Решение № 513 от 20.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Благоевград, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Николай Грънчаров

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500607 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба депозирана пред съда жалба от „****“ ЕООД, ЕИК ****, гр. София, чрез пълномощника адв. Й. З., насочена срещу Решение № 8070/16.03.2021г., постановено по гражданско дело № 2303/2019г. по описа на РС П..

С въззивната жалба са изведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради противоречието му с материалния закон. Навадени са и оплаквания за необоснованост на атакуваното решение със събрания пред първоинстанционния съд доказателствен материал. Поддържа се, че обжалваното решение на РС П. е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Не се оспорват с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, на които същият се е позовал за да постанови решението си- че процесния запис на заповед макар и абстрактна сделка е издаден за да обезпечи друга каузално правоотношение между страните по делото, поради което не може и не следва да бъде разглеждан изолирано от него, като първоинстанционния съд е приел че между страните са установени трайни търговски правоотношения по повод доставка на консервирана риба.

Оспорва се като неправилен с въззивната жалба извода на първоинстанционния съд- че задължението по менителничния ефект от издадения запис на заповед, е погасено чрез плащане от ответника за задължението по каузалното правоотношение, съществуващо 1 между страните. Излагат се доводи, че този извод е в противоречие с правилата на логиката и е изцяло необоснован от събраните по делото доказателства. Така сочи се с въззивната жалба- че процесния запис на заповед е издаден след издаването на фактурите, за които съдът е приел че задължението е погасено чрез плащане. Акцентира се, че през периода на 2016г. ответното дружество е продължавало да поръчва стока от ищеца и да я усвоява, като са издадени и нови 17 бр. фактури, поради което е изразено становище от дружеството жалбоподател чрез неговия пълномощни- че каузалното правоотношение между страните по делото не е приключило нито на 08.01.2016г., нито на 02.02.2016г. когато ответникът е извършил регулярни плащания.

Така поддържа се с жалбата, че изводите на първоинстанционния съд, изградени в обжалваното съдебно решение, не се подкрепят убедително от събраните по делото доказателства. Така записът на заповед, е издаден от поемателя на задължението на 21.12.2015г., за сумата от 15 000лв., докато към тази дата сумата по издадените фактури от м. ноември и м. декемри 2015г. е била 23 790лв. Възразява се с въззивната жалба, че извършените плащания на дати- 18.01.2016г. и 02.02.2016г. за погасяване на задължения във връзка с каузалните правоотношнеие между страните са в размер на 23 140лв., като в издадените платежни документи не е отбелязано длъжникът кое от предходните си задължения с настъпил падеж погасява чрез така извършените плащания, тъй като в тях не е посочен номера на фактурата по която се извършват тези плащания.

Във връзка с оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правиланаведени са доводи за това че съдът е допуснал събирането на гласни доказателства по въпроси свързани с погасяването на установени с писмен акт парични задължения, въпреки забраната на разпоредбата на чл. 164 ал.1 т. 4 от ГПК, а освен това съдът е кредитирал свидетелските показания на свидетеля К.С./зет на управителя на ответното дружество/, като се е основал на тях при изграждане на правните си изводи и при постановяването на решението, въпреки че формално е приел че същите следва да бъдат съобразявани с оглед на приложението на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, поради вероятната им заинтересованост.

С въззивната жалба се иска от състава на ОС Благоевград, на основание чл. 271 от ГПК, да отмени обжалваното съдебно решение, като постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 538 от ТЗ, във връзка с чл. 535 от същия закон, като основателен и доказан, ведно с всички произтичащи от това правни последици.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от адв. П.Х., процесуален представител на И.К. К., ЕГН **********, лично и в качеството му на представител на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна.

Поддържа се от ответника по жалбата, че решението на РС П. е правилно и законосъобразно, като същото следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

В писмения отговор се застъпва становището, че първоинстанционния съд правилно е 2 възприел фактическата обстановка и е стигнал до верни правни изводи, след като е анализирал подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства в съответствие с процесуалния закон. Излагат се доводи от процесуалния представител на въззиваемото дружество, че съдът правилно е установил, че поетото задължение въз основа на издадения запис на заповед, е обезпечение за вземането на ищеца, във връзка със сделки между страните, основани на трайните им търговски правоотношения. В този смисъл абсолютния характер на записа на заповед не само не може да се абсолютизира, но в настоящия случай процесния запис на заповед се намира във връзка с каузално правоотношение между страните. Излагат се съображения от въззиваемата страна, че ответникът пред първоинстационният съд не е оспорил наличието на каузално правоотношение между страните, но поддържа се становището че съществуващото правоотношение, което е обезпечено с издадения запис на заповед е погасено чрез плащане на паричното задължение, за което са събрани по делото пред РС П. убедителни доказателства. Жалбоподателят в качеството му на ищец пред първоинстанционния съд, е следвало да прояви процесуална активност и при условята на пълно и главно доказване да установи в процеса правнорелевантните факти на които е основал исковата си претенция.

С писмения отговор на въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция, поддържа се и възражението на наведено от ответника с отговора на ИМ пред първоинстанционния съдза нередовност на издадения запис на заповед от външна страна, поради липса на задължителен реквизит съобразно ТЗ- непосочване на мястото на издаване и мястото на плащане, поради което същият е нищожен и не е могъл да произведе менителничния си ефект. Възразява се още че записа на заповед не е предявяван на издателя, тъй като издателят лично следва да постави датата, на която му е предявен за плащане записа на заповед, по арг. на разпоредбата на чл. 538 ал.2 от ТЗ, а очевидно е от представения по делото документ, че датата 20.12.2016г. не е изписана от поемателя.

С писмения отговор на въззивната жалба поддържа се че процесния запис на заповед е изпълнявал гаранционно- обезпечителна функция по отношение на просрочени задължения на „****“ ЕООД към „****“ ЕООД, поради временни парични затруднения през 2015г., което обезпечение е издадено след възникване на задължението по каузалните правоотношения между страните, основани на трайни и продължавани във времето търговски правоотношения. В този смисъл оспорват се твърденията наведени с въззивната жалба- за прекратяване на търговските отношения между страните през м.февруари 2016г., тъй като всъщност с издаването на записа на заповед, целено е тяхното продължаване във времето, а не прекратяването им.

С писмения отговор на жалбата изразява се становище от пълномощникът на въззиваемото дружество, че по делото пред първоинстанционния съд, ответникът не само чрез възражението си е навел в процеса доводи за връзката между издадения запис назаповед, със съществуващите между страните трайни търговски правооотношения, но са събрани убедителни и безспорни доказателства, че обезпеченото задължение по просрочените фактури е изцяло погасено от дружеството ответник, като окончателното издължаване е 3 завършило към 02.02.2016г. В този смисъл поддържа се, че след като задължението по каузалното правоотношение, което е обезпечено с издадения запис на заповед е погасено чрез плащане, то следва да се приеме че дружеството ответник не дължи сумата от 15 000лв.- задължението поето с процесния запис на заповед.

С отговора на въззивната жалба се поддържа, че неоснователността на главното задължение, води до неоснователност и на претенцията за лихви за забава.

Предвид на изложеното процесуалният представител на въззиваемото дружество, моли съда да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, като остави въззивната жалба без уважение. Претендират се от ответника по жалбата и направените пред настоящата инстанция съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на първоинстанционния съд и във връзка с правилното приложение на материалния закон- за обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата допустимост и правилност, като същите са по съществото на делото и съдът ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

Писменият отговор на въззивната жалба е редовен, доколкото съдържа подробни доводи на насрещната страна срещу оплакванията на жалбоподателя с жалбата, като същият е с изискуемото се от закона съдържание, депозиран е в установения от закона срок и е депозиран от лице легитимимирано да депозира отговор по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

При устните състезания пред въззивната съдебна инстанция, пълномощникът на дружеството въззивник- адв. З., поддържа въззивната жалба, на основанията изложени в нея.

Поддържа се оплакването за неправилност на обжалваното решение, основано на доводите че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземането основано на менителничния ефект на издадена Запис назаповед от 21.12.2015г. не може да се прояви, поради пова че издадения запис на заповед обезпечава каузално правоотношение между същите страни, което е погасено поради плащане от длъжника. Претендират се и сторените разноски пред настоящата въззивна инстанция.

Адвокат П.Х., от името на доверителя си- въззиваемото дружество- „****“ ЕООД, оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение, тъй като обжалваното решение на РС П. е правилно и обосновано. Поддържа се в пледоариите пред въззивния състав на съда, че претендираното плащане на сумата по Запис на заповед от 21.12.2015г., основавано на искова претенция на настъпил след падежа менителничен ефект, е неоснователно, тъй като задължението на „****“ ЕООД към „****“ ЕООД по съществуващото между тях каузално 4 правоотношение, е погасено чрез плащане, поради което погасен е и менителничния ефект на издадената запис на заповед за неговото обезпечаване. Претендират се от въззиваемата страна разноските пред въззивната съдебна инстанция.

За да се произнесе със съдебен акт и изпълни задълженията си на въззивна инстанция, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на предявен пред РС П. иск с правно основание чл. 538 ал.1, във вр. с чл. 535 от ТЗ, както и иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, от ищеца „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.