Определение № 62 от 11.07.2025, Районен съд - Поморие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Поморие, 11.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Частно наказателно дело № 20252160200158 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.64 НПК и е образувано по искане от прокурор при РП – Бургас, ТО – Поморие, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Д. С. И., ЕГН ********** – обвиняема по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-237/2025 г., по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас.

Прокурорът в съдебно заседание подържа искането си.

Сочи, че е налице обосновано предположение, че обвиняемата е извършила престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, което се наказва с лишаване от свобода и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемата да се укрие и да извърши друго престъпление.

Защитникът на обвиняемата – адв. Ю. Н., застъпва становище, че целите на мярката за неотклонение биха били постигнати с постановяване на по-лека такава, а именно домашен арест.

Обвиняемата моли съдът да не я задържа под стража.

Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното.

Д. С. И. е привлечена в качеството на обвиняема по ДП № 320 ЗМ-237/2025 г., по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, за това че на 09.07.2025 г., на път І-9, км. 223, общ.Поморие, управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка "Фолксваген Артеон", с рег.№ ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно – 3.14 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „ Дрегер Алкотест 7510“, с № ARPM-0781, съгласно Наредба № 1/19.06.2017 г. на МВР, МПр, МЗ за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, след 1 като е била осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, а именно със споразумение № 331/11.03.2025 г., по НОХД № 10 206/2024 г., по описа на СРС, влязло в законна сила на 11.10.2025 г. – престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.

За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Съгласно чл.63, ал.1 НПК, мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че е налице реална опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление.

В случая повдигнатото на Д. С. И. обвинение е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода.

От първоначалния преглед на събраните до момента по ДП № 320 ЗМ-237/2025 г., писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите ... протокол за оглед на местопроизшествие от 09.07.2025 г. и фотоалбум към него, протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 337/10.07.2025 г., на БНТЛ – Бургас, протокол за медицинско изследване ии вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 09.07.2025 г., талон за изследване № 136688/09.07.2025 г., списък на средствата за измерване преминали последваща проверка – анализатори на алкохол в дъха рег. № 3286р-13458/14.03.2025 г. и справка за съД.ст на обвиняемата, може разумно да се предположи, че е налице състояние на подозрение за това обвиняемата да е съпричастна към инкриминираното деяние, ето защо съдът приема, че е налице обосновано предположение, че обвиняемата е извършила престъплението, за което е обвинена, същото е наказуемо с лишаване от свобода, поради което е установена по делото визираната в чл.63, ал.1 НПК, първа предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Несъмнено, престъплението по повдигнатото обвинение не е тежко такова, по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но това обстоятелство е отчетено от законодателя с определянето на максимален срок на задържането в досъдебното производство, съгласно чл.63, ал.4 от НПК.

От доказателствата по делото се установява на следващо място, че процесното деяние е извършено след като обвиняемата е осъждана за предходно престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл.66 от НК, като деянието, за което и е повдигнато настоящото обвинение, е извършено в изпитателния срок на горепосоченото осъждане, което обстоятелство води до заключение за завишена степен на обществената опасност на обвиняемата и реална такава същата да извърши друго престъпление до приключването на настоящото наказателно производство, ако не бъде задържана.

В тази връзка следва да се отбележи, че инкриминираното деяние е извършено в съвсем кратък срок след влизане в сила на съдебния акт по предходното осъждане на обвиняемата, а 2 именно по-малко от четири месеца, което обстоятелство сочи, че осъждането не е постигнало целеното от закона предупредително въздействие върху обвиняемата.

Налице е и опасност обвиняемата да се укрие, както за да отбегне наказанието, следващо й се за престъплението, за което й е повдигнато обвинение, така и да отбегне наказанието по предходното й осъждане.

Изложеното сочи наличие и на втората задължителна предпоставка за вземане на найтежката мярка за неотклонение – реална опасност обвиняемата да се укрие или извърши друго престъпление, ако не бъде задържана, като съдът не споделя становището на защитата, че обвиняемата не следва да бъде задържана, тъй като полага грижи за малолетно дете, което обстоятелство е безспорно установено по делото.

НеобхоД.стта от осъществяване на грижи за малолетно дете е обстоятелство, което би следвало да мотивира полагащият грижи родител към правомерно поведение, а не е такова, водещо до извод за липса на предпоставките по чл.63 от НПК, за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Нещо повече, законодателят е предвидил възможността под стража да бъде задържан и единствен полагащ грижи за дете родител, като в този случай и при липса на близки, които да полагат грижи, съгласно предписанието на чл.63, ал.12 от НПК, децата на задържания се настаняват незабавно чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат.

Несъмнено НПК не допуска задължително задържане под стража – т.2 на ТР на ВКС № 1/25.06.2002 г. по н. д. № 1/2002 г., но в конкретния случай съдът намира, че са налице предпоставките на чл.64 ал.4, вр.с чл.63, ал.1 НПК за вземане на такава мярка за неотклонение по отношение на обвиняемата Д. С. И., тъй като на първо място е налице изискуемото от закона подозрение относно авторството й на престъплението, очертано в предявеното й обвинение, което престъпление се наказва с лишаване от свобода и на второ място доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемата да се укрие или да извърши друго престъпление.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на Д.

С. И., ЕГН ********** – обвиняема по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-237/2025 г., по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд – Бургас в 3-дневен срок от днес, като в този случай делото ще се разгледа от въззивния съд на 18.07.2025 г., от 14.00 часа.

Определението подлежи на незабавно изпълнение.

Обвиняемата да се приведе в Ареста – Бургас /в Затвора – Бургас/.

3

Препис от определението да се изпрати незабавно на Началника на Затвора – Бургас, за сведение и изпълнение, както и на РП – Бургас, ТО – Поморие.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Поморие, 11.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Частно наказателно дело № 20252160200158 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.64 НПК и е образувано по искане от прокурор при РП – Бургас, ТО – Поморие, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Д. С. И., ЕГН ********** – обвиняема по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-237/2025 г., по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас.

Прокурорът в съдебно заседание подържа искането си.

Сочи, че е налице обосновано предположение, че обвиняемата е извършила престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, което се наказва с лишаване от свобода и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемата да се укрие и да извърши друго престъпление.

Защитникът на обвиняемата – адв. Ю. Н., застъпва становище, че целите на мярката за неотклонение биха били постигнати с постановяване на по-лека такава, а именно домашен арест.

Обвиняемата моли съдът да не я задържа под стража.

Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното.

Д. С. И. е привлечена в качеството на обвиняема по ДП № 320 ЗМ-237/2025 г., по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, за това че на 09.07.2025 г., на път І-9, км. 223, общ.Поморие, управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка "Фолксваген Артеон", с рег.№ ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно – 3.14 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „ Дрегер Алкотест 7510“, с № ARPM-0781, съгласно Наредба № 1/19.06.2017 г. на МВР, МПр, МЗ за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, след 1 като е била осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, а именно със споразумение № 331/11.03.2025 г., по НОХД № 10 206/2024 г., по описа на СРС, влязло в законна сила на 11.10.2025 г. – престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.

За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Съгласно чл.63, ал.1 НПК, мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че е налице реална опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление.

В случая повдигнатото на Д. С. И. обвинение е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода.

От първоначалния преглед на събраните до момента по ДП № 320 ЗМ-237/2025 г., писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите ... протокол за оглед на местопроизшествие от 09.07.2025 г. и фотоалбум към него, протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 337/10.07.2025 г., на БНТЛ – Бургас, протокол за медицинско изследване ии вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 09.07.2025 г., талон за изследване № 136688/09.07.2025 г., списък на средствата за измерване преминали последваща проверка – анализатори на алкохол в дъха рег. № 3286р-13458/14.03.2025 г. и справка за съД.ст на обвиняемата, може разумно да се предположи, че е налице състояние на подозрение за това обвиняемата да е съпричастна към инкриминираното деяние, ето защо съдът приема, че е налице обосновано предположение, че обвиняемата е извършила престъплението, за което е обвинена, същото е наказуемо с лишаване от свобода, поради което е установена по делото визираната в чл.63, ал.1 НПК, първа предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Несъмнено, престъплението по повдигнатото обвинение не е тежко такова, по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но това обстоятелство е отчетено от законодателя с определянето на максимален срок на задържането в досъдебното производство, съгласно чл.63, ал.4 от НПК.

Разпечатката съдържа 51 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cea22a61-46d6-46d1-acdd-9aacca538af9