Решение № 553 от 03.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Варна, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20233100500729 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от Г. С. С. срещу Постановление за разноски от 10.11.2022 г. по изп. дело №202171804000780 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег.№ 718, с район на действие ОС Варна.

Жалбоподателят излага твърдения, че обжалваният акт на съдебния изпълнител е неправилен и незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и липсва на правни основания. Счита, че разноските следва да бъдат възложени в тежест на взискателя М. Н., тъй като издръжката не е получавана от нея единствено по нейна вина, а длъжникът е заплатил всички дължими суми с пощенски записи преди образуване на изпълнителното дело. На следващо място твърди, че с Решение № 706/31.05.2022 г. и Определение № 3683 от 05.10.2022 г. на ВОС било постановено прекратяване на изпълнителното дело и връщане на събраните по него суми на жалбоподателя. В заключение последният сочи, че събраните делото суми са предназначени за детето К. Г. С., а родителските права по отношение на него упражнява той. Моли за отмяна на постановлението и присъждане на таксите в тежест на взискателя.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от М. А. Н..

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното изпълнително действие съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК.

Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.

Изпълнителното производство по изп. дело №20217180400780/2021г. описа на ЧСИ Ст.Данова, е образувано по молба, подадена на 14.09.2021г. на М. Андреева Несторова и въз основа на изпълнителен лист № 264162 от 10.08.2021г., издаден по гр.д.№18637/2018г. по описа на ВРС, с който Г. С. С. е осъден да заплаща в полза на детето К. Г. С., чрез неговата майка и законен представител М. Андреева Несторова, издръжка в размер на 200 лeвa, считано от датата на постановяване на решението-15.11.2019г. с падеж първо число на 1 месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване.

Предмет на принудителното изпълнение е дължимата издръжка за месеците 01.09.2021г., ведно със законната лихва за всяка забавена вноска до 13.09.2021г. ЧСИ е извършил проучване на имуществото на длъжника и е наложил запори върху банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк“АД На 20.09.2021г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. По изпълнителното дело от трети задължени лица са постъпили суми: 276,53лв. – на 07.10.2021г.; 5 372,52лв. на 12.10.2021 г.

На основание чл. 458 от ГПК по изпълнителното дело е присъединена като взискател ТД на НАП с вземане в размер на 119,60 лв. Извършено е проучване на имуществото на длъжника.

След справка в регистъра на БНБ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД със запорни съобщения от 20.09.2021 г.

Изпратена е и Покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх. № 21385 от 20.09.2021 г., връчена на 07.10.2021 г. чрез ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786 и район на действие СГС, в която подробно са описани задълженията на длъжника.

С възражение от 05.10.2021 г. Г. С. С. е поискал прекратяване на изпълнителното производство, по твърдения, че е изплащал дължимата издръжка с пощенски запис, адресиран до взискателя на адреса, посочен в изпълнителния лист. Към молбата са приложени копия от разписки, от „Български пощи“ ЕАД за внасяне на сума в размер на 200лв. по месеци за периода 01.2020г. - 01.10.2021г., като записите не са потърсени от адреса и са върнати на подателя.

По така депозираното заявление от длъжника е постановено Разпореждане от 05.10.2021г. с отказ на ЧСИ Станимира Костова - Данова да прекрати изпълнителното производство, за което е изпратено Уведомление № 23579/15.10.2021 г. до Г. С. С.. С Решение №75/19.01.2022 г. по в.гр. дело № 3033/2021 г. описа на ВОС е оставена без уважение жалбата на длъжника срещу посоченото разпореждане.

На 01.11.2022г. по делото е постъпила сума в размер на 508,75 лева, с което задължението е изцяло събрано, но превод към взискателя не е извършен.

С представено по изпълнителното дело Решение № 60270, постановено по гр.д. № 4000/2020г. на ВКС е отменено въззивно Решение № 260189/24.07.202г. на ВОС, с което е потвърдено Решение № 4957/15.11.2019г. по гр.д. № 18637/2018г. по описа на ВРС, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, по силата на което е образувано изпълнителното дело на изпълнителното дело.

С постановление от 07.02.2022г. на ЧСИ Станимира Данова е прекратено изпълнителното производство по изп.д. № 20217180400780, на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, поради отмяна на съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния титул. Жалбата на М. Андреева Несторова срещу същото е оставена без уважение с Решение № 706/31.05.2022 г. по в.гр. дело № 771/2022 г.

С обжалваното постановление за разноски от 10.11.2022 г. съдебният изпълнител е определил общ размер на начислените такси по ТТРЗЧСИ от 847.21 лева, като е разпоредил същата да бъде удържана от събраната по изпълнителното дело сума на стойност от 6 157.80 лева. Остатъкът от 5 310.59 лева е възстановен на Г. С. С. с платежно нареждане от 28.11.2022 г.

По изпълнителното дело не са представени доказателства, установяващи погасяването на дълга преди образуване на изпълнителното производство. Единствено квитанция от пощенската станция, че изпратените пощенски записи са получени и изплатени на адресата преди образуване на делото би могла да има доказателствено значение за изплащане на задължението, с оглед наведените от жалбоподателя твърдения.

От приложените доказателства се установява, че сумите по пощенските записи са върнати обратно и възстановени на подателя, поради непоискване в законния срок от получателя.

2

Предвид изложеното би било напълно необосновано да се приеме, че длъжникът е изпълнил паричното си задължение за заплащане на издръжка, още повече, че към момента на преводите са налице данни, че адресата се е намирал извън пределите на Република България.

От друга страна, видно от диспозитива на Решение № 4957/15.11.2019г. по гр.д. № 18637/2018г. по описа на ВРС, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, Г. С. С. е осъден да заплаща в полза на детето К. Г. С., чрез неговата майка и законен представител М.

Андреева Несторова издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на постановяване на решението- 15.11.2019 г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжка.

Считано от посочената дата алиментното задължение е било дължимо в полза на детето, чрез неговата майка, до момента на настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Такова изменение в титуляра на правото да получава издръжката от името и за сметка на детето е настъпило по силата на Решение № 60270/10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 4000/2020г. на ВКС е отменено въззивно Решение № 260189/24.07.2022г. на ВОС, с което е потвърдено Решение № 4957/15.11.2019г. по гр.д. № 18637/2018г. Със същото родителските права са предоставени на бащата Г. С., поради което е постановено издръжката в размер на 200 лева да бъде изплащана от майката чрез него, считано от влизане в сила на решението – 10.01.2022 г.

От гореизложеното следва, че в периода от постановяване на Решение № 4957 15.11.2019г. до 10.01.2022 г., на която дата е влязло в сила окончателното решение Решение № 60270 на ВКС, издръжката е била дължима в полза на детето К. Г. С. и е следвало да бъде изплащана чрез неговата майка М. Андреева Несторова. В посочения темпорален отрязък е било налице ликвидно, изпълняемо и изискуемо задължение за издръжка в полза на детето на бившите съпрузи – К. С., като лицето, което е било легитимирано да получава изпълнението също е било съдебно установено. Посоченото обстоятелство не променя материално легитимираната страна, имаща право на издръжка, като преди и след отмяната на изпълнителното основание това е детето К. С..

Предвид всичко гореизложено, към момента на образуване на изпълнителното производство, а и до постановяване на Решение № 60270/10.01.2022 г., постановено по гр.д.

№ 4000/2020г. на ВКС са били налице подлежащи на принудително изпълнение задължения за издръжка в тежест на длъжника Г. С. С., като техният алиментен характер обуславя предназначението им да служат за покриване на финансовите нужди на правоимащото лице.

В посочения времеви период родителските права върху малолетния К. С. е упражнявала неговата майка М. Несторова, която е полагала непосредствените грижи за него, поемала и разходите за неговата издръжка, респективно е била легитимирана да получава дължимата сума от бащата Г. С., а при липса на доброволно изпълнение – да потърси принудително изпълнение на ликвидното задължение. Последващата промяна на родителя, упражняващ родителските права не отменя с обратно действие дължимостта на месечната издръжка за предходен период и основанието за образуване на изпълнителното производство. Лицето, дължащо неговото заплащане, неизпълнявайки задължението си доброволно е станало единствена причина за провеждане на принудителното изпълнение, поради което следва да понесе отговорността за разноски, съобразно общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК. Да се приеме обратното, би означавало същите да бъдат възложени в тежест на взискателя – неговият син К. С., което се явява недопустимо, с оглед характера на задължението за издръжка, както и предвид факта, че качеството му на кредитор на вземанията не е отпаднало, а същите са били ликвидни и подлежащи на принудително изпълнение в хода на цялото производство.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Г. С. С. срещу Постановление за разноски от 10.11.2022 г. по изп. дело №202171804000780 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег.№ 718,р-н на действие ОС Варна.

3

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.

4, пр. II от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС за сведение на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег.№ 718.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4