Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23553 от 29.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1029/2026
Вид
Определение № 23553
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23553 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110101029 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 8317,19 евро за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в противозаконно отнемане на застрахования при ответника лек автомобил на ищеца - марка „БМВ“, модел „640И“, р е г. № СВ8480РЕ, рама № WBA5D0C54GG432773, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -15.01.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил договор за застраховка „Каско стандарт“ със ЗАЕД „........ ЕАД за личния си автомобил марка „БМВ“, модел „640И“, рег. № СВ8480РЕ, рама № WBA5D0C54GG432773, със срок на покритието 26.08.2024 г. – 25.08.2025 г., обективиран в застрахователна полица № 4704240500003419/26.08.2024 г.

Сочи, че е уговорена застрахователна сума, определена от самия застраховател, в размер на 65 000 лв., при заплатена от ищеца застрахователна премия 3162,52 лв. Сочи, че на 03.06.2025 г. е установил, че описаното МПС, което се е намирало в гр. София, ж.к. „Света Троица“, зад блок 347, е било противозаконно отнето, като за извършеното престъпление по чл. 346, ал. 1 НК е било образувано ДП № 10330/2025 г. по описа на 03 РПУ СДВР и пр. пр. № 23224/2025 г. по описа на СРП. От извършените действия по разследване се е установило, че на 31.05.2025 г., около 23:20 часа, неизвестно лице, по неустановен начин е достъпило купето на автомобила и е привело същия в движение, след което автомобилът е потеглил в неустановена посока. Ищецът незабавно е уведомил органите на МВР, както и застрахователя. Сочи, че с постановление на прокурор при СРП досъдебното производство е било спряно, тъй като извършителят на деянието е останал неразкрит, както и че от органите на МВР е издадено удостоверение от 09.06.2025 г., в което са описани фактите, касаещи извършеното 1 посегателство върху автомобила. Във връзка с предявената от ищеца претенция застрахователят, с отговор от 30.10.2025 г., е приел, че действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие, определена на база пазарни аналози, е 48 733 лв. (24 916,79 евро), която сума е била изплатена по банкова сметка на ищеца. При тези данни се счита, че изплатеното обезщетение е в понисък размер от действително полагащия се. Излагат се съображения, че преди сключване на застрахователния договор служител на ответника е направил оценка на автомобила, приемайки че пазарната му стойност възлиза на 65 000 лв.(33 233,98 евро), като при огледа и заснемането на автомобила не са направени никакви забележки, въз основа на които да се намали стойността му. Счита се, че при настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, застрахователят е следвало да изплати застрахователната сума в пълен размер. Поради това ищецът е депозирал възражение пред застрахователя, който в отговор се позовал на общите условия към застрахователния договор, считайки, че застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие. Ищецът счита определеното застрахователно обезщетение за занижено, тъй като към момента на противозаконното отнемане на автомобила не е имало промяна в техническото му състояние спрямо момента на огледа му. Дори да е имало някакви щети/неизправности, то ищецът е следвало да се възползва именно от сключената застраховка, за да ги покрие. Неясно било по какъв критерий застрахователят е решил, че в рамките на по-малко от година пазарната стойност на автомобила драстично е намаляла. В тази връзка представя обява от сайта mobile.bg, според която стойността на автомобил от същата марка, модел и година на производство е над 63 000 лв. към датата на исковата молба. Сочи, че действителните вреди в случая възлизат на сумата от 65 000 лв. (33 233,98 евро), поради което моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата, представляваща разликата над изплатената сума до този размер, а именно - 8317,19 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника ЗАЕД „........ ЕАД, с който оспорва предявения иск по основание и по размер. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за застраховка „Каско“ със срок на действие от 26.08.2024 г. до 25.08.2025 г. за марка „БМВ“, модел „640И“, рег. № СВ8480РЕ, както и че на 03.06.2025 г. пред него е била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с противозаконно отнемане на застрахованото МПС, както и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 48 733 лв.

(24 916,79 евро). Поддържа, че изплатеното от него застрахователно обезщетение кореспондира на действително претърпените вреди към датата на настъпване на застрахователното събитие, тъй като при разглеждане на образуваната преписка по щета е установено, че действителната стойност на вещта, в частност на наличните към 2 датата на настъпване на събитието пазарни аналози, възлиза на 48 733 лв., поради което е изплатено обезщетение именно в този размер. Счита, че размерът на дължимото обезщетение е определен в съответствие с изискванията на чл. 386, ал. 2 и чл. 400 КЗ. Счита, че обстоятелството, че застрахователната сума е по-висока като размер от сумата, която е изплатена като застрахователно обезщетение, не води до пораждане на задължение за изплащане на тази сума в пълен размер, ако същата надхвърля размера на действителните вреди. Оспорва се сочената от ищеца сума, тъй като се касае за произволна стойност, отнасяща се за офертна стойност към момента, която отразява най-високата цена в интернет. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключването на договор за имуществена застраховка с предмет процесния автомобил, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размера на вредите.

В тежест на ответника е докаже наведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства или погасяването на претендираното вземане.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: за процесния лек автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Каско Стандарт“, клауза „Пълно Каско“, с допълнителни покрития „Доверен сервиз“, с ЗАЕД „........ ЕАД, за което е била подписана застрахователна полица № 4704240500003419/26.08.2024 г., със срок на покритие от 26.08.2024 г. до 25.08.2025 г.; че на 31.05.2025 г., около 23:20 часа, неизвестно лице, по неустановен начин е достъпило купето на автомобила и е привело същия в движение, след което автомобилът е потеглил в неустановена посока; че във връзка с реализираното на 31.05.2025 г. застрахователно събитие ответникът извънсъдебно е заплатил на ищеца сумата от 48 733 лв. (24 916,79 евро).

По доказателствата:

Страните са представили писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като тяхната относимост и доказателствена стойност подлежи на изследване по същество на спора.

Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-автотехническата и оценителна експертиза, която да отговори на първия поставен в исковата молба въпрос и поставения от ответника в отговора на исковата молба въпрос.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, 3 че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 08.10.2026 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ОБЯВЯВА на страните проекта на доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническата и оценителна експертиза, която да отговори на първия поставен в исковата молба въпрос и поставения от ответника в отговора на исковата молба въпрос.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. И. В. Н., тел. *******.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в общ размер на 220 евро – 110 евро, вносими от ищеца, и 110 евро, вносими от ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се 4 връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.