Решение № 472 от 01.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500007 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 274 от 29.10.2024 г., постановено по гр.д. № 888/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин, е уважен предявеният от П. А. Г. срещу П. В. Г. главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.09.2022 г., обективиран в Нотариален акт № 125, том II, рег. № 1829, дело № 286 от 16.09.2022г. на нотариус вписан в регистъра на НК под № 238, поради накърняване на добрите нрави.

Срещу решението от ответника в първоинстанционното производство – П. В. Г., е подадена въззивна жалба, съдържаща оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По същество се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна П. А. Г., с който жалбата се оспорва.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок, поради което се явява допустима. С нея се обжалва валидно решение на първоинстанционният съд.

1

Решението е частично недопустимо по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните по договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет имота, собственост на ищеца.

Когато обаче самият ищец твърди и представя доказателства, че не е собственик на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора, / както е в случая/ предвид принципната процесуална забрана по чл.

26, ал. 2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т. е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора, и признат от закона правен интерес от това имат (чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК) единствено останалите съсобственици на имота. В случая в исковата молба липсват твърдения, че ищцата е изключителен собственик на процесния имот, същевременно от представените от същата писмени доказателства удостоверение за наследници, се установява противното.

Поради това, когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК, а следователно – и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира относно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си – ищец (в този см. Решение № 140 от 17.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4530/2019 г., решение № 205 от 5.11.13 г. по гр. дело № 1415/12 г. на Трето г. о. на ВКС и решение № 397 от 3.10.12 г. по гр. дело № 1604/11 г. на ВКС).

Образуваното исково производство и постановеното съдебно решение по така предявен частично недопустим иск за нищожност е частично недопустимо – в частта, с която искът е разгледан по същество и е уважен от съда относно идеалните части на съсобствениците на ищеца, които не са 2 предявили установителен иск.

В конкретния случай ищцата П. А. Г. е предявила главен иск за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 125, том II, рег. № 1829, дело № 286 от 16.09.2022г. на нотариус вписан в регистъра на НК под № 238, поради противоречие с добрите нрави при явна нееквивалентност на престациите.

Договорът е сключен между П. А. Г. и А. И. А. (неин съпруг, починал на 02.05.2023 г.), от една страна, и П. В. Г. като купувач, от друга.

Видно от приложено по делото удостоверение за наследници А. И. А. е починал на 02.05.2023 г., като негови наследници по закон са съпругата му П.

А. Г. и по право на заместване дъщерите на неговия брат Г. И. А. (починал на 14.09.2021 г.) – К. Г. А. и Т. Г. А..

Според разпоредбата на чл. 28 СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, а съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.

2 ЗН когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството.

От приложения по делото препис от акт за сключен граждански брак се установява, че гражданският брак между А. И. А. и П. А. Г. е сключен на 03.03.1985 г., следователно наследството е открито след навършването на десет години от сключването на брака и П. А. Г. е придобила по наследство от своя съпруг 2/3 от негова ½ ид.ч. от процесния имот (поради прекратяването на СИО със смъртта на А. И. А.) или ищцата е придобила по наследство 2/6 ид.ч. от процесния имот и е собственик на общо 5/6 (1/2+2/6) ид.ч. от процесния недвижим имот.

Поради изложените по-горе съображения и поради липса на признат от закона правен интерес разгледаният от първоинстанционния съд иск е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира относно идеалните части на останалите съсобственици – К. Г. А. и Т. Г. А., в случая по отношение на 1/6 ид.ч. от процесния имот. И тъй като съдът се е произнесъл по един частично недопустим иск решението в тази част следва да бъде обезсилено.

Решението на районния съд е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на П. А. Г., с която срещу П. В. Г. са предявени обективно съединени искове както следва:

- главен иск за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 125, том II, рег. № 1829, дело № 286 от 16.09.2022г. на нотариус вписан в регистъра на НК под № 238, поради противоречие с добрите нрави при явна нееквивалентност на престациите;

- евентуален иск по чл. 40 ЗЗД за прогласяване недействителността на посочения по-горе договор за покупко-продажба, по силата на който 3 ответникът П. В. Г., действащ в качеството си на пълномощник на продавачите – ищцата П. А. Г. и съпругът й А. И. А., е продал на себе си УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Осойца, община Горна Малина, област Софийска, с площ от 1 487 кв.м., който по регулационния и кадастрален план на селото, одобрен със Заповед №2439/1966г., представлява УПИ №V-364 от квартал 34 по регулационния план на с. Осойца, Софийска област, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, за сумата в размер на 4 000 лв;

- евентуален иск по чл. 87 ЗЗД за разваляне на посочения по-горе договор за покупко-продажба, поради неизпълнение от страна на ответника на основаното задължение по договора за заплащане на продажната цена.

С уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане. При отхвърляне на главния иск съдът пристъпва към разглеждане на евентуалния иск и дължи произнасяне по него. В случай, че заявения евентуален иск бъде отхвърлен се пристъпва към разглеждане на следващия по поредност евентуален иск.

По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави Основанието за нищожност „накърняване на добрите нрави” е от обективните основания по чл. 26 ЗЗД и съставлява порок на сделката, а не порок на волята. Добрите нрави като понятие не са легално дефинирани в закона, те са морални норми и поначало нямат правно действие. По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се приравнява по последици на нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Конкретно при възмездните сделки накърняването на добрите нрави е налице при нарушаване на изискванията за еквивалентност на престациите.

Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона ( чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави, не се ограничава само до нейното формално съдържание, а следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация.

Липсва законов критерий за преценка, кога несъответствието е „значително“, 4 респ. дали е налице „практическа липса на престация“, а и съдебната практика не фиксира конкретно съотношение между насрещните престации, което би могло да се ползва като база за сравнение.

Според съдебната практика критерий за преценка по този въпрос е не само простото съотношение между паричната равностойност на насрещните престации, но и допълнителен комплекс от фактори – в този см. Определение № 434 от 5.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 132/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 501 от 1.06.2010 г. на САС по гр. д. № 14/2010 г., ГО, 8-ми с-в.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Гена Велковска и от разпита на вещото лице пред първоинстанционния съд /стр. 153/, се установява, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба 16.09.2022г. средната продажна пазарна цена на процесния недвижим имот е в размер на 10 797 евро за постройката и 261 324 евро за дворното място или общо 272 121 евро / равняващи се на 532 200,33 лв. по курса на еврото към настоящия момент/. От това следва, че пазарната цена е хиляди пъти по-висока от уговорената в договора за полупко-продажба в размер на 4 000 лв.