Решение № 203 от 01.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Варна , 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов при участието на секретаря Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20203100503522 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК 202745272, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от П.Н.К., против Решение №2305 от 12.06.2020г., поправено с Решение №260606 от 07.10.2020г., двете постановени по гр.д.№361/2020г. на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя, против К. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес:

****, иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 430лв., представляваща цена по договор за цесия от 14.01.2015г., сключен между цедента “КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на упълномощителя “КНМ Груп“ ЕООД от пълномощника К. Д. Т..

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно, като се поддържат доводите за основателност на претенцията изложени исковата молба и допълнителното становище на страната. Оспорват се изводите на районният съд, че липсват данни ответникът лично да е получил цесионната цена и че след като процесната 1 сума не се намира в държане на ответника, то той няма какво да предаде на доверителя си. В тази връзка се сочи, че парите са родово определена вещ, а родът не погива, поради което за ответника всякога е налице задължение и възможност да предаде същото количество парични средства на упълномощителя си, дори да не разполага с конкретно получената по договора за цесия сума по своя вина. Оспорват се и изводите на първоинстанционният съд за валидност на анекса изменящ процесите договори за цесия и че не е установен съставът на чл.40 от ЗЗД по отношение на процесното тристранно споразумение, тъй като не е налице увреждане на упълномощителя, като се поддържа се, че тези изводи не почиват на закона и нормалната икономическа логика. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да се с което да се уважи предявеният иск, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и приложимите правни норми.

Оспорват се доводите на въззивника недействителност на процесния анекс, както и за доказаност на елементите от фактическият състав на чл.40 от ЗЗД, като се поддържа обратното становище, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. На следващо място се поддържа, че претенцията е неоснователна и поради недоказаност на основанието на вземането с оглед липсата на индивидуализация на договора за поръчка. В условията на евентуалност, в случай, че съдът достигне до извод за основателност на главният иск, се поддържа възражение за прихващане. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивника не изпраща представител и не взема становище.

Въззиваемият, чрез пълномощникът си, оспорва жалбата и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане 2 на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 430лв., представляваща цена по договор за цесия от 14.01.2015г., сключен между цедента “КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на упълномощителя “КНМ Груп“ ЕООД от пълномощника К. Д. Т..

В исковата молба се твърди, че на 01.08.2014г. “КНМ Груп“ ЕООД, в качеството на ищец е предявило иск за осъждане на “Енерго-Про Продажби“ АД, да заплати сумата от 757.86лв., представляваща платена без основание стойност по корекция на сметка, за периода от 07.05.2010г. до 02.11.2010г., за което е било образувано гр.д.№10010/2014г. на РС Варна. Сочи се, че с Решение №232/14.01.2015г. по гр.д №10010/2014г. на РС Варна горепосочената претенция била уважена, съответно в полза на “КНМ Груп“ ЕООД са присъдени и сторените в производството съдебни разноски в размер на 450лв. Твърди се, че на същата дата, на която е постановен съдебния акт, “КНМ Груп“ ЕООД в качеството на цедент, действащ чрез пълномощникът си К.Т., е прехвърлило вземането си за разноски за цена от 430лв. на цесионера “Интейк“ ЕООД. Твърди се, че съгласно т.3 от договора за цесия “Интейк“ ЕООД е заплатило уговорената продажна цена от 430лв., изцяло в брой на ответникът в качеството му на пълномощник на ищецът, като в договора изрично е посочено, че той служи и за разписка за извършено плащане. Твърди се, че до настоящия момент довереникът- ответника не е отчел така получената от него сума в касата на ищеца.

С постъпилият отговор на исковата молба се поддържа, че иска е неоснователен, като на първо място се оспорва съществуването на договор за поръчка с посочените от ищеца права и задължения на страните. На следващо място се поддържа, че иска е неоснователен защото според записаното в договора сумата е платена на цедента, а не на пълномощника. Твърди се, че по силата на допълнително споразумение от 23.10.2014г. към договор за цесия от същата дата, процесната сума е върната обратно на “Интейк“ ЕООД.

Твърди се, че тъй като на пълномощника, е предоставена власт да се разпорежда с вземанията на упълномощителя, при условия каквито намери за 3 добре, включително да сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания, то първия разполага и с представителна власт да изменя сключени договори за цесия. Сочи се, че “КНМ Груп“ ЕООД е имало задължение да прехвърли на “Интейк“ ЕООД вземането си за платените от последното дружество разноски по гр.д.№10010/2014г. на РС Варна, в това число и разноските за юрисконсултско възнаграждение за първа и втора инстанции, след установяването им по размер с последваща цесия. Твърди се още, че страните са се съгласили цената на цесията да бъде заплатена директно от “Интейк“ ЕООД на Й.П.Д., като се изменя цената на сключения договор, която следва да бъде 430лв., дължима в полза на Д. съгласно подписано Тристранно споразумение от 23.10.2014г. в срок от шест месеца, считано от датата на влизане на сила на осъдително решение по Решение по гр.д.

№10010/2014г. на Районен съд Варна. Оспорва се съществуването на договор за поръчка между страните по делото, с оглед липсата на представителна власт на действалото от името на “КНМ Груп“ ЕООД лице Д.Т.А., което е подписало горепосочените договори за прехвърляне на вземане на потребителите на ел.енергия към доставчика на такава.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на 4 въззивника, съставляват оспорване на изводите на районния съд за отсъствие на предпоставките за уважаване на иска, съответно правилността на преценката доказателствената съвкупност по делото. Посочените оспорвания не съставлява новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Установява се от приетият по делото заверен препис от Договор за прехвърляне на вземане от 30.04.2014г. сключен между “КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез своя пълномощник К.Т. и Й.П.Д., че ищецът е придобил вземане от “Енерго-Про Продажби“ АД в размер от 757.86лв., представляваща платена без основание стойност на ел.енергия.

С Пълномощно от 04.07.2014г., препис от което е приет по делото, “КНМ Груп“ ЕООД, е упълномощило К.Т., да представлява дружеството пред изброените в пълномощното дружества и пред ТР. Налице е и упълномощаване на същия да се разпорежда с вземанията на дружеството при условия, които намери за добре, както и да извършва всякакви правни и фактически действия на управление и разпореждане с вземанията.

Видно е от представеният препис Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., че “КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си К.Т. е прехвърлило на “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Т.А., вземането си от “Енерго-Про Продажби“ АД, предмет на гореописания договор за цесия. В текста на договора от 23.10.2014г. се съдържа изрично отразяване, че цената за придобиване на вземането, е платена при подписването му.

От представеният препис тристранно Споразумение от 23.10.2014г. към договора за прехвърляне на вземания от същата дата, което споразумение е сключено между “КНМ Груп“ ЕООД, представлявано от пълномощникът си К.Т., “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителят Т.Н. Д.а и Й.П.Д., чрез пълномощникът си К.Т. е видно, че страните по споразумението са приели, че цената за прехвърляне на вземанията, предмет на договора за цесия от 23.10.2014г. за дължимата сума от “Енерго-Про Продажби“ АД, на стойност 757.86лв., не е заплатена, тъй като не е настъпил падежът на задължението за плащане. В споразуменията е посочено, че към датата на споразумението “КНМ Груп“ ЕООД, е в невъзможност да заплати посочената цена, както и да 5 води искове, против главния длъжник “Енерго-Про Продажби“ АД, поради което са приели “Интейк“ ЕООД да замени “КНМ Груп“ ЕООД, като длъжник към физическите лица и да им заплати цената за първоначално прехвърленото вземане. В замяна “КНМ Груп“ ЕООД се задължава да прехвърли в полза на “Интейк“ ЕООД безвъзмездно вземането, получено по договора за цесия с физическото лице. В споразумението е отразено, че “Интейк“ ЕООД ще поеме за своя сметка разходите по защитата на ищеца “КНМ Груп“ ЕООД по висящото исково производство срещу доставчика на ел.енергия, включително като приеме на трудови договори юрисконсултите му и осигури необходимите разноски за събиране на доказателства. От своя страна досегашният цесионер“КНМ Груп“ ЕООД се съгласил с новите условия на цесията, като приел да продължи да води процеса за вече прехвърлената главница, както и допълнително да прехвърли на новия цесионер срещу цена от 5лв. и вземането си за съдебните разноски, както тези които вече са били направени така и тези, които ще бъдат извършени от негово име със средствата на новия приобретател, след като тези разходи бъдат установени при приключване на делото в двете инстанции. Отразено е още в споразумението, че при сключване на договора за прехвърляне на вземания от 23.10.2014г., представителят на “КНМ Груп“ ЕООД-Д.Т.А., е действала без представителна власт. Отразено е още в споразуменията, че К.Т., в качеството си на пълномощник на “КНМ Груп“ ЕООД връща /предава/ на “Интейк“ ЕООД, получената при сключване на договора за цесия от 23.10.2014г. сума от 707.86лв.

По делото не е налице спор, че с окончателно решение постановено по в.гр.д.№921/2015г. на ОС Варна, че съдът е потвърдил Решение №232/14.01.2015г. постановено по гр.д.№10010/2014г. на РС Варна, с което ”Енерго-Про Продажби” АД е осъдено да заплати на ищеца в настоящото производство сумата предмет на договора за цесия от 30.04.2014г. и сумата от 450лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.