в чиято полза се е произнесъл съдът – заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Бургаският окръжен съд намира за неоснователни оплакванията на въззивника, че на процесуалния представител на заявителя не се дължи заплащане на възнаграждение. Съобразно нормата на чл.36 ЗАдв. , адвокатът има право на възнаграждение за своя труд и това право не може да му бъде отречено с аргументи, че представлява страната и по други идентични спорове между същите страни. Не може да бъде споделена и тезата, че поради тяхната идентичност, заявителят следва да предяви претенциите си по всички облигационни правоотношения между страните с едно заявление по чл.410 ГПК. След като се касае за различни договори между страните, всеки от тях е самостоятелно и различно основание, поради което не са налице предпоставките за обективно и субективно съединяване на производствата.

Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение: В едностранното заповедното производство съдът се произнася по искането за разноски така, както е направено от заявителя и няма правомощията да преценява наличието на прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото за това се следи по възражение на насрещната страна. Едва с жалба реда на чл.413, ал.1 ГПК длъжникът може да въведе възражение за прекомерност и то ще бъде разгледано за първи път от въззивния съд. Ето защо поначало не могат да се ревизират за правилност и/или законосъобразност изводите на първоинстанционния съд, касаещи размера на възнаграждението.

В настоящия случай по делото е представен нарочен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че адв. Тодоров оказва на заявителя Д. безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Въпреки това е посочено, че се уговаря възнаграждение, в размер на 200 евро. В хипотезата на чл.38 ЗАдв., подобни уговорки между адвоката и упълномощителя нямат обвързващо действие за третите лица и за съда.

Размерът на възнаграждението в този случай се определя служебно от съда, като се вземат 2 предвид основните критерии - фактическата и правна сложност, материалния интерес, както и допълнителни такива, ако са налице – брой на страните, брой на заседанията, доказателствения процес, и др. Един от критериите, които съдът следва да има предвид е и броя на правоотношенията и производствата с идентичен предмет между същите страни.

Относно размера на възнаграждението, след Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съдебната практика на съдилищата, включително на ВКС консистентно приема, че съдът не е обвързан от минималните размери в Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, а посочените в нея размери имат инструктивен и ориентировъчен характер.

В настоящия случай производството по чл.410 ГПК е изначално едностранно. За сезиране на съда е налице утвърден от формуляр, който следва да бъде попълнен. Когато една от страните в спорните правоотношения е потребител, е налице засилено служебно начало. Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че минималната фактическата и правна сложност на делото, засиленото служебно начало при защита на потребителите, обстоятелството, че са налице и други производства между същите страни, както и ниския материален интерес – 294.69 евро не обосновават размер на адвокатско възнаграждение от 200 евро. Този размер е прекомерен и следва да бъде намален на 100 евро.

Поради това заповедта, в частта, относно разноските следва да бъде частично отменена.

Ето защо Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на „СТИК - КРЕДИТ“ – АД – гр.Шумен, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №724/10.08.26г., издадена по ч.гр.д.

№3225/26г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, относно размера на присъденото в полза на адвокат Иво Веселинов Тодоров адвокатско възнаграждение - над 100 евро, до присъдения размер от 200 евро И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на адвокат Иво Веселинов Тодоров – личен номер 1300717010, за разпореждане длъжникът „СТИК - КРЕДИТ“ – АД – гр.Шумен ЕИК 202557159 да му заплати възнаграждение за оказана на заявителя Ц. Й. Д. ЕГН ********** в производството по ч.гр.д.№3226/26г. на Районен съд Бургас, безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., над сумата от 100 евро, до претендирания размер от 200 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Заповедта в останалата част.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3