Определение № 19296 от 09.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19296 гр. София, 09.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510651 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №251658/21.07.2025г., подадена от М. С. М. против определение №22817/23.05.2025г. по гр.д. №56728/2023г. на 48 състав, СРС, с което е оставено без уважение възражение на ответника М. М. за неподсъдност, направено с отговора на исковата молба, а именно, че делото е подсъдно на административния, а не на гражданския съд.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Казичане“ и е подал иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу инспектор „режимна дейност“, който в качеството си на представител на началника на Затвора – София по ЧНД № 3269/2023 г. на СГС е представил справка с рег. № 148/04.07.2023 г., съдържаща неверни данни относно намалението на наказанието с работа. Ищецът твърди, че в справката неправилно е отразено, че намалението е 4 месеца и 23 дни и остатъкът от наказанието е 4 години, 4 месеца и 19 дни, вместо реалните 11 месеца и 21 дни с остатък 3 години, 8 месеца и 16 дни, като поради това съдът е отказал условно предсрочно освобождаване. Поради това той сочи, че ответникът умишлено и извън служебните си задължения, макар използвайки служебното си положение, е причинил значителни вредни последици, изразяващи се в физическо и психическо страдание, напрегнатост, чувство за малоценност, накърняване на достойнството и влошаване на отношенията със семейството. Претендира обезщетение от 10 000 лв. за периода от 04.07.2023 г. до 16.10.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и разноски. В отговора си ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска, като поддържа, че е действал като процесуален представител на ГДИН, а не като частен субект, поради което компетентен бил административният съд и надлежен ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Той оспорва и противоправността на деянието, като твърди, че справката не е единствен мотив за отказа на условно 1 освобождаване и че преживяванията на ищеца не надхвърлят неизбежните страдания, присъщи на лишаването от свобода. Първоинстанционният съд е приел по възражението за неподведомственост, че макар органите по изпълнение на наказанията да осъществяват административна дейност и по принцип вредите от нея да се търсят по реда на ЗОДОВ, в случая се претендира умишлено причиняване на вреди от конкретно длъжностно лице, поради което отношенията следва да се разглеждат по реда на чл. 45 ЗЗД, а компетентен да се произнесе е Софийският районен съд. Възражението на ответника за неподсъдност на делото на гражданския съд е оставено без уважение.

В частната жалба жалбоподателят сочи, че в случаите, когато дейността се осъществява от административни органи, разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК установява подведомственост на административните съдилища, като делата за обезщетение за вреди от такива органи следва да се разглеждат по административен ред, а не по общия исков ред.

Жалбоподателят твърди, че съгласно тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС и ВАС компетентен е административният съд по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на затворническата администрация при изпълнение на наказания или при задържане под стража. Той сочи още, че след изменението на ЗИНЗС с ДВ, бр. 13/2017 г., разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, като съгласно чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС исковете се разглеждат по реда на глава единадесета АПК. Жалбоподателят твърди, че като служител на затвора София към ГДИН и предвид чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС компетентен да разгледа делото е Административен съд – София-град, а надлежен ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която по силата на чл. 12 ЗИНЗС осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид представените доказателства и доводите на страната, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес, поради което е допустима.

По същество съдът намира следното:

С исковата молба ищецът е изложил твърдения, че ответникът при изпълнение на служебните си задължения да издаде справка за остатъка от търпяното наказание, но действайки извън правомощията си, умишлено е увредил ищеца, като е издал справката с невярно съдържание. С уточняваща молба от 08.07.2025г. ищецът е посочил, че предявява иска срещу ответника в лично качество, като частноправен субект, а не като длъжностно лице, доколкото деликтът е извършен чрез използване на служебно положение, но извън пределите на предоставените му правомощия. Излага изрични твърдения, че деянието е умишлено.

Спорът за подсъдността следва да се разреши чрез изясняване на правната природа на твърдяното увреждане, като от изложението в исковата и уточняваща молба следва, че 2 претенцията е насочена срещу конкретно длъжностно лице – инспектор „режимна дейност“, на което се вменява съзнателно изготвяне на невярна справка за намаляване на наказанието с труд, довела до отказ на условно предсрочно освобождаване и причинила неимуществени вреди на ищеца. Така посоченото фактическо основание очертава поведение, квалифицирано като умишлено и излизaщо извън пределите на служебната функция, а не като неправомерно изпълнение на административна дейност.

Съдът намира, че когато вредите произтичат от незаконни актове, действия или бездействия на затворническата администрация при или по повод изпълнение на възложените публичноправни функции, отговорността е на държавата по специалния ред на административното правораздаване. Когато обаче се твърди умишлено увреждане, извършено извън границите на служебната дейност или съставляващо престъпление, ангажира се личната деликтна отговорност на длъжностното лице по общия гражданскоправен ред. Този разграничителен критерий следва пряко от разпоредбата на чл.

216, ал. 3 ЗМВР, която установява лична имуществена отговорност на държавния служител към увредения при умишлено причиняване на вреди, при престъпление или когато деянието не е извършено при или по повод изпълнение на служебните задължения. Нормата намира съответно приложение и за служителите от системата по изпълнение на наказанията, доколкото правният режим на държавната служба при тях е изрично отнесен към уредбата на ЗМВР. В същия смисъл е и последователната практика на върховната инстанция, която обвързва подсъдността на спора не с признака „служител на администрацията“, а с функционалния критерий за връзката между деянието и служебната дейност и за наличието на вина във формата на умисъл.

В производството по преценка на подсъдността съдът е длъжен да изхожда от описаните в исковата молба правопораждащи факти, а не от дадената от страните правна квалификация.

Твърдението, че ответникът, макар използвайки служебното си качество, е съставил съзнателно невярна справка с цел да увреди ищеца, представлява релевиране на умишлено деликтно поведение извън рамките на правомерното упражняване на публични правомощия.

При така заявените факти спорът е подсъден на общите граждански съдилища и се разглежда по реда на чл. 45 и сл. ЗЗД срещу физическото лице – делинквент.

Обстоятелството, че процесната справка е използвана в съдебно производство по условно предсрочно освобождаване, не променя характера на въведеното основание на отговорността, като въпросите за противоправност, причинна връзка и обем на вредите са по съществото на спора.

Доводът на жалбоподателя за изключителна компетентност на административния съд поради обстоятелството, че е служител в ГДИН и предвид общия режим на отговорност на държавата за вреди от административна дейност е неоснователен, тъй като абсолютизира публичноправния елемент и игнорира нормативното разграничение между служебно обусловено неправомерно действие и умишлено увреждане извън служебната сфера.

Специалният административноправен ред не дерогира общия деликтен ред, когато самите твърдения по иска изключват предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на 3 държавата и насочват към лична отговорност на длъжностното лице по силата на гражданския закон.

С оглед съвпадането на решаващите изводи на двете инстанции, обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а частната жалба следва да се остави без уважение.

Воден от изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №251658/21.07.2025г., подадена от М. С. М., против определение №22817/23.05.2025г. по гр.д. №56728/2023г. на 48 състав, СРС.

Определението не подлежи на обжалване – съгласно т.9, б.в. на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4