Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21291 от 24.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28853/2023
Вид
Решение № 21291
Подписан
24.11.2024
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 21291 гр. София, 24.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110128853 по описа за 2023 година

„Е“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез упълномощен представител – адв. Г. Х. е предявило срещу П. К. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... установителни искове по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, за следното:

Иска се съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 39140/2021г. по описа на СРС, 30-ти състав, а именно: 5357,75 лева главница - представляваща част от сбора на непогасени вноски за периода от 01.06.2020г. до 01.05.2021г., ведно със законна лихва върху нея, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.07.2021г. до окончателното й погасяване; 3782,77 лева - редовна /възнаградителна/ лихва върху главницата - представляваща част от сбора на непогасени вноски за лихвата за периода от 01.06.2020г. до 01.05.2021г., включително. Иска се присъждане на сторените в заповедното и настоящото производство разноски.

Ответникът е получил исковата молба и е оспорил исковете като неоснователни.

Ищецът твърди, че вземането е възникнало на основание договор за потребителски паричен кредит № ... от 12.12.2019г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД, Т Н С. кредитополучател и П. К. С. - поръчител. Съгласно графа „Характеристики и условия на потребителския паричен кредит“ от договора, банката е одобрила и предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 40 000 лева, кредитирайки разплащателна сметка с IBAN: ...., с титуляр кредитополучателят- Т Н С.. Уговорен бил начина на погасяване на кредита - по банков път, чрез 72 броя равни месечни вноски, всяка в размер 1 на 784,64 лева. Първата вноска е била дължима на 01.01.2020г., а последната на 01.12.2025г.

Уговорена и одобрена е била застрахователна премия в размер на 1650,96 лева и такса в размер на 800 лева. Общият размер на реално дължимата от кредитополучателя сума, без включена възнаградителна лихва е била 42 450,96 лева. Целта на отпуснатия кредит била погасяване на предходно задължение на Т С. към „ICARD“. Твърди се, че с предоставянето на разрешения кредит, чрез захранване на разплащателна сметка с IBAN: ...., кредитора „У.К.Ф.“ ЕАД е изпълнил задължението си по договора. Отпуснатият кредит от 40 00 лева е усвоен изцяло на 20.12.2019г., за целите на кредита - погасяване на предходно задължение на кредитополучателя към „ICARD“ в размер на 39 116 лева., видно от платежно нареждане № ... от 20.12.2019г. от кредитната сметка на Т С. към сметка .... при „Б“ АД. Останалата част от сумата на кредита, а именно 884 лева, се твърди, че е преведена по сметка на кредитополучателя при „У“ АД, видно от платежно нареждане № ... от 20.12.2019г. Сочи се от ищецът, че съгласно уговореното, дължимата по кредита лихва е в размер на 10,33%, формирана от надбавка в размер на 10,25% плюс референтен лихвен процент в размер на 0,08%, а договорът е подписан при годишен процент на разходите в размер на 12,89%.

Налице е погасителен план, неразделна част от договора. Ищецът излага твърдения, че с подписване на клаузите на договора и общите условия /ОУ/ към него поръчителя П. К. С. е приела и се е задължила да отговаря за изпълнение на задълженията на кредитополучателя Т С., съгласно чл. 138 и следващи от ЗЗД и при условията на договора. Позовава се на справка по чл. 366 от ГПК с изх. № 5309/18.05.2023г., представляваща директна извадка от счетоводната система на „У.К.Ф.“ ЕАД за това, че кредитополучателят и поръчителят са извършили 7 броя плащания за погасяване на част от дълга, внесени за периода от 14.01.2020г. до 14.07.20202г. като общо погасената сума възлиза на 4779,70 лева. След датата на цесията плащания не са правени.

На 17.02.2021г. по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания „У.К.Ф.“ ЕАД е прехвърлило на „Е“ ЕООД портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към договора за цесия, както и вземането си към Т Н С.. Твърди се, че прехвърленото вземане към ответника е подробно описано на страница № 24 под № 321 в приложение № 1, с посочени номер и дата на сключване на договора за кредит, имена, ЕГН на длъжника и дължима сума. Длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД с уведомлението, приложено към настоящата искова молба. Ищецът твърди, че вземането е станало изискуемо. Със заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано в СРС на 02.07.2021г. „Е“ ЕООД е претендирал вземане в общ размер на 9140,52 лева, от което: 5357,75 лв. за главница и 3782,77 лв. за редовна /възнаградителна/ лихва. Тези суми представляват сбор от падежиралите и непогасени вноски по главницата и лихвата, към датата на подаване на заявлението - 06.07.2022г. и следователно изискуемостта им е обективен факт, настъпил преди датата на образуване на заповедното производство.

Ответницата оспорва предявените искове като недопустими, алтернативно неоснователни.

Счита, че представеният по делото договор за потребителски паричен кредит № ... не е подписан нито от кредитополучателя Т Н С., нито от ответницата, с оглед на което не ги 2 обвързва. Счита, че дори и подписан, той би бил недействителен като нарушаващ добрите нрави, поради наличието на редица неравноправни клаузи. Твърди, че ищецът не е представил доказателства, че заемната сума е предоставена на Т Н С. от „У.К.Ф." ЕАД, като от предоставените преводни нареждания не може да се направи извод, че заемодателят е изпълнил задълженията си по договора. Сочи, че ответницата не е уведомена за извършената цесия, нито от предишния, нито от новия кредитор, че по делото не са представени доказателства за писменото й или каквото и да е друго уведомяване за извършеното прехвърляне, като приложените документи не удостоверяват, че П. К. С. е получила уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Също така от представените доказателства, не може да се установи със сигурност, че със сключения между ищеца и „У.К.Ф.” ЕАД договор за цесия е прехвърлено именно претендиралото вземане. Излага твърдения, че към датата на образуване на настоящото дело е изтекъл шестмесечният срок по чл. 147 ЗЗД и ответницата, в качеството й на поръчител, не е задължена по процесния договор за кредит, че ищецът не е предявил своевременно иск срещу Т Н С. и не е спазил предвидената поредност при събиране на заема, нито законоустановения срок за ангажиране на отговорността на поръчителя. Ответницата сочи, че се е отказала от наследството на наследодателя си Т Н С. със заявление от 10.08.2020г., който отказ е вписан в особената книга на СРС под № 1120/13.08.2020г., видно от приложеното като доказателство съдебно удостоверение. Прави възражение за настъпила погасителна давност за всички вземания претендирала от ищеца.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и правно отношение:

На 02.07.2021г. в СРС е подадено от „Е“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Т Н С. и П. К. С., двете от гр. София като длъжници по договор за потребителски кредит № ... от 20.12.2019г., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заявлението е уважено по отношение на П. С. и спрямо нея е издадена заповед № 7352 от 02.08.2021г. за сумите, предмет на заявлението, а производството по отношение на Т С. е прекратено, тъй като тя е починала на 13.06.2020г., т.е. преди предявяване на заявлението спрямо нея. П. С. е оспорила заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК в срок, а след указанията заявителят е предявил иск за установяване на вземанията спрямо този длъжник, в резултат на което е образувано настоящото дело.

На 20.12.2019г. е сключен договор за потребителски паричен кредит № ..., по силата на който „У.К.Ф.“ ЕАД като кредитор е предоставил на Т Н С. като потребител и кредитополучател потребителски кредит в размер на 40 000 лв., платими на 72 месечни вноски, всяка от които в размер на 784, 64 лв. с първа падежна дата 01.01.2020г. Договорена е такса за разглеждане на кредита в размер на 800 лв., месечна застрахователна премия в размер на 22, 93 лв., годишен лихвен процент в размер на 10, 33 %, годишен процент на разходите в размер на 12, 89%, референтен лихвен процент от 0, 08% и фиксирана надбавка 3 в размер на 10, 25%. Така общо дължимата сума от потребителя за срока на договора възлиза на 56 494, 08 лв. Ответникът по делото – П. К. С. е подписала процесния договор, ведно с общите условия за отпускането му, които видно от представянето им по делото са неразделни като документи, с обща номерация, както и погасителния план към него, като поръчител.

Съгласно общите условия към сключения договор, с подписването му поръчителят поема задължение към кредитора да бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички настоящи, бъдещи, условни и безусловни задължения на потребителя, които възникват по силата на общите условия. С подписването им поръчителят е декларирал, че е запознат и приема общите условия към договора и поема задължение в качеството на поръчител да осигури пълно изпълнение на всички задължения на потребителя по тези общи условия.

Кредиторът е изпълнил задължението си към Т С.. Отпуснатият кредит е усвоен изцяло на 20.12.2019г. чрез превеждане на сума за погасяване на предходно задължение на кредитополучателя към „Айкард“ в размер на 39116 лв., видно от платежно нареждане № ... от 20.12.2019г. при „Б“ АД. Останалата част от сумата на кредита – 884 лв. е преведена по сметка на кредитополучателя при „У“ АД, видно от платежно нареждане № ... от 20.12.2019г. Тези два превода за усвояване на кредитната сума са извършени в изпълнение на чл. 5 от ОУ към процесния договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 3 от ОУ към договора, кредитополучателят се е задължил да погаси отпуснатия кредит в сроковете и при условията на договора, като конкретните дати и размери на дължимите месечни вноски са посочени в погасителен план, неразделна част от договора. В текста на чл. 6 от ОУ е посочен начина на формиране на лихвата и нейното прилагане съгласно условията на договора. В графа характеристики и условия на договора е посочен общия размер на дължимата по него сума и включените в нея компоненти. С подписване на клаузите на договора чрез общите условия, които са неразделна част от него, като поръчител, П. К. С. е приела и се е задължила да отговоря за изпълнение на задълженията на кредитополучателя Т С., съгласно чл. 138 и следващите от ЗЗД, при условията на договора.

На 17.02.2021г. по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания, „У.К.Ф.“ ЕАД е прехвърлило на „Е“ ЕООД портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, в което е включено и вземането към Т С.. Прехвърленото вземане е подробно описано под № 321 в приложението, с посочени номер и дата на сключване на договора за кредит, с имена и ЕГН на длъжника, поръчителя и дължимата сума. Ответникът по настоящото дело е уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД с уведомлението, приложено към исковата молба.

Съгласно приетата като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, за периода от 14.01.2020г. до 14.07.2020г. са извършени плащания по кредита в общ размер на 4 779, 70 лв.

Платени в пълен размер са 6 месечни погасителни вноски, т.е. до вноска с падеж 01.06.2020г.

Последното плащане е с дата 14.07.2020г. като платената сума е 55, 06 лв. Няма постъпили плащания за погасяване на задължението и след датата на цесията – 17.02.2021г. Към 02.07.2021г. - датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по 4 чл. 410 от ГПК, задълженията с настъпил падеж са в общ размер на 9 140, 52 лв., от които: 5 357, 75 лв. - главница, за времето от 01.06.2020г. до 01.05.2021г. и 3 782, 77 лв. - договорна лихва в размера на редовния лихвен процент, изчислена за периода от 01.06.2020г. до 01.05.2021г. вкл.