Определение № 1017 от 18.12.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1017 гр. Перник, 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500785 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н. З. М., ЕГН **********, чрез пълномощника му – адвокат А. А., със служебен адрес: *** против Определение № 3782/15.11.2023 г. по гражданско дело № 3997/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 1091/03.11.2023 г., в частта за разноските, като бъде осъден ответника „Топлофикация - Перник“ АД да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 474.00 лв., като неоснователна.

Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи, се че първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 78, ал. 2 на ГПК без да е налице една от кумулативно предвидените предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Излага се, че наличието в полза на ответника на изпълнителен титул, в който е обективирано погасеното по давност вземане, представлява даване на повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като единственият път за защита на длъжника срещу принудително изпълнение на същото е предявяване на иск по чл. 439 от ГПК.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение, като постанови друго, с което да измени първоинстанционното решение, в частта за разноските и осъди ответника да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът - „Топлофикация - Перник“ АД е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба, като неоснователна. Изложил е аргументи за правилност на обжалваното определение. Искането към въззивния съд е да го 1 потвърди.

Въззвният съд, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните до делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното определение е валидно и допустимо. Същото е и правилно.

Съображенията за това са следните:

С Решение № 1091/03.11.2023 г. по гражданско дело № 3997/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, е признато за установено на основание чл. 439 от ГПК, че Н. З. М. не дължи на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 599.48 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в *** за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 138.59 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2011 г. до 20.05.2015 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от 10.06.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 125 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.09.2015 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3647/2015 г. по описа на Районен съд – Перник и които суми са претендирани по изпълнително дело № 250/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване по давност.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищцата е подала молба за изменение на така постановеното решение, в частта за разноските, с искане да осъди ответника да и заплати направените от нея разноски в общ размер на 474.00 лв.

С обжалването определение, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че са налице и двете кумулативно изискуеми условия на чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото. За да приеме съществуването на втората предпоставка, която е спорна между страните, се е позовал на фактическите си констатации, че последното изпълнително действие по изпълнително дело № 250/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д. е извършено на 15.06.2018 г., изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради перемпция на 16.06.2020 г., вземането е погасено по давност на 16.06.2023 г. и след тази дата кредиторът не е предприемал никакви действия за събирането му. Приел е, че ответникът ще е дал повод за завеждане на делото, ако е оспорил предявения иск за установяване несъществуването на вземането или е предприел съдебни действия за събирането му, каквито в случая не са извършени. При това положение е счел, че той не е дал повод за завеждане на делото и с оглед направеното признание на иска, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК не носи отговорността за направените от ищеца съдебни разноски.

Настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че районният съд правилно е 2 приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Съгласно същата ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В настоящият случай не е спорно, че ответникът е признал иска.

Спори се дали същият е дал повод за завеждане на делото.

От приложеното копие на изпълнително дело № 250/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д. е видно, че изпълнителният лист, в който е обективирано вземането, е издаден на 03.09.2015 г. по ЧГД № 3647/205 г. по описа на ПРС. Изпълнителното производство за принудителното му събиране е образувано на 11.02.2016 г. Последното изпълнително действие по него е извършено на 15.06.2018 г. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 15.06.2020 г. Погасителната давност за вземането е изтекла на 16.06.2023 г. След този момент ответникът не е предприемал действия за събирането му.

С оглед горното, настоящият състав счита, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска. Действително той разполага с титул за принудително изпълнение на вземането, но след погасяваното на последното не е предприемал действия/фактически или правни/, с които да демонстрира желанието си да го събере.

Наличието на изпълнителен титул винаги обосновава правен интерес за водене на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК, но този факт сам по себе си не означава, че ответникът дава повод за завеждане на иска. Ответникът ще е дал повод за завеждане на иск за установяване на недължимостта на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, поради изтичане на предвидения в закона срок за погасяването му по давност, ако след този момент е оспорил изтичането на този срок, поискал е изпълнение на задължението от длъжника, предприел е действия за принудително събиране на вземането. Или най-общо проявил е активност, от която да е видно желанието му да иска плащане на погасеното задължение. Това е така, защото изтичането на давностния срок не погасява вземането и ако длъжникът го плати доброволно, то плащането е дължимо/чл. 118 от ЗЗД/. Той погасява само правото на кредитора да иска принудителното изпълнение. Затова предмет на иска по чл. 439 от ГПК е отричане на правото на принудително изпълнение на кредитора. В тази връзка даването на повод за предявяването му винаги е действие на ответника, сочещо на желание принудително да събере вземането. В този смисъл са Определение № 365/23.09.2022 г. на ВКС по ч.гр. д. № 3019/2022 г. по описа на ВКС, Определение № 188/17.05.2022 г. на ВКС по ЧГД № 722/2022 г., Определение № 66/12.02.2018 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4770/2017 г. по описа на ВКС, Определение 300/20.04.2012 г. по ч.гр. д. № 245/2012 г. по описа на ВКС, определение № 75/21.04.2017 г. по ч.гр. д. № 1371/2017 г. по описа на ВКС. Настоящият съдебен състав споделя изводите, обективирани в цитираната съдебна практика. Същата няма задължителен характер, както и тази цитирана от частния жалбоподател. Затова доводите му за неправилност на обжалваното определение, поради противоречие с последната са неоснователни.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и са налице предпоставките за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

3

Идентичен е изводът на районния съд в обжалваното определение. Затова същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3782/15.11.2023 г. по гражданско дело № 3997/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4