Решение № 531 от 28.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330203421 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-3389000166/07.05.2025г. на Началник Сектор в 06 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на Б. К. С., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, Б. К. С., редовно и своевременно призован не се явява в съдъебно заседание. Представлява се от адв. Г. М. който моли издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна, Началник Сектор в 06 РУ при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище от Началника, който излага становище за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 17.04.2025г., в гр. Пловдив, жалбоподателят Б. К. С., управлявал лек 1 автомобил „Фолксваген С“, с рег. № ********, по бул. „Шести септември“.

Около 16:46ч., стигайки до кръстовището с ул. „Орловец“, при светещ забраняващият червен сигнал на трисекционната светофарна уредба, работеща в нормален режим, жалбоподателят навлязъл в кръстовището.

Посоченото било възприето от свидетеля В. Р. Ч. – полицай в 06 РУ на ОДМВР Пловдив и неговия колега С. Г. А.-. За установеното нарушение бил съставен АУАН в който било описано че жалбоподателя е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя, като в графата за възражения било отразено че няма такива. На жалбоподателя С. бил връчен екземпляр от него, видно от приложената разписка за връчен АУАН. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпило възражение срещу съставения акт.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което извършеното нарушение било описано и квалифицирано по сходен начин с АУАН, като жалбоподателя бил санкциониран с глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Като свидетел по делото е бил разпитан полицейският служител, съставил АУАН, очевидец на извършеното нарушение – свид. В. Ч., който подробно разказа как е установил извършеното нарушение и как е протекла проверката на жалбоподателя. Свидетеля беше категоричен че е видял как жалбоподателя се движил по бул. „Шести септември“, и на кръстовището с ул.

„Орловец“ преминал на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Разказа че е имал пряка видимост към мястото на извършеното нарушение и непосредствено е възприел извършеното от нарушителя. Потвърди че е бил с боди камера при изпълнение на служебните си задължения.

По молба на жалбоподателя беше изискан запис от боди камерите на полицейските служители установили нарушението, но от приложеното по делото писмо от Началник 06 РУ на ОДМВР Пловдив беше установено че записите не са налични тъй като е изтекъл срока по чл. 11, ал. 1 от Организационно-технологичните превила за работа с АИС ВОДПК.

Отново по настояване на жалбоподателя от Община Пловдив беше изискана информация има ли разположени камери на въпросното кръстовище, но от приложеното по делото писмо заведено с вх. № 116543/11.11.2025г. по описа на РС Пловдив, се установява че камери няма.

Показанията на разпитания по делото свидетел са логични, еднопосочни с останалите налични по делото доказателства, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви по отношение на главния факт на доказване. Същите изхождат от обективен доказателствен източник и са съответни на целокупния доказателствен материал, в това число на приетите 2 по делото писмени доказателства. Съдът цени тези показания като изхождащи от достоверен източник на информация и намира, че същите са в подкрепа на описаната в НП фактическа обстановка, възприета и от настоящия съдебен състав, както и с всички писмени доказателства, в това число и с процесния АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не беше разколебана. Именно поради това съдът ги кредитира напълно и не намира основание да ги подложи на съмнение тъй като не се събраха доказателства които да са в противоречие с тях. Дали по време на извършеното от жалбоподателя нарушение, полицейските служители са имали спрян друг водач е без значение, тъй като това не би им попречило да видят извършено нарушение от жалбоподателя. Хипотетично напълно е възможно едновременно да разговарят с друг водач и да наблюдават преминаващите автомобили. Поради изложеното и съдът не прие възражението на жалбоподателя че те не са имали възможност да видят дали е преминал на червено. Разпитания по делото свидетел беше категоричен че е видял как жалбоподателя преминава именно на червен сигнал на светофарната уредба.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В хода на съдебното следствие се установява по категоричен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По несъмнен начин се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място 17.04.2025г., около 16.46ч., жалбоподателят, като водач на лек автомобил „Фолксваген С“, с рег. № ********, в гр. Пловдив е преминал на червен сигнал на светофара в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Шести септември“ и ул. „Орловец“, посока запад, като той се е движел по бул.

„Шести септември“ и е направил завой, което е било възприето от полицейските служители – свидетеля Ч. и С. А.. Полицейските служители са осъществявали контрол в близост до кръстовището и от непосредствена близост са възприели извършеното нарушение. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което нарушителят е бил санкциониран с глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП. От разпита на свид. Ч. се установи че той подкрепят отразеното в съставения от него АУАН, като си спомня конкретната ситуация. Свидетеля беше категоричен че няма как да не е имало нарушение, а на жалбоподателя 3 да е съставен АУАН. В същност жалбоподателя категорично отрича извършеното нарушение, и в жалбата си посочва че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, който в процеса на преминаване през кръстовището бил се сменил на жълт. Това обстоятелство остана недоказано по-делото.

Не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от събраните по делото доказателства, в това число и от свидетелските показания на свид.

Ч., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубен източник.

Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя че в случая не е налице материална компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.

Напротив от приобщените по делото оправомощителни заповеди се установи точно обратното. От Заповед № 8121К-5216/21.03.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява че полицейския служител К. Р. е назначен на длъжност Началник сектор „Охранителна полиция“ в 06 РУ на ОДМВР Пловдив. От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, т. 3.9 се установява че началник сектор „Охранителна полиция“ има право да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.

Процесното НП е издадено именно от К. Р.. По отношение на актосъставителя от Заповед № 317з-11765-31.12.2021г. /т. 179/ се установява че актосъставителя В. Ч. също има материална компетентност.

Правилно административнонаказващия орган е определил и съответната на извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП санкционна норма, а именно тази по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която към датата на извършеното нарушение е предвиждала глоба в размер на 100 лева за водач който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Размера на наложената глоба е фиксиран от законодателя поради което не може да се ревизира от съда и се приема за правилно определен.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издадения АУАН и НП имат всички изискуеми по закон реквизити.

Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не могат да се определят като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, а напротив.

Поведението на жалбоподателя е било такова че е застрашило и останалите участници в движението тъй като нарушението е извършено в 16.46ч. който час е един от най-натоварените часове в града, и безспорно движението е било много натоварено, поради което и деянието се характеризира с повишена 4 степен на обществена опасност.

Поради всичко гореизложено и като намери че в проведеното административнонаказателно производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, съдът намира, че в конкретния случай правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал. 1, т. 20 от същата, за преминаване на забраняващ сигнал на светофарната уредба се предвижда отнемане на 10 контролни точки.

Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП.

Според чл.3, ал.2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки.

Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т.е екс леге и същото има контролно-отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.

Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН - чл. 57, ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.