Решение № 40 от 08.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Плевен, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря И. П. Ц. като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500879 по описа за 2022 година С решение №1090 от 18.07.2022 г. по гр.д. №4114/2021 г. Плевенски Районен съд е:

ОТХВЪРЛИЛ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД-гр.

Плевен с ЕИК: *** против А. Б. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ж.к. С., ***, ***, *** иск с правно основание чл. 415 от ГПК и обща цена 1407.31 лв.

Недоволен от решението е останал ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен и на 03.08.2022 г. е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен иска по чл.422 от ГПК и да бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В жалбата се сочи, че в подкрепа на твърдението, че А. Б. Ж. е собственик на топлоснабдения имот, е представена ел. справка за имущество от НАП, според която ответникът е подал относно процесния апартамент декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №52748/17.03.1998 г.

Първоначално въз основа на горната въззивна жалба е било образувано в.гр.д. №771/2022 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, но с определение №1506/02.11.2022 г. е:

ПРЕКРАТЕНО производството по в.гр.д. №771/2022 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и е

1

ВЪРНАТО делото на Плевенски Районен съд със следните указания за надлежно администриране на въззивната жалба:

-да бъде оставена без движение въззивната жалба и да бъдат дадени указания на въззивника да представи документ за внасянето на дължимите 3.15 лв. от следващата се обжалването пред въззивната инстанция ДТ.

-след отстраняване нередовността на въззивната жалба, да бъде разпоредено препис от нея да бъде връчен съгласно чл.263 от ГПК на А. Б. Ж. чрез назначения му в първоинстанционното производство особен представител адв. С. М..

-след надлежно извършена размяна на книжата по чл.263 от ГПК, редовната въззивна жалба ведно с евентуалния отговор от особения представител да бъдат изпратени по компетентност на Плевенски Окръжен съд.

В изпълнение на така дадените указания, „ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен е довнесло сумата от 3.15 лв. като част от дължимата за въззивното обжалване държавна такса. Препис от въззивната жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен е връчен на А. Б. Ж. чрез назначения му в първоинстанционното производство особен представител адв. С. М. и на 06.12.2022 г. е депозиран отговор, в който се моли да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение, тъй като от заключенията по допуснатите съдебни експертизи не се установява предявеният иск да е основателен.

На 13.12.2022 г. въззивна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АДгр. Плевен ведно с отговора от особения представител на А. Б. Ж. са изпратени по компетентност на Плевенски Окръжен съд, където са постъпили на 15.12.2022 г. и е било образувано настоящото в.гр.д. №879/2022 г.

С определение №1735 от 15.12.2022 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането ѝ.

В о.с.з. на 12.01.2023 г. процесуалният представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен – юриск. С. е пледирала за отмяна на обжалваното решение, а особеният представител на А. Б. Ж. – адв.

М. – за неговото потвърждаване.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД твърди, че А. Б. Ж. като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ж.к. С., ***, ***, ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че като такъв не е погасил задълженията си за периода от 01.11.2019 г. до 31.01.2021 г., възлизащи на общо 1 407.31 лв., от които 1 336.21 лв. – главница и 71.10. лв. – лихва.

В исковата молба се сочи, че от общата сума 1 336.21 лв. за отопление с 2

ИРУ се дължат 986.24 лв., за отопление без ИРУ – 143.22 лв., за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – 184.09 лв. и за услуга „дялово разпределение“ – 22.66 лв.

В исковата молба се твърди още, че дължимите месечни суми следва да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Неизпълнението на това задължение поражда основание да се претендира лихва за забава за периода от 03.01.2020 г. до 05.03.2021 г. в размер на 71.10 лв.

За удостоверяване собствеността върху процесния апартамент с исковата молба е представен протокол от проведено на 22.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици в сграда-етажна собственост /СЕС/, находяща се в гр. П., ж.к. С., ***, ***, в който като етажен собственик относно ап.9 е посочен Б. Ж. А.. Освен това се иска на основание чл.192 от ГПК да бъде задължена ОБЩИНА ПЛЕВЕН, Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ да представи документи от партидата на А. Б. Ж. като данъчно задължено лице по смисъла на чл.11 от ЗМДТ.

Ищецът твърди, че в производството по ч.гр.д. №1765/2021 г. по описа на Плевенски Районен съд му е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, която е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Това наложило приложението на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Със съобщение, връчено на 28.05.2021 г., му е указано да предяви иск по чл.422 от ГПК и на 24.06.2021 г. той предявил иск с петитум: да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1 336.21 лв. – главница, 71.10 лв. – мораторна лихва и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №1765/2021 г. по описа на Плевенски Районен съд до окончателното ѝ изплащане.

А. Б. Ж. не е намерен на постоянния му и настоящ адрес, нито по месторабота. С писмо изх. №1719/23.11.2021 г. на Адвокатска колегия Плевен е определена адв. С. М. за назначаване като особен представител на А. Б. Ж..

Възнаграждението на особения представител в размер на 329 лв. е платено от ищеца.

С отговора особеният представител на А. Б. Ж. – адв. М. е възразила, че представените с исковата молба доказателства не установяват собствеността върху процесния имот. Действително представеният с исковата молба протокол от проведено на 22.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици в сграда-етажна собственост, находяща се в гр. П., ж.к. С., ***, ***, в който като етажен собственик относно ап.9 е посочен Б. Ж. А.

/вероятно баща на ответника/, не съставлява годно доказателство, че А. Б. Ж. е собственик на топлоснабдения имот през процесния период.

Вероятно възражението в отговора на ответника е мотивирало Плевенски Районен съд да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да представи доказателства относно собствеността върху процесния имот и за съществуването на облигационни отношения между страните по 3 делото. След като така дадените указания не са изпълнени от ищеца, с определение №262 от 19.01.2022 г. Плевенски Районен съд е прекратил производството по делото. Това определение е отменено с определение №753 от 25.05.2022 г. по в.ч.гр.д. №364/2022 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. и за произнасяне с определение по чл.140 от ГПК относно доказателствените искания на ищеца, относими към въпроса за собствеността върху процесния имот.

Плевенски Районен съд е постановил на основание чл.140 от ГПК определение №2286 от 07.06.2022 г., но в него не се е произнесъл по съдържащото се в исковата молба искане по чл.192 от ГПК.

На 13.06.2022 г. “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД е представило две справки от НАП, ТД – Велико Търново от 10.03.2020 г. и от 04.05.2022 г., адресирани до ЧСИ Виктор Стоянов – по негово изп.д. №20209060400073, с длъжник А. Б. Ж., с ЕГН: **********, от които справки е видно, че А. Б. Ж. притежава недвижим имот, находящ се в гр. П., ж.к. С., ***, ***, ап.9, съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ с №52748/17.03.1998 г. Според Плевенски Окръжен съд, тези справки доказват, че от 17.03.1998 г. /когато е подадена данъчната декларация/ до 04.05.2022 г. /когато е направена покъсната справка/ А. Б. Ж. е собственик на топлоснабдения имот. Плевенски Районен съд обаче, въпреки че е приел справките с разпореждане от 14.06.2022 г., не ги е обсъдил в обжалваното решение. В него е прието, че ищецът не е доказал ответникът да е собственик или ползвател на процесния имот, респ. да е потребител на доставяната в този имот топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 31.01.2021 г.

По делото не е спорно, че процесният апартамент *** се намира в сграда-етажна собственост /СЕС/, присъединена към топлопреносната мрежа.

Като титуляр на вещно право на собственост върху недвижим имот, намиращ се в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, А. Б. Ж. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, т.е. без да е необходимо сключването на писмен договор м е ж д у него и топлопреносното предприятие. Сключването на писмени споразумения е предвидено, само когато в срока по чл.150, ал.3 от ЗЕ потребителите, които не са съгласни с общите условия, са внесли заявление с предложение за специални условия и те са били приети от съответното топлопреносно предприятие. По делото няма данни А. Б. Ж. да е заявил по посочения ред несъгласието си с Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН”ЕАД.

Съгласно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, „ доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда, поради което не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка“.

4

В отговора си особеният представител не е оспорил конкретно фактурите, приложени към исковата молба и не е взел отношение по искането на ищеца за допускане на съдебни експертизи. Това искане е уважено с определение №2286 от 07.06.2022 г., като в дадения срок особеният представител не е взел становище относно проекто-доклада и не е поставил допълнителни задачи на ВЛ. Експертните заключения на П.В. и Й.Й. са приети в о.с.з. на 30.06.2022 г. без възражения от страна на особения представител.

Видно от заключението на ВЛ Й.Й., до имота на ответника е доставяна ТЕ, която е отчитана по индивидуалните ИРУ на отоплителните тела, които са 2 броя. Разпределена е и топлинна енергия за щранг-лирата в банята, която не е оборудвана с ИРУ. Общата топлинна енергия в СЕС се отчита посредством топломер, монтиран и проверяван съобразно нормативните изисквания. При разпределението на топлинната енергия в СЕС е спазена Методиката – Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007 г. Изводите си ВЛ е направило на база данните от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД и „ТЕХЕМ СЪРВИЗ“ЕООД-гр. София.

Особеният представител не е поискал ВЛ да посети имота, а и това едва ли е било възможно предвид невъзможността А. Б. Ж. да бъде открит на адреса и да окаже нужното съдействие за оглед.

Видно от заключението на ВЛ П.В., ответникът дължи на ищеца общата сума 1 336.21 лв., в т.ч. за отопление с ИУР /2 броя/ - 986.24 лв., за отопление без ИУР /1 бр. щранг-лира/ – 143.22 лв., за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /при кубатура на имота 170.10 куб.м./ – 184.09 лв. и за услуга „дялово разпределение“, предоставена от „ТЕХЕМ СЪРВИЗ“ЕООДгр. София – 22.66 лв. ВЛ е заключило още, че лихвата за забава за периода от 03.01.2020 г. до 05.03.2021 г. е в размер на 71.10 лв. Изводите си ВЛ е направило на база документите по делото и проверка в счетоводството на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД. Особеният представител не е възразил конкретно срещу редовността на това счетоводство или срещу кореспонденцията му с останалите доказателства по делото.

При така изложената фактическа обстановка, Плевенски Районен съд неправилно е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Плевенски Окръжен съд не споделя този извод и счита, че след отмяна на обжалваното решение следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че процесните вземания на ищеца съществуват на посоченото от него основание и в претендираните размери.