Определение № 2554 от 18.11.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2554 гр. София, 16.11.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно наказателно дело № 20221100604763 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл. XXII НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от частния тъжител адв. И. И., срещу определение от 25.09.2022 г., поставено по НЧХД № 16889/2020 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, с което на основание чл. 190, ал. 1 НПК И. И. е осъден да заплати в полза на Н.И. сумата в размер на 600,00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като е поставено извън процесуалния срок за присъждане на разноските по делото.

Жалбоподателят поддържа също, че съдебният акт е недопустим, защото районният съд е некомпетентен да се произнася по разноските, направени пред въззивния съд.

Моли въззивната инстанция да отмени атакуваното определение.

Насрещната страна не е взела становище по подадената частна жалба.

Съдът, след като взе предвид доводите на страната и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по ВНЧД № 4789/2022 г. по описа на Софийски градски съд, НО, I въззивен състав e образувано по жалба на частния тъжител адв. И. И. срещу разпореждане от 22.10.2021 г., постановено по НЧХД № 16889/2020 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, с което производството по делото е прекратено.

В хода на въззивното производство защитата е направила искане да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 600,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, като е представила адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и съдействие.

С протоколно определение от 25.03.2022 г. въззивният съд е прекратил образуваното пред него производство и е върнал делото за надлежно администриране на жалбата от районния съд в съответствие с разпоредбата на чл. 320, ал. 1 НПК.

С определение от 24.07.2022 г., постановено по НЧХД № 16889/2020 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, районният съд е върнал жалбата на адв. И. И., тъй като 1 указанията на съда, свързани с констатираните несъответствия на жалбата със законовите изисквания, не са били отстранени в срок.

С обжалваното определение първата инстанция се е произнесла по разноските, направени от подсъдимия Н.И. във въззивното производство, като ги е възложила в тежест на частния тъжител адв. И. И. съобразно правилото на чл. 190, ал. 1 НПК.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от активно легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата е отправена до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния тъжител. Съгласно Тълкувателно решение № 36 от 06.11.1990 г. по н. д. № 27/1990 г. на ОСНК на ВС съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските без да прави разлика в характера на наказателните производства (т.е. дали е за престъпление от общ или от частен характер), т.е. независимо дали е направено изрично искане от правоимащата страна. Следователно съдът служебно присъжда сторените по делото разноски, а в полза на чия страна зависи от изхода на делото.

Първият съд правилно е приел, че са налице условията за ангажиране на отговорността за разноски на частния тъжител и жалбоподател във въззивното производство. Защитата е подала писмени възражения срещу депозираната жалба, като е направила изрично искане за присъждане на сторените пред въззивния съд разноски.

В съдебно заседание от 25.03.2022 г. адв. А.П. – САК, в качеството на редовно упълномощен защитник на подсъдимия Н.И., отново е претендирал направените по делото разноски. Съдебната практика единодушно приема, че за основателността на това искане е достатъчно страната да е представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение. От представеното по делото адвокатско пълномощно (л. 22 от въззивното дело) се установява, че адв. А.П. има надлежно учредена представителна власт да представлява и защитава подсъдимия Н.И. пред въззивната инстанция. На следващо място, в приложения по делото договор за правна помощ и съдействие (л. 32 от въззивното дело) се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар - 600,00 лева, както и за начина на плащане – платими в брой авансово. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, самият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение.

Съдът може да се произнесе по въпроса за разноските служебно или по искане на страната както с крайния съдебен акт, така и с нарочно определение по реда на чл.

306 НПК. В закона няма предвиден преклузен срок, с изтичането на който правоимащата страна да губи правото да иска възстановяване на понесените от нея разноски. При делата за престъпления от частен характер, какъвто е и настоящият случай, втората инстанция се явява последна и ако се произнесе за първи път по основателността на искането на страната за възлагане на разноските в тежест на 2 насрещната страна, ще лиши страните от предвидения в закона двуинстанционен контрол (арг. от разпоредбата на чл. 306, ал. 3 НПК). Ето защо първостепенният съд е компетентен да се произнесе и по разноските, сторени пред втората инстанция, тъй като неговото определение подлежи на съдебен контрол и по този начин се гарантира правото на недоволната страна да го обжалва пред по-горестоящия съд.

Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице законовите предпоставки за възлагане в тежест на частния тъжител адв. И. И. на разноските, сторени от подсъдимия Н.И. във въззивното производство, поради което счита първоинстанционното определение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение поради нейната неоснователност.

Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, І въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.09.2022 г., поставено по НЧХД № 16889/2020 г. по описа на СРС, НО, 112 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3