Решение № 183 от 13.11.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. гр.Мадан, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100446 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. А. С. против „Креди Йес“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1886,00 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 12.08.2021г. ищецът сключил Договор за паричен заем № * с ответното дружество, по силата на който заемодателят Креди Йес ООД му предоставил заем в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 1 500,00 лева, Размер на погасителна вноска: 215,00 лева, Вид вноска: месечна, Брой вноски: 18, Обща сума за плащане: 3 870,00 лв. На основание чл. 8 от договора му била начислена неустойка за неизпълнение на задължението му в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, което отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.1 от общите условия към договора за заем.

Твърди, че не бил запознат с тези общи условия и те му били предоставяни.

Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит е нищожна. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем било да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответствало на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В процесния договор за паричен заем обаче била предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен 1 срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.

Неизпълнението на това задължение била санкционирано с неустойка в размер почти равен на размера на отпуснатата сума. Счита, че уговорката между страните за заплащане на неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и тъй като не преследва заложените й функции. Клаузата на чл.

6 от процесния договор била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като била договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК била нищожна и плащане по нея не се дължи. Процесният договор за заем попадал в обсега на ЗПК, поради което трябвало да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.

Счита, че има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба, като излага съображения в тази насока. Сочи, че доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. В изпълнение на Договор за паричен заем № * бил заплатил на ответника сумата от 3386,11 лева. Поради недействителността на договора за заем за ищеца възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която получил по него - 1 500,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 3386,11 лева до дължимата от 1 500,00 лева в размер на 1886,11 лева била платена при начална липса на основание. Поради изложеното моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че на 12.08.2021г. в гр. Смолян между страните - С. А. С., като Заемател и „Креди Йес" ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем № * с изрично и ясно посочени параметри по договора в чл. 3 от същия. Към момента на сключване на договора С. А. С. е издал в полза на „Креди Йес" ООД ценна книга и не е предоставил гарант, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем. В тази връзка, в чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното по чл. 6 обезпечение 8 тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж 6 зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно от положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя.

Неразделна част от договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му 2 съгласие с тях - чл. 12 от договора за заем. Заемателят е запознат с активния погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски, видно от положения подпис под същия и собственоръчно изписаните имена. Твърди, че Договорът за паричен заем е валидно сключен. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 т.1 от ЗПК, като сочи, че при изчисляване на ГПР не следва да се включва размерът на неустойката, която по своята същност представлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Сочи, че описаната неустойка се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване на основанието за нейното начисляване. Твърди, че в конкретния случай, неустойката не притежава правната характеристика на лихва или на лихвоносно изчислимо задължение и следователно не съществува законова забрана при забава в плащането й, върху нея да бъде начислявано парично обезщетение в размер на законната лихва. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД неустойката подлежи на намаляне от страна на съда, в случай, че същата бъде намерена от съда за прекомерно голяма. Клаузата за неустойка по чл. 8 от договора не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 5 отЗЗП, приложим към процесния договор. Посочва, че в конкретния случай не може да се обоснове противоречие с добрите нрави, предвид това че ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва за периода, който към момента на сключването е 10 пункта на годишна база. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *., с посочени в договора параметри: Размер на отпуснатия заем: 1500 лева;

Месечен лихвен процент: 3,330%; ГПР: 47,991%; Брой вноски: 18; Дата на последно плащане: 12.02.2023 г; Обща сума за плащане: 2018,29 лева. Липсва спор между страните, че заемната сума в размер на 1500 лева е усвоена от заемополучателя. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.1, т.1 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.1, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ОУ към договора за заем /общодостъпни на интернет страницата на дружеството- ответник/ в зависимост от изразеното от Заемателя в искането за заем желание, Договорът за заем следва да бъде обезпечен с Поръчител/и, отговарящ/и на посочените в т.5 условия и едно или повече от следните обезпечения: Ипотека върху недвижим имот; Особен залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо отпуснатата главница и договорената лихва; Банкова гаранция, 3 издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на Договора за заем до изтичане на 6 (шест) месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължението за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва; Ценна книга издадена в полза на Заемодателя; Поръчител/и, отговарящ/и на следните условия - едно или две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над МРЗ, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по Договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 договора обезпечение в дължи на заемодателя неустойка в размер на 1851,71 лева, с начин на разсрочено плащане описан в Погасителен план към договора за заем.

Като доказателство по делото е прието удостоверение за активен кредит изх. № 5175, издадено от КРЕДИ ЙЕС ООД, съгласно което получената сума по Договор за паричен заем № * със заемател С. А. С.ов е в размер на 1500 лева. Общата сума, подлежаща на връщане от заемателя е в размер на 1505 лева, а към момента на издаване на документа – 20.07.2022 г. заемателят е заплатил сумата от 2365 лева. Посочено е, че в случай на предсрочно погасяване заемателят дължи сумата в размер на 1021,11 лева. Представено е платежно нареждане за извършен превод на сумата от 1021,11 лева от ищеца в полза на ответника на 20.07.2022 г, с основание за плащане „плащане по дог.

№ 192447/2021.08.12., видно от което ищецът е заплатил 11 бр. вноски по договора в периода от 23.09.2021 г. до 20.07.2022 г. в общ размер на 2 365 лева, като на 20.07.2022 г. е заплатил сумата от 1021.11 лева за предсрочно погасяване на договора за кредит или общо сумата в размер на 3 386,11 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.

4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са 4 спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 79 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са релевирани основания за недействителност на оспорената договорна клауза от процесния договора за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.