Решение № 162 от 09.06.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. гр. Д., 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500017 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Инвестиционна компания БГ“ ЕООД-гр.В. /приложена към предходно в.гр.д.№661/2022 г. на ДОС/ срещу решение №60/27.06.2022 г. по гр.д.№598/2021 г. на Балчишкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу В. Д. Ш. с ЕГН ********** с настоящ адрес в с.К.,ул.“К.**,Б. община,Д. област главен и акцесорен спрямо него искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати в полза на дружеството-ищец сума в размер на 4 000 евро,представляваща компенсаторна неустойка,както и сума от 312,25 евро,представляваща законна лихва за забава за периода 12.08.2020 г.19.05.2021 г.,както и законна лихва за забава,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на претенциите,респ. са отхвърлени и предявените от въззивника срещу В. Д. Ш. евентуален и акцесорен спрямо него искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.49-51 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати в полза на дружеството-ищец сума в размер на 2000 евро,представляваща дължимо възнаграждение по т.3. от Договор за поръчка 1 от 20.06.2019 г.,както и сума от 156,12 евро,представляваща законна лихва за забава за периода от 12.08.2020 г. до 19.05.2021 г., ведно със законната лихва върху задължението,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на задълженията,като въззивникът е осъден да заплати на Ш. сума от 1000 лв,представляваща адвокатско възнаграждение,и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Б. сумата от 206,47 лв държавна такса върху евентуалния иск с цена от 2000 евро и акцесорния иск към него с цена от 156,12 евро.

Въззивникът намира атакуваното решение за неправилно и необосновано,постановено в противоречие със съдебната практика и правната теория.Подробно е изследвано в жалбата правното естество на процесния договор за поръчка и е дадено тълкуване на клаузите му,върху които почиват настоящите искови претенции.Според въззивника при произнасянето си по главните искове неправилно и без мотивировка районният съд приел,че срокът на договора бил изтекъл на 30.06.2020 г. и че на тази дата договорът бил прекратен.Недоказани останали твърденията на В. Ш.,че същата била отправила предизвестие за прекратяването му.Договорът бил продължил действието си съобразно уговорката по чл.8 от същия и бил действащ към датата 11.08.2020 г.,на която ответницата по делото се разпоредила с имота си.Горното мотивирало основателност на главните искове.Основателни били и евентуалните искове.При произнасянето по тях районният съд достигнал до необоснован извод,че сумата от 2 000 евро била изплатена в полза на дружеството-въззивник.Този извод почивал на недопустими по смисъла на чл.164 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК свидетелски показания.Неправилно били възприети и обсъдени и по същество показанията на свидетелите М. И. и Р.Д.,които противоречали на фактите и представени писмени доказателства.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на главните искове,а при отхвърляне на същите-за уважаване на евентуалните искове.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата В.

Ш. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,както и за присъждане на сторените от нея разноски в настоящата инстанция.Въззиваемата се придържа към доводите си в отговора на исковата молба и писмената защита пред първата 2 инстанция.Същата подробно обсъжда събраните по делото доказателства и обосновава неоснователност на исковете.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 06.07.2022 г.,а жалбата му е подадена по електронна поща на 19.07.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 20.07.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими осъдителни искове.По същество е правилно в частта на произнасянето по главните искове и неправилно в частта на произнасянето по евентуалните искове поради следните съображения:

Гр.д.№598/2021 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№10311/20.05.2021 г. по описа на РС-В.,като по същата първоначално е образувано гр.д.№7129/2021 г. на ВРС-прекратено и изпратено по подсъдност на БРС,респ. вх.№1884/14.10.2021 г. на БРС,с която са предявени обективно съединени искове от „Инвестиционна компания БГ“ ЕООД-гр.В. срещу В. Д.

Ш. с ЕГН ********** и настоящ адрес в с.К.,общ.Б.,обл.Д.,както следва:

-главни искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати в полза на дружеството-ищец сума в размер на 4 000 евро,представляваща компенсаторна неустойка по договор за поръчка между страните от 20.06.2019 г.,както и сума от 312,25 евро,представляваща законна лихва за забава върху горната сума за периода 12.08.2020 г.-19.05.2021 г.,както и законна лихва за забава върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба,до окончателно й изплащане;

-евентуални искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.49-51 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати в 3 полза на дружеството-ищец сума в размер на 2000 евро,представляваща дължимо възнаграждение по т.3 от договор за поръчка от 20.06.2019 г.,както и сума от 156,12 евро,представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 12.08.2020 г.-19.05.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно й изплащане.

Изложено е в исковата молба,че между ищцовото дружество „Инвестиционна компания БГ“ ЕООД-гр.В. /наричано в договора „Н.Д. 1“/ и ответницата В. Д.Ш. бил сключен договор за поръчка от 20.06.2019 г.,съгласно който ответницата възлага,а ищецът приема и се задължава за сметка на първата да представя и предлага недвижим имот-нейна собственост,представляващ ПИ с идентификатор *** ведно с къща на два етажа,находящи се в с.К.,общ.Б.,м-ст „П.“,на всички подходящи купувачи до сключване на окончателен договор за покупко-продажба срещу договорено възнаграждение.Договорът бил сключен за срок до 30.06.2020 г.Съгласно чл.8 от договора срокът му се удължавал автоматично със същия срок,освен ако доверителят изрично не е уведомил дружеството с най-малко двуседмично предизвестие преди изтичане на срока,че не желае продължаването му.Договорът продължил своето действие до 30.06.2021 г.,тъй като такова предизвестие не било отправено от Ш..Веднага след подписване на договора ищецът предприел всички действия по изпълнението му.В изпълнение на поетите задължения през февруари 2020 г. дружеството намерило подходящ купувач-М. С. И.,с когото ответницата подписала предварителен договор за покупко-продажба.По силата на последния купувачът платил на продавачката капаро,като страните се задължили да сключат окончателен договор.Възнаграждението на дружеството по т.3 от договора за поръчка в размер на 2 000 евро било забавено,а впоследствие останало и неплатено.През юли 2020 г. купувачът се отказал от сделката поради отлагането й заради епидемиологичната обстановка в страната.На 11.08.2020 г. през времетраене на договора за поръчка между страните ответницата Ш. се разпоредила с имота си в полза на трето лице,поради което дължала на ищцовото дружество възнаграждение по т.3.1 от договора за поръчка в размер на 4 000 евро.От датата 11.08.2020 г. ответницата изпаднала в забава относно плащането на горното възнаграждение,поради което дължала и законната лихва върху сумата от 4 000 евро за периода 12.08.2020 4 г.-19.05.2021 г. в размер на 312,25 евро.Считано от датата 11.08.2020 г. Ш. изпаднала в забава и относно възнаграждението по т.3 от договора за поръчка в размер на 2 000 евро и дължала законната лихва за посочения период върху последната сума в размер на 156,12 евро.Претендира се осъждането й по главните искове за сумата от 4 000 евро и законна лихва върху последната от 312,25 евро,а при отхвърляне на главните искове в условие на евентуалност присъждане на сумата от 2 000 евро и законна лихва върху последната от 156,12 евро.Претендира се и законната лихва върху двете главници,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното им изплащане.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответницата В. Д. Ш.,в който се изразява становище за неоснователност на исковете.Според ответницата същата не дължи сумите по главните искове,тъй като към датата 11.08.2020 г.,когато продала имота си,вече не е имала договорни отношения с ищцовото дружество,тъй като сключеният между страните договор бил прекратен с изтичане на срока му на 30.06.2020 г.Ответницата била предизвестила още последните дни на месец май 2020 г. и началото на месец юни 2020 г. ищеца и му заявила в телефонни разговори,че ще счита договора прекратен с изтичане на първоначалния му срок.Такива телефонни разговори били проведени и от пълномощника на ответницата Р.Й.Д..Според чл.9 от договора за поръчка валидна била всяка кореспонденция между страните,вкл. по имейл,факс,кратко съобщение чрез мобилен оператор,телефонен разговор.Но дори и срокът на договора да бил продължен ответницата не дължала претендираните суми,тъй като ищецът не изпълнил задълженията си по договора-не осигурил логистична поддръжка до сключване на окончателен договор.Купувачът по сключения предварителен договор не се отказал от окончателен такъв поради епидемиологичната обстановка,а поради неоказано съдействие от страна на ищеца за отпускане на банков кредит за закупуване на имота.Сумата от 2 000 евро по евентуалните искове не се дължала от ответницата,тъй като вече била изплатена на ищеца към датата на сключване на предварителния договор.Същата била удържана от капарото по предварителния договор и получена от служители на ищеца в офиса му в гр.В..Ответницата имала качеството на потребител в процесното правоотношение.Клаузите на договора между страните нарушавали почти всички точки на чл.143 ал.2 от Закона за защита на потребителите.Правата на ответницата били 5 изключително ограничени,а в същото време била обременена с непосилни задължения към ищеца,изпълнението на които биха довели до неоснователното му обогатяване и поставянето му в привилегировано положение.Договорът за поръчка бил нищожен поради накърняване на добрите нрави.Обичайната практика за възнаграждение по договорите за посредничество при продажба на недвижим имот била за 2-3% от продажната цена на имота за всяка от страните по сделката за продажба.Договореното по чл.3 от процесния договор възнаграждение от 2 000 евро било в размер на 8% от уговорената продажна цена от 25 000 евро.Второто възнаграждение по чл.3.1 от договора в размер на 4 000 евро било в размер на 16% от продажната цена.В чл.4 била договорена и неустойка от 1 000 евро.Всички тези клаузи били нищожни и нищожността им по смисъла на чл.26 ал.4 от ЗЗД обосновавала нищожност на целия договор.

По главните искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати в полза на дружеството-ищец сума в размер на 4 000 евро,представляваща компенсаторна неустойка по договор за поръчка между страните от 20.06.2019 г.,както и сума от 312,25 евро,представляваща законна лихва за забава върху горната сума за периода 12.08.2020 г.-19.05.2021 г.,както и законна лихва за забава върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба,до окончателно й изплащане: