Решение № 66 от 06.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Велико Търново, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20244100500966 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 127 от 30.07.2024 година по гр. д. № 811/2023 година на Районен съд – Свищов „Преспа Инвест“ ЕООД – град Свищов е осъдено да заплати на „Туньострой“ ЕООД – град Свищов сумата в размер на 20 304.90 лева, представляваща дължима сума по фактура № 0000000526 от 16.06.2023 година, фактура № 0000000529 от 03.07.2023 година и фактура № 0000000532 от 02.08.2023 година за произведен и положен бетон, както и сумата в размер на 1 101.78 лева – мораторна лихва върху сумата, считано от 17.06.2023 година до 24.11.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на делото – 24.11.2023 година до окончателното изплащане на задължението. С решението „Преспа Инвест“ ЕООД – град Свищов е осъдено да заплати на „Туньострой“ ЕООД – град Свищов и сумата в размер на 4 336.27 лева – разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е ответникът „Преспа Инвест“ ЕООД – град Свищов, който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалния представител на въззивника развива подробни съображения 1 в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, като е обосновал извода си на доказателства, които са били изцяло оспорени. Посочва, че съдът е длъжен да вземе отношение към всички надлежно въведени в спора твърдения, доводи и възражения на страните, което е гаранция за справедлив съдебен процес. Твърди, че по делото няма никакви доказателства за извършена работа или доставена стока, респективно – за доказване на посочените обстоятелства не могат да послужат представените и приети по делото фактури.

Посочва, че ищецът не е доказал самото изпълнение на услугата, респективно – не може да претендира заплащане на същата. Направено е искане обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира да бъдат присъдени направените от въззивника разноски по делото за двете инстанции.

Въззиваемият „Туньострой“ ЕООД – град Свищов заема становище, чрез процесуалния си представител, за неоснователност на въззивната жалба, респективно – за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Посочва, че жалбоподателят не е предприел никакво активно поведение в хода на първоинстанционното производство, а единствено е оспорил доказателствата, представени от ищеца.

Посочва, че процесуалният представител на ответника е признал, че процесните фактури са осчетоводени, с което е признато процесното задължение и неговото съществуване. Твърди, че в нито един момент от издаването на фактурите до 26.02.2024 година ответникът не е имал възражения и забележки относно количеството и качеството на извършената работа, отразена в последните, напротив – с подписването им от страна на управителя на ответното дружество, последният е приел извършената работа. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира да бъдат присъдени направените от въззиваемия разноски по делото за въззивното производство.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на „Преспа Инвест“ ЕООД – град Свищов, чрез адв. Н.

Шопов – САК, е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

„Туньострой“ ЕООД – град Свищов основава исковите си претенции по делото на чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 258, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните са съществували търговски взаимоотношения през 2022 година и 2023 2 година, като ищцовото дружество произвеждало по заявки на ответника и полагало бетонови разтвори, включително за обект, представляващ свинекомплекс на „Биляна“ ООД в село Българско сливово, община Свищов, местност Чилин, на който обект ответното дружество е подизпълнител. Посочва, че за 2023 година са издадени общо 8 броя фактури за доставка на бетон, като 5 от тях са заплатени своевременно по банков път, но фактури №№ 0000000526 от 16.06.2023 година, 0000000529 от 03.07.2023 година и 0000000532 от 02.08.2023 година на обща стойност 20 304.90 лева останали незаплатени. Твърди, че фактурите са предадени, приети и осчетоводени, проведени са разговори относно задълженията, но същите останали незаплатени. Направено е искане да бъде постановено решение, с което „Преспа Инвест“ ЕООД – град Свищов да бъде осъдено да заплати на „Туньострой“ ЕООД – град Свищов сумата в размер на 20 304.90 лева – главница, представляваща произведен и положен бетон по фактури №№ 0000000526 от 16.06.2023 година, 0000000529 от 03.07.2023 година и 0000000532 от 02.08.2023 година, както и сумата в размер на 1 101.78 лева – лихва за забава, считано от датата на издаване на всяка една от фактурите до 24.11.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Със становище, подадено преди първото по делото заседание в първоинстанционното производство, процесуалния представител на ответника развива съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесните фактури не са заплатени, тъй като съответните възложени услуги по произведен и положен бетон не са били предадени, респективно – възнаграждението за извършената работа възниква след приемането й. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В първото по делото заседание процесуалният представител на ответника изрично заявява, че не оспорва обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество.

В първоинстанционното производство са приложени заверени копия на Фактура № 0000000526 от 16.06.2023 година, ведно с Акт № 1 към нея за установяване извършените СМР работи; Фактура № 0000000529 от 03.07.2023 година, ведно с Работна карта № 7 и Фактура № 0000000532 от 02.08.2023 година, ведно с Работна карта № 8, както и Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, Част I /л. 42-46 от първоинстанционното дело/.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

3

Предмет на разглеждане по делото са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 258, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по посочените договори за производство и полагане на бетонови разтвори, че е изпълнил собствените си задължения по договорите, както и изпадането на ответника в забава за изплащане на дължимото възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже възраженията срещу предявените искове, включително чрез провеждането на насрещно доказване на горните обстоятелства, респективно - че ищецът е неизправна страна по договорите.

По своята правна същност така описаните в исковата молба договори за производство и полагане на бетонови разтвори представляват договори за изработка.

Макар в исковата молба да е посочено, че между страните са налице търговски взаимоотношения, в конкретния случай следва да се приеме, че заявената претенция касае три самостоятелни договора, за всеки от който е издадена самостоятелна фактура, доколкото липсват твърдения за сключен между страните договор, включително и рамков такъв – формален или неформален, който да урежда условията по него и извършването на съответните услуги. Напротив изрично посочено е, че въз основа на заявка на ответника, ищецът е извършвал съответната услуга, т.е. за всяка една доставка е налице самостоятелен договор, респективно - е налице самостоятелно вземане по всяка една от издадените фактури.

В процесния случай от анализа на събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на валидни облигационни правоотношение между страните по сключени между тях три договора за производство и полагане на бетонови разтвори. От една страна това обстоятелство не се оспорва от ответника и въззивник в настоящото производство, а от друга - това обстоятелство се установява и от приложените по делото три броя фактури, които не са оспорени от последния. Същите са подписани от представляващия дружеството и съдържат всички реквизити, от които може да се направи извод за съдържанието на правоотношението. Последователната е практиката на ВКС, че двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на конкретна сделка има значение за сключен договор, в случая за изработка.

На следващо място настоящият съдебен състав приема за доказано и обстоятелството, че ищецът по делото е изпълнил задълженията си, респективно – че ответното дружество дължи заплащане на сумите по процесните фактури.

Изпълнението на задълженията от страна на изпълнителя по правоотношенията се установява именно с издадените от него фактури, които са подписани от ответното дружество. Тъй като процесните фактури са подписани и не са оспорени в 4 производството, същите представляват частни свидетелстващи документи и се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените с подписа неизгодни факти, а именно извършената работа „Доставка бетон – С20/25 сулфатоустойчив”. Нещо повече доколкото по съществото си сключените между страните договори са такива за изработка и предвид разпоредбата на чл. 264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като той трябва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилното й изпълнение.

Съгласно ал. 3 на разпоредбата „Ако не направи такива възражения, работата се счита за приета”. В случая по делото не се твърди, а и не са ангажирани каквито и да е доказателства поръчващият да е направил възражения за неизпълнение или неправилно изпълнение на работата в период от около половин година от подписването на фактурите. Ето защо и доколкото издадените от въззиваемия фактури са подписани от ответника по делото /обстоятелство, което не се оспорва от последния/, следва да се приеме, че същият е приел извършената работа, респективно – съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД, трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния представител на ответното дружество, че доколкото последното е оспорило в първоинстанционното производство изпълнението на задълженията по договорите от страна на ищеца, то фактурите не доказват последното. Напротив, с тях ищецът доказва твърденията си, изложени в исковата молба - изпълнение на задълженията си, тъй като те се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените неизгодни за ответника по делото факти, а именно на извършената работа. На следващо място, макар че ответното дружество е оспорило факта на изпълнение, последното не е оспорило самите фактури като документи, а са оспорени единствено приложените към тях Акт № 1 и Работни карти № 7 и 8.

Възражението на въззивника, че ищцовото дружество не е доказало изпълнението на задълженията си по договорите, доколкото не е представило приемопредавателни протоколи за извършената работа, също е неоснователно. Изпълнението или неизпълнението на договорни задължения се преценява с оглед всички доказателства по делото. В случая следва да се има предвид, че страните сами определят реда и начина си на защита в производството. С приложените по делото фактури, ищецът доказва твърденията си, изложени в исковата молба - изпълнение на задълженията си, доколкото те се ползват с посочената по-горе доказателствена сила, а именно на извършената работа. Дали същият разполага и с други доказателства, в случая по делото е ирелевантно, доколкото съдът приема, че с представените по делото доказателства се установяват фактите и обстоятелствата, които се твърдят в исковата молба, в какъвто смисъл са и подробните мотиви на първоинстанционния съд. Ето защо доколкото с подписването на издадените фактурите ответникът по делото е приел извършената работа, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е 5 доказал твърденията си за изпълнение на договорните си задължения. В тази насока е и константната практика на съдилищата, като в Решение № 158 от 07.11.2013 година по т.д. № 1128/2012 година на I т.о. на ВКС и цитираните в него други актове изрично се приема, че двустранно подписаната фактура, освен че има доказателствено значение за сключен договор за изработка, може да бъде ценена и като доказателство за извършените работи, независимо от липсата на приемо-предавателен протокол. В случая по делото приложените по делото и неоспорени фактури са подписани от ответното дружество и са осчетоводени в счетоводството на последното.