Определение № 1385 от 28.05.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1510/2021
- Вид
- Определение № 1385
- Подписан
- 28.05.2021
- В сила
- 28.05.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 245, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 2, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 47 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 48 · Закон за международния търговски арбитраж
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1385 гр. София , 28.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Анелия Цанова
Христо Лазаров
Николай С. Метанов като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20211000501510 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа вр. с чл. 407 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на ”Профи кредит България” ЕООД, чрез юр. И. срещу разпореждане от 11.08.2020г., по гр.д. 6726/2015г. по описа на СГС, т.о., VI-18 състав, с което е уважена молбата на И. В. М., ЕГН ********** за издаване на обратен изпълнителен лист срещу ”Профи кредит България” ЕООД за сумата от 7 767,63 лева по изпълнително дело 20168410400195 по описа на ЧСИ Н. М., както и сумата от 50 лева - съдебни разноски.
Частният жалбоподател - ”Профи кредит България” ЕООД счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че съгласно константната практика на ВКС – определение № 289 от 13.05.2014г., по ч.гр.д. 993/2014г., когато страната била осъдена с арбитражно решение, не се допускало издаване на обратен изпълнителен лист. Счита, че първоинстанционният съд неправилно приел, че сумите, за който е издаден изпълнителен лист по решение № 233 от 26.03.2015г. по арбитражно дело № 223/2015г. били недължими, защото между страните имало валиден договор за кредит № 5000946818 и обвързвал страните по настоящото производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от насрещната страна по частната жалба. Моли обжалваното 1 разпореждане да бъде отменено. Претендира направените разноски и юр. възнаграждение.
Насрещната страна по частната жалба - И. В. М. чрез адв. К. И. е подала в срок отговор на частната жалба. Счита, че частната жалба е недопустима като подадена след преклузивния двуседмичен срок за обжалване. В условията на евентуалност счита същата за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно. Твърди, че цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС не е релевантна, като постановена преди измененията в ГПК – ДВ бр. 8/24.01.2017г. Цитира съдебна практика, в която са разгледани аналогични на процесната хипотеза – при отмяна на арбитражно решение по реда на чл. 47 ЗМТА, следвало да се издава обратен изпълнителен лист за събраните чрез принудителното изпълнение суми по нищожно арбитражно решение - определение № 441/24.11.2020 година, постановено по гр.д. № 2685/2020 година по описа на ВКС, IV гр.о. и определение № 1991/25.06.2018 година, постановено по ч.гр.д. № 3101/2018 година по описа на САС.
Претендира разноски за частното въззивно производство.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК , от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и подлежи на разглеждане по същество.
Неоснователно е твърдението на частния въззиваем, че частната жалба е подадена след законоустановения срок.
Видно от поканата за доброволно изпълнение се установява, че тя е връчена на ”Профи кредит България” ЕООД на 31.08.2020г. Частната жалба е подадена чрез куриер на 14.09.2020г., поради което е подадена в законоустановения срок по чл. 407, ал. 1, пр. последно вр. с чл. 62, ал. 2, изр. първо от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С определение /имащо характер на разпореждане за издаване на изпълнителен лист/ от 28.10.2015 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-18 състав, постановено по гр. д. № 6726/2016 година е било 2 постановено издаването на изпълнителен лист в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу М. Х. П. и И. В. М. въз основа на арбитражно решение № 223/26.03.2015 година, постановено по арб. д. № 223/2015 година на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20168410400195 по описа на ЧСИ Н. М.. Видно от издадено удостоверението на горепосочения съдебен изпълнител, се установява, че от И. В. М. била събрана сумата от 7 767.63 лева, която била наредена в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД.
С решение № 246/11.12.2018 година, постановено по т.д. № 2062/2018 година по описа на ВКС, I т.о., горепосоченото арбитражно решение било прогласено за нищожно по отношение на И. В. М.. Въз основа на това решение, СГС е издал обжалваното разпореждане за издаване на обратен изпълнителен лист за събраните суми в изпълнителното производство.
Исковото производство по чл. 48 във връзка с чл. 47 от ЗМТА е самостоятелно от производството по издаване на изпълнителен лист по чл. 51 от ЗМТА, поради което въпрос на избор на молителя е в кое от тях да поиска издаването на обратен изпълнителен лист. В процесната хипотеза, молбата за издаване на обратен изпълнителен лист е била подадена до ВКС, който съгласно чл. 245, ал. 3 ГПК е съдът постановил решението за прогласяване нищожността на арбитражното решение, който я е изпратил по компетентност на СГС.
С оглед изхода на спора „Профи Кредит България“ ЕООД ще трябва да заплати на адвокат К. И. Б. сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, което е определено от въззивния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 11 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В процесната хипотеза размерът на възнаграждението се определя от съда, поради което възражението на частния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 от ГПК е ирелевантно и не следва да се разглежда по същество.
Съгласно задължителното разрешение, дадено в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълкувателно дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.
3
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.08.2020г., постановено по гр.д.
6726/2015г. по описа на СГС, т.о., VI-18 състав, с което е уважена молбата на И. В. М., ЕГН ********** за издаване на обратен изпълнителен лист от 13.08.2020г. срещу ”Профи кредит България” ЕООД за сумата от 7 767,63 лева по изпълнително дело № 20168410400195 по описа на ЧСИ Н. М., както и сумата от 50 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА ”Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН ********** сумата от 200/двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4