Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261351 от 23.11.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4670/2020
Вид
Решение № 261351
Подписан
23.11.2020
В сила
24.03.2021
Състав
ТАТЯНА АНДОНОВА ЛЕФТЕРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.403, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 451 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.452, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е

Н И Е

№261351/23.11.2020г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Т. Л.

Секретар:

Д. Д. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №4670 по описа на Варненския районен съд за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „П.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Л.“, ул. „Т.“, срещу бл. 817, с която против „И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, вътрешен двор, партерен етаж, е предявен иск с правно основание чл.403, ал.1 ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 78,79 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие на отменено обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ на вземане в размер на 5561,64 лева, за периода от 29.10.2019 г. до 18.12.2019 г.

Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

С определение № 13906/24.10.2019 г. по ч.гр.д. № 17395/2019 г. по описа на ВРС, в полза на ответника е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който молителят е заявил, че възнамерява да предяви против ищеца в настоящото производство, чрез налагане на обезпечителна мярка – запор на вземане на „П.М.“ ЕООД, от „Енерго-Про Продажби“ АД, в размер на 5561,54 лева по изп. дело № 20197180400635 на ЧСИ С.К.-Д.– рег. №718 КЧСИ.

Обезпечителната заповед е издадена след внасяне на гаранция в размер на 556,16 лева. Въз основа последната е образувано изп. дело № 201989504002526 на ЧСИ Л.С.– рег. № 895 ЧКСИ.

По частна жалба на ищеца е образувано в.ч.т.д. №1931/2019 г. по описа на ВОС, като с определение №4470/18.12.2019 г., въззивният съд е отменил определение № 13906/24.10.2019 г. по ч.гр.д. № 17395/2019 г. на ВРС.

Твърди се, че сумата, предмет на запора, в размер на 5561,64 лева е била налична по сметка на ЧСИ № 718 КЧСИ, като само поради наложения запор, ищецът не е имал възможност да я събере.

Претендира обезщетение за реално претърпените от него вреди, с твърдение, че ответникът следва да понесе риска от незаконосъобразните си действия, както и да понесе обективната и безвиновна отговорност по чл.403, ал.1 ГПК. Сочи, че размерът на вредите следва нормативната уредба за забава на парично вземане и се равнява на законната лихва, като периодът, за който претендира обезщетение е от 29.10.2019 г. - датата, на съобщаване на процесното запорно съобщение до 18.12.2019 г. - датата на отмяна на допуснатото обезпечение.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва твърдението, че в негова полза е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху вземане, както и че определението за допускане на обезпечение е отменено от Окръжен съд – Варна. Оспорва да е носител на това вземане. Сочи, че с договор за цесия от 23.10.2014 г., „КНМ Груп“ ЕООД го е прехвърлил в полза на ищеца.

Оспорва ищецът да е претърпял каквито и да е вреди от допуснатото обезпечение.

Намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК, доколкото и трите уредени в този текст основания касаят решаването на материалноправния спор между страните по същество. Извън хипотезите на чл.403, ал.1 ГПК, увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди, само при злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство.

Оспорва, в процесния случай, да е налице злоупотреба с права. Сочи, че към настоящия момент между страните е налице висящо гр. д. № 18318/2019 г. по описа на ВРС, с предмет искът, за който е допуснато отмененото вече обезпечение.

Оспорва вината на ответното дружество да е безвиновна и обективна. Оспорва да са представени доказателства за реално претърпяна вреда от страна на ищеца, в т.ч. и за претендирания размер. Сочи, че не е ясно и как е определен периодът на претенцията. Настоява за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: по искане на ответника е образувано ч.гр.д. № 17395/2019 г. по описа на ВРС и е допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на запор върху вземане на „П.М.“ ЕООД, от „Енерго-Про Продажби“ АД, в размер на 5561,54 лева по изп. дело № 20197180400635 на ЧСИ С.К.-Д.– рег. №718 КЧСИ, което обезпечение е отменено с влязло в сила на 18.12.2019 г. определение.

Видно от съобщение изх. №19563/28.10.2019 г. на ЧСИ Л.С.– рег. №895 КЧСИ до „П.М.“ ЕООД, по изп. дело № 20198950402526, образувано въз основа обезпечителна заповед, издадена на 25.10.2019 г. от ВРС по ч.гр.д. № 17395/2019 г. по описа на съда е наложена обезпечителна мярка върху вземане на ищеца към „Енерго Про Продажби“ АД по изп. дело № 20197180400635 на ЧСИ С.К.-Д.– рег.

№718 КЧСИ, в размер на 5561,64 лева. На ищеца е указано, че на основание чл.

451, чл.452, ал.1 ГПК, от момента на получаване на съобщението, същият няма право да се разпорежда с запорираното вземане.

От представено удостоверение изх. №9452/12.05.2020 г. по изп. дело № 20197180400635 на ЧСИ С.К.-Д.– рег. №718 КЧСИ, с взискател „П.М.“ ЕООД и длъжник „Енерго-Про Продажби“ АД, се установява, че на 23.10.2019 г. по делото е постъпила сумата от 9956,63 лева, внесена от „Експресбанк“ АД, в качеството на трето задължено лице. Видно от същия документ, на 28.10.2019 г. по изпълнителното дело е постъпило запорно съобщение вх. №14795/28.10.2019 г. на ЧСИ Людмил Станев, с което се забранява предаването на сумите до размера от 5561,64 лева. Запорът върху вземането е вдигнат със съобщение №1275/17.01.2020 г. на ЧСИ Л.С.изп. дело № 20198950402526 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено увреждане. Искът намира правно основание в разпоредбите на на чл.403 ГПК и чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал.1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Фактическият състав на отговорността по чл.403, ал.1