Решение № 367 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100500160 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20047556 от 12.07.2022г., постановено по гр.дело №8134/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, е признато за установено, че „Б.Р.” ООД, с ЕИК *******, дължи на „В.” ЕООД, с ЕИК *******, сумата от 2413.69 лв., от която сумата от 1958.46 лв., главница, стойност на доставени, но незаплатени стоки по издадена фактура №0700001047 от 17.07.2017г., към стокова разписка №0100002311 от 14.07.2017г.; както и сумата от 455.23 лв., лихва за забава, за периода от 17.07.2017г. до 31.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019г. до окончателното плащане на вземането. С решението е осъден „Б.Р.” ООД, с ЕИК *******, дължи на „В.” ЕООД, с ЕИК *******, сумата от 596.75 лв., сторени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - „Б.Р.” ООД, с ЕИК *******, чрез пълномощник адв.В. В., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решението на СРС, като се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност обжалвания съдебен акт. Твърди се, че неправилен и в пълно противоречие на събраните по делото доказателства е изводът на СРС, че по делото е доказано изпълнение на основното задължение на продавача да достави и предаде на купувача стоките, предмет на процесната фактура. Твърди се, че първостепенният съд в нарушение на нормата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК е допуснал по искане на ищеца един свидетел, за разпита на който ответникът изрично е заявил, че не дава съгласие, като с показанията му се цели да се опровергае съдържание на приетата 1 по делото стокова разписка, която не носи подписа на ответника. В тази връзка се поддържа, че неправилно първостепенният съд е кредитирал показанията на разпитания свидетел, както и на приетата по делото стокова разписка, като е приел, че процесните стоки, описани в стоковата разписка, са получени от ответника и същият дължи на ищеца заплащане на цената им. Излага се още, че не е налице основание да се ангажира отговорността на ответника да заплати цената на стоките, предмет на процесната фактура, тъй като при доказателствена тежест за ищеца по делото е останал недоказан основният релевантен факт, че стоките са получени от купувача. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - „В.” ЕООД, с ЕИК *******, чрез пълномощник адв.И. С., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че по делото се установява по категоричен начин факта за реалност на извършените доставки, стоките са получени от ответника, който дължи заплащане на цената им в уговорения срок. В тази връзка обоснованият от първостепенния съд краен извод, че са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на ответника – въззивник в настоящото производство, е правилен и законосъобразен. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Изрично в съдебно заседание процесуален представител адв.И. С. заявява, че няма претенция за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Предявени са от „В.” ЕООД, с ЕИК *******, срещу „Б.Р.” ООД, с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 във вр.ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.422 във вр.ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.

№63157/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, въззиваемият-ищец- „В.” ЕООД, с ЕИК *******, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 31.10.2019г. и е постановена на 11.11.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу „Б.Р.” ООД за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - „Б.Р.” ООД възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

2

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Постановеното решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от „В.” ЕООД, с ЕИК *******, срещу „Б.Р.” ООД, с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 във вр.ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.422 във вр.ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените установителни искове с правно основание чл.422 във вр.ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.422 във вр.ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретната хипотеза правилно е преценено от първостепенния съд при анализ на събраните по делото доказателства /неоспорени по надлежния ред/, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът - „В.” ЕООД е доставил на ответника - „Б.Р.” ООД, стоки, описани по вид, количество и стойност във фактура №0700001047 от 17.07.2017г., която е двустранно подписана, поради което се приема, че има характер на разписка, удостоверяваща предаването на посочените във фактурата стоки на ответника-купувач.

Съдът приема, че представител на ответното дружество -„Б.Р.” ООД, подписвайки процесната фактура №0700001047 от 17.07.2017г. /факт, който не се оспорва в подадения писмен отговор/, е направил извънсъдебно признание, че описаните във фактурата стоки по вид и количество са му били доставени. Следователно се налага извода, че процесната фактура №0700001047 от 17.07.2017г. макар и частен документ, 3 доколкото е подписан от представител на ответното дружество -„Б.Р.” ООД, представлява годно доказателство, установяващо факта на реално извършената доставка на описаните във фактурата стоки.

На следващо място неоснователен е доводът във въззивната жалба, че след като приетата по делото стокова разписка №0100002311 от 14.07.2017г. не е подписана от представител на ответното дружество -„Б.Р.” ООД, не може да се обоснове извода, че е доказано предаване на стоките от ищеца на ответника. За установяване на този релевантен по делото факт е разпитан по делото свидетеля – М.Д.Д., който е работил при дружеството – ищец на длъжност „спедиторски посредник“ и който заявява пред съда, че е съставил процесната фактура №0700001047 от 17.07.2017г. и е доставил на ответника описаните в нея стоки. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че в случая събраните гласни доказателства са в нарушение на нормата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК, тъй като с показанията на свидетеля се цели да се опровергае съдържание на приетата по делото стокова разписка, която не носи подписа на ответника. В случая противно на твърденията на въззивника ищецът не се домогва с показанията на свидетеля да оборва съдържание на приет по делото писмен документ, а с показанията на разпитания свидетел се установява факта за реалност на извършената доставка, доказването на който факт е възможно с всички допустими в закона доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания. Не е налице допуснато процесуално нарушение от страна на първостепенния съд, който е допуснал на ищеца свидетел, съответно е кредитирал показанията на разпитания свидетел М.Д.Д., които са дадени в резултат на негови преки и непосредствени впечатления, логично последователни са и не са противоречиви, а напротив – кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.

По горните съображения въззивният съд счита за правилен и съответстващ на доказателствата по делото изводът на първостепенния съд, че в хода на исковото производство е доказан факта, че стоките, описани по вид, количество и стойност в процесната фактура №0700001047 от 17.07.2017г., са реално получени от ответното дружество -„Б.Р.” ООД и за последния е възникнало задължението да заплати цената им /чл.327, ал.1 от ТЗ/ в случай на продажба. Следователно ищецът се легитимира като кредитор на претендираното вземане з а сумата от 1958.46 лв., главница, стойност на доставени, но незаплатени стоки по издадена фактура №0700001047 от 17.07.2017г.. В производството по делото пред първата инстанция не са ангажирани доказателства при доказателствена тежест за въззивника за изпълнение на поетото от него задължение да заплати договореното възнаграждение на продавача. При липсата на доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение въззивният съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на купувача, който реално е получил стоките, предмет на процесната фактура. Първостепенният съд е достигнал до същия правен извод, който е правилен и законосъобразен, обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.