Решение № 13198 от 27.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13198 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110119413 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба, с вх. 101448/11.04.2023 г. по описа на Софийския районен съд /СРС/ от ищеца С. Б. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.

София, кв. „Орландовци”, *** чрез процесуалния си представител адв. Р. С., САК, с адрес за призоваване: гр. София, ***, ет.1, офис 1 срещу ответника Център за спешна медицинска помощ – София /ЦСМП-София/, с БУЛСТАТ ***, представлявано от д-р Георги Гелев-директор, със съдебен адрес: гр. София, бул.

„Васил Левски” №129. С исковата молба са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, наложено със Заповед ЗД №75/21.02.2023 г. на работодателя, за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа - „шофьор на линейка” в ЦСМП-София, осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, както и иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, за поправка на основанието за уволнение, вписвано в трудовата книжка.

Ищецът С. П. твърди, че през 2006 г. е бил назначен на длъжност „шофьор линейка” към Център за спешна медицинска помощ –гр. София, като повече от 17 години изпълнявал трудовите си задължения честно и съвестно, въпреки огромното натоварване и тежкия стрес, с които била свързана неговата професия.

В исковата молба се излагат твърденията, че през месец февруари разбрал, че д-р Даниел Кировски е завел жалба, описана като такава в Заповед №75/21.02.2023 г. под № 9700-4/14.02.2023 г. до директора на ЦСМП-София, със съдържанието на която жалба ищецът не бил запознат, но работодателят му поискал писмени обяснения относно негова лична кореспонденция с въпросния жалбоподател, която ищецът твърди, че е осъществил извънработно време. Ищецът П. посочва, че не е отрекъл, че в личната си кореспонденция, която счита, че е осъществена извънработно време и извън кръга на упражняваната от него трудова дейност, е реагирал емоционално спрямо д-р Кировски, тъй като бил дълбоко 1 провокиран от негови изявления в социалните мрежи, които били разпалвали етническа омраза и насаждали неприятелски междусъседски отношения. Прилага се към исковата молба снимка-извадка, която твърди, че е от профил на д-р Кировски в социална мрежа с текст, „който бил публикуван след побоя на секретаря на клуб „Цар Борис Трети” в Охрид” и от това било видно, че д-р Кировски провокирал етническо напрежение и вражда. Ищецът допълва, че не съществувала законова забрана да изразява лично мнение спрямо действия на определени лица в персонална кореспонденция и разговори, която да представлявала причина за налагане на дисциплинарни наказания, като твърди, че подобно наказание го дискриминирало и ограничавало гражданските му права. Изложени са твърденията, че в резултат на горното му е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение – без наличие на предходни наказания, които да обуславят тази тежест, като със Заповед № ЗП-10/21.02.2023 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото правоотношение на ищеца било прекратено.

Ищецът счита, че дисциплинарното уволнение било изцяло незаконно и следвало да бъде отменено от съда, като излага следните съображения. Посочва, че за да се наложи найтежкото наказание – дисциплинарно уволнение, работодателят е длъжен да прецени тежестта на нарушението и да съобрази наличието/липсата на предишни провинения, като такива ищецът твърди, че до момента нямал. Според ищцовата страна в Заповед №75/21.02.2023 г. се твърдя, че С. П. имал „трайно обидно и непристойно поведение към колегите” видно от рапорт, с вх.№Р-У/13.02.2023 г. и докладна, с вх. №75-124/13.02.2023 г., с които ишецът твърди, че не бил запознат, въпреки че изрично бил настоял за това, като не му било ясно съдържанието на двата документа и кой бил техният автор. Допълва, че заповедта съдържала текст, според който цялостното отношение на ищеца към хората, с които седемнадесет години работел, влошавало работната обстановка и водело до „разложение на добрите отношения в колектива”, като ищецът категорично отрича това.

На следващо място, в исковата молба се посочва, че в Заповед №75/21.02.2023 г. се твърдяло, че С. П. е нарушил чл. 14, ал. 1 от Етичния кодекс на служителите на ЦСМПСофия, поради което било счетено, че е налично неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение – чл. 187, ал. 1, т.10 от КТ, като ищецът твърди, че не бил запознат с текста на Етичния кодекс, поради което не можело да му се вмени въпросното неизпълнение. Заявява се от ищцовата страна, че по този начин С. П. бил дисциплинарно уволнен, без да имало наличие на каквито и да е основания и извън възможността му да се зашити по надлежния ред.

В исковата молба се излагат твърденията, че с Искане, с вх. №М-3/21.03.2023 г. до директора на ЦСМП-София – д-р Гелев и на основание чл. 128а, ал. 1 от КТ ищецът още веднъж бил настоял да му бъдат предоставени жалбата на д-р Кировски, цитирания рапорт, с вх.№Р-У/13.02.2023 г. и докладна, с вх. №75-124/13.02.2023 г., тъй като не бил запознат с тях и не знаел кое е обусловило налагането на дисциплинарното наказание. Допълва се от ищцовата страна, че в резултат на това е получено Писмо, с изх. №95-18/30.03.2023 г. на ЦСМП, с което на ищеца му се отказвал достъпът до тези документи и се твърдяло, че единствено по съдебен ред бил могъл да се запознае с тях. Ищецът допълва, че счита, че гражданските му права и в частност правото му на труд били грубо погазени.

Ищецът П. претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба, с вх.

№120313/02.05.2023 г. по описа на СРС, подаден от ответника Център за спешна медицинска помощ – София /ЦСМП-София/, с БУЛСТАТ ***, представлявано от д-р Георги Гелев-директор, със съдебен адрес: гр. София, *** чрез пълномощника гл. юрк. Галин Стоянов, с който се оспорват предявените искове като неоснователни, като излага подробни доводи в тази насока.

Ответникът твърди, че оспорваните Заповед ЗД №75/21.02.2023 г. на директора на 2

ЦСМП-София, с която е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” за допуснато от него тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т.7 във връзка с чл. 187, ал. 1, т.10 от КТ и Заповед №ЗП-10/21.02.2023 г. на директора на ЦСМП-София, с която било констатирано възникналото чрез връчването на заповедта за дисциплинарно наказание прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ са издадени от компетентен орган съгласно чл. 192, ал. 1 от КТ – директорът на ЦСМП-София.

В отговора на исковата молба се излагат твърденията, че със Заповед ЗД №75/21.02.2023 г. на директора на ЦСМП-София ищецът е наказан с дисциплинарно наказание „уволнение” поради допуснато от него тежко нарушение на трудовата дисциплина на основание чл. 190, ал. 1, т.7 и чл. 187, ал. 1, т.10 от КТ, изразяващо се в неспазване на професионално-етичните норми на поведение при изпълнение на служебните задължения и в частност на чл. 14, ал. 1 от Етичния кодекс на служителите на ЦСМПСофия. Посочва се, че с оглед спазване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят-ответник е поискал от работникаищец обяснение за допуснатото от него нарушение, като такова е депозирано от работника до директора на ЦСМП-София, с вх. №97-00-7-1 от 17.02.2023 г.

Ответникът твърди, че от доказателствата по дисциплинарната преписка се установявало, че ищецът е бил запознат с всички факти около разследваното дисциплинарно нарушение, като работодателят бил обезпечил реалната му възможност да бъде изслушан по тях. Посочва се от ответната страна, че било видно от съдържанието на обясненията на ищеца, че работникът П. е разбрал в пълнота по кои факти трябва да бъде изслушан, разполагал е с разумен срок според обстоятелствата и се е възползвал изцяло от правото да изложи подробното си становище по случая, предвид което било неоснователно оплакването в исковата молба, че ищецът не бил наясно за какво е наказан и че било ограничено правото му на защита. Ответникът твърди още, че работникът е бил запознат със съдържанието на съответните документи (жалба, рапорт и докладна), когато определен служител на ЦСМП-София бил предал на работника разпореждането на директора за получаване на писмени обяснения по тях, като този служител бил икономист управление на персонала.

На следващо място, в отгора на исковата молба се посочва, че заповедта била надлежно мотивирана съобразно изискването на чл. 195 от КТ, като в нея били посочени всички индивидуализиращи нарушението обстоятелства от обективна и субективна страна.

Ответникът твърди, че процесното нарушение се изразявало в това, че „съгласно жалба от д-р Даниел Кировски до директора на ЦСМП-София, заведена с вх. №97-00-4/14.02.2023 г. се установява, че на 10.02.2023 г. шофьорът С. Б. П. е изпратил до д-р Кировски обидни съобщения на неговия смартфон по приложението Viber със следното съдържание: „Ей долен шиптър”, „Ти къде се намираш бе”, „А аз ли ще ти пазя гърба бе боклук”, „Ти не си мъж ти си п*******”, „Ти не си имаш бе обади се бе боклук”(правописът и пунктуацията са запазени)” . Ответната страна допълва, че в обяснениеята си шофьорът П. твърдял, че „в извън работно време всеки има право да изразява мнение в приложенията за разговори и съобщения”. Ответникът посочва още, че използваните от С. П. изрази били изключително обидни, проява били на крайно неуважение и накърнявали достойнството на засегнатия, като представлявали сериозна обида за д-р Кировски на база произхода му, тъй като докторът бил от Северна Македония, а там изразът „долен шиптър” се бил наложил с изключително негативно значение.

С отговора на исковата молба се излагат твърденията, че с действията си С. П. е допуснал сериозно нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение във връзка с нормата на чл. 14, ал. 1 от Етичния кодекс на служителите в ЦСМП-София. Допълва се, че съгласно 3 тази норма в отношенията с колегите си служителят проявява уважение, коректност и толерантност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност, а използваните от С. П. изрази били изключително обидни, проява на крайно неуважение и накърнявали достойнството на засегнатия. Ответната страна счита, че с поведението си С. П. е поставил ръководителя на медицинския екип, с когото работи – д-р Кировски, в унизителна ситуация, като бил накърнил неговия професионален авторитет и било засегнато личното му достойнство с използване на оскърбителни изрази, като се допълва, че шофьорът на санитарния автомобил няма право да демонстрира такова поведение към колегите си, макар и в извънработно време. Посочва се още, че по силата на длъжностната характеристика на ищеца, шофьорът на линейка при изпълнение на работата си е непосредствено подчинен именно на лекаря – ръководител на медицинския екип.

Ответникът твърди, че поведението на ищеца било в разрез с професионалноетичните норми на поведение, за спазването на които той се е задължил по силата на Етичния кодекс. Посочва се, че задължението на ищеца да познава и спазва следва по силата на Раздел V, т. 3, подточка 2 от последната длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 17.05.2021 г., като неспазването на Етичния кодекс представлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Последният Етичен кодекс, който действал в ЦСМП-София бил от 16.09.2013 г. Допълва се от ответната страна също така, че във всички варианти на длъжностни характеристики, които са били връчвани на ищеца от 2006 г. до 2023 г., когато същият е работил при ответника, е фигурирало задължение за работника да познава Етичния кодекс. Излага се твърдението, че на общодостъпно и видно място в стаята на техник-механиците ЕАТ /която шофьорите посещавали по два пъти на смяна/ е монтирана специална поставка, на която постоянно е на разположение надписана папка, съдържаща всички вътрешни нормативни и административни актове и документи, с които задължително трябва да са запознати шофьорите в ЦСМП-София, в това число и Етичния кодекс. Предвид това било неприемливо твърдяното от ищеца, че същият не е запознат с Етичния кодекс.